Снимка: iStock

Древната история от Малта

На няколко от островите от Малтийския архипелаг се намират руините на истинско археологическо богатство, което е свързано с голяма загадка.

Праисторическите храмове на архипелага са свидетелство за ранно възникнала местна култура, която е развила значителни умения в областта на строителството. Още по-изненадващо е колко са древни нейните сгради – комплексите в Джгантия, на остров Гозо, са считани за най-старите самостоятелно стоящи структури в света. Двата храма са на разстояние 500 метра един от друг и са построени между 3600-3200 г. Храмовият комплекс на остров Малта пък е издигнат някъде между 3600-2500 г. пр. Хр. Религиозната сграда на остров Таршин е използвана от местните чак до залеза на тяхната култура около 2500 г. пр. Хр.

Руините на религиозните комплекси на островите от архипелага впечатляват учените, защото са архитектурно чудо. Сградите са издигнати от варовикови скали и са построени през три различни периода. Именно последното създава трудности за археолозите, защото всеки храм е надграждан и това затруднява определянето на датировката на първоначалната сграда.

За самата цивилизация, която е създала храмовете, също не се знае почти нищо. Въпреки това учените смятат, че тези хора са били фермери, защото в религиозните комплекси са открити следи от животински жертвоприношения. След залеза на тази ранна малтийска култура остава единствено мистерия, включително по отношение на сградите.

Подобно на загадката около строежите на Стоунхендж или пирамидите, учените не знаят какви технологии са използвани за изграждането на комплексите в Малта. На този етап е невъзможно да се определи как местната цивилизация издига толкова внушителни сгради, предвид липсата на подходящи инструменти.

Още по-неясно е как древните успяват да пренесат и обработят варовиковите късове за сградите, защото големината на някои от тях понякога достига до 5 метра и тегло от 20 тона.

Седем от праисторическите храмове на малтийските острови са в Списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види