Това апетитно заглавие подлъгва. Поне мен. Обичам "кулинарни" романи. Но няма да е Макюън, ако няма изненада. Не, романът е "шпионски". И не само... А какво може да бъде по-интригуващо от един шпионски роман? Обожавам  многообразието на Макюън. Във всяка негова книга тематиката е различна. Но авторът е един и същ – умел професионалист, очароващ, интелигентен, изненадващ и уважителен към читателите си.

И в "Операция "Сладкоугодник" писателят е изградил стройна сюжетна линия, с калейдоскоп от герои, където всеки има собствена история, която авторът не ни разказва докрай, както домакинята няма да разкрие тайната съставка на своето фирмено блюдо. Защото Макюън се доверява на нашата интуиция.

Действието се развива през 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война. Разказът се води от една млада красива жена – Серина Фрум. Авторът не само ни разкрива най-важния епизод от живота й, но ни я представя още като малко момиче, отраснало в епископски дом, разкрива детството й, съкровените й желания и мечти, младостта й, отношенията с родителите и сестра й. И не на последно място – запознава ни с мъжете в нейния живот, с търсенето на любовта. А тя е от жените, които не могат без мъж, винаги е гладна за любов. Серина е интелигентна, много чете, завършва математика и търси мястото си в света, в живота. Е, намира го. Попада във водовъртежа на тайните служби, в МИ-6. И излиза, че вече не си принадлежи и просто е принудена да живее по чужди правила. Още повече, щом е жена... И докато се осъзнае, както и ние - читателите, неусетно авторът я въвлича в операция "Сладкоугодник". Тя трябва да "подмами" млад, обещаващ писател на име Т. Г. Хейли и да "насочва" творчеството му в необходимото за правителството русло. Но интересът й към него скоро ще престане да бъде професионален.  Пламва страстна връзка, а Макюън така завързва нещата, че се осъзнаваш едва на самия финал.

Иън Макюън пише по стандартните канони – ако на стената виси пушка, тя непременно трябва да гръмне. Но това не е достатъчно за нашия автор! Той не просто е окачил пушката (и – да, изстрел ще има), но не забравя да разкаже и за гвоздея, на който тя виси, за чука, с който той е забит. И всичко изиграва своята роля. Няма нито един напразен факт. Толкова тънки и подробни описания, засягащи не само основната героиня, нейните действия и мисли, но и нейните мъже, членовете на семейството и приятелите й. Трябва на крака да аплодираме умението на автора! Много изкусно той ни разкрива живота на една жена, поставяйки я пред трудния избор – любовта или дълга.

Романът е и познавателен - освен с историческите събития, той е интересен с множеството препратки към писатели, книги, околокнижни истории. Попадаш в писателската кухня (вероятно на самия Макюън) и виждаш как се ражда замисълът, мъките на творчеството, терзанията, съмненията. Има и няколко съвсем нелоши "вмъкнати" разкази, чиито сюжети са достойни за отделен роман. А всъщност това си е "книга в книгата". Защо – ще разберете, ако я прочетете.

Всичко това, съвместно с абсолютната липса на опит за манипулиране на читателя, подклажда през цялото време интереса ни, макар че... и тук Совите не са това, което са, Големият брат ни следи непрестанно, политиката и идеологията са прекрасно поле за дейност за спецслужбите във всички страни и народи, а отмъщението на зарязания мъж може да бъде доста по-изобретателно от това на една жена. Но авторът толкова майсторски прокарва интригата буквално до самия финал, че всичко съвсем изненадващо си идва на мястото.

Забележителна книга на винаги интересния и самобитен Иън Макюън!