"Ти си това, което ядеш", важно е също как и с кого се храниш. Храната може да се отрази върху целия организъм, върху поведението и отношението към света, казват Виктория Кларк и Мелиса Скот в своята книга "A Bad Taste Guide to Entertaining Tyrants". На фона на пристрастеността към изисканото, здравословно, гурме хранене в днешно време, те изследват хранителните навици на някои от най-скандалните тирани на 20. век, без да омаловажават чудовищните им престъпления. Не твърдят естествено, че определена храна или физическо състояние може да накара някого да страда от мания за величие или да става злодей, но откриват някои поведенчески модели.

Пръжки и сардини

Повечето диктатори имат скромен произход, израстват в нищета и далеч от изтънчените вкусове на висшата кулинария. Водени от маниакални страхове, те са изключително подозрителни към храната, която консумират.

При официални посещения румънският комунистически лидер Николае Чаушеску скандализира домакините, като си носи храна. Когато отива в Югославия, Тито е изненадан, че Чаушеску отказва всякаква твърда храна, пие само сокове от пресни зеленчуци. Любимото му ядене, приготвено у дома, е яхния от цяло пиле, включително глава, крака и всичко останало.

Букурещ, 1981 г. Елена и Николае Чаушеску. Дали са се хранели с това, което им поднесат?  

 

Снимка: Getty Images

От своя страна Тито, макар че обича да устройва богати угощения при посещения на кралски особи, политици, хора на изкуството, с удоволствие хапва пържена сланина с парче хляб.

Дълбоко вярващият католик Антонио Салазар обожава да похапва сардини, които му напомнят за детството и оскъдната храна, която дели с четирите си сестри. Въпреки скромния си произход родителите му осигуряват средства, за да учи икономика и финанси. Той става  министър на финансите, впоследствие министър-председател на Португалия и фактически диктатор в продължение на 34 години.

Другият диктатор на Иберийския полуостров – Генералисимус Франко е страстен почитател на лова, обожава да манифестира мъжественост като преследва и убива колкото се може по-големи животни. Докато се отдава на голяма си страст, оставя народа да гладува, като продава храна на нацистите. Франко обаче създава една кулинарна традиция. Винаги в четвъртък той вечеря в някой ресторант на Мадрид и предпочитаното му ястие е паеля, затова в този ден всички ресторанти на испанската столица включват паелята в менюто си, така е до днес.

Стрес последиците

Заради огромното напрежение много от тиранично управлявалите като Хитлер, Мао Дзедун и Бенито Мусолини имат проблеми с храносмилането.

Стомашни колики и газове мъчат Хитлер, вероятно затова става вегетарианец, макар й не толкова стриктен. Рядко посяга към месна храна, повлиян от Рихард Вагнер, според когото: "…германският народ нямаше да бъде всеяден, ако не беше повлиян от евреите." Вагнер е любимият композитор на Хитлер, неговата музика олицетворява мечтите му за велика нация.

Италианското дуче Мусолини не яде паста, въпреки това остава верен на националната кухня. Заради проблеми с черния дроб и високата кръвна захар спазва стриктна диета. Приготвят му само заешко и пилешко с любимата салата от суров чесън със зехтин и лимон. За него вечерята със семейството е ритуал, педантично изисква преди да се появи, всички да заемат местата си и храната да е сервирана. По време на Втората световна война, заради проблеми с храносмилането, е прегледан от нацистки лекар, който го лекува от хроничен запек. 

За разлика от него Мао Дзедун, страстен месоядец, цял живот е жертва на своите "нужди". "Ям много и изхождам много"”, признава той в писмо до свой приятел. По време на посещение при Сталин, обилната храна му създава проблеми - вместо клекало, с каквото е свикнал, има тоалетна чиния… 

Кулинарните вкусове на диктаторите разкриват техните крайности и взаимоотношения с околните. Сталин обича да устройва  вечери на дачата си, на които присъстват най-доверените му хора. Те започват късно вечер и продължават до сутринта. Масите са отрупани с храна, обича да гощава гостите, а самият той яде малко. Сервират печено свинско, агнешко или птиче месо, есетра, хайвер, пирог и разбира се грузински блюда. Наред с храната присъстващите се забавляват с песни, танци и различни игри. Ако присъстваш на сталиновите угощения, значи си сред най-близките му хора, за непоканените остават унижението и страха да не разгневят товарища Сталина.

Веднъж Никита Хрушчов казва: "Не мисля, че някога  и имало лидер с толкова големи отговорности, който да е губил повече време в ядене и пиене, отколкото Сталин." Любопитно е, че неговият предпочитан готвач се казва Спиридон Путин, дядо на сегашния руски президент.

Виктория Кларк и Мелиса Скот категорично дават титлата най-голям чревоугодник на севернокорейския лидер Ким Чен Ир. Той заповядва на народа да яде кучета, защото са енергийна храна, а праща своя готвач да обикаля света, за да му набавя ирански хайвер, тайландско манго, датски колбаси, японски оризови сладки, подправени с пелин, всяка над стотина долара. Ким Чен Ир е един от най-големите ценители на коняка Hennessy. Разполага с бутилки на стойност над 700 000 долара, ревностно пазени в заредената му за милиони изба.

Вероятно най-голямата му ексцентричност е няколко десетки жени да подбират всяко зърно ориз, така че всички да имат еднакъв размер и цвят. Оризовите му ястия се приготвят на огън, използва се определен вид дърво, растящо в близост до границата с Китай. И неговият съсед Мао Цзедун споделя подобна мания.  За него оризът се отглежда в специално оризище, напоявано от извора, снабдявал посевите на императорския двор.

Водачът на червените кхмери и министър-председател на Камбоджа (1976-1979) Пол Пот си пада по задушена кобра, обича дивеч - еленско месо и глиган, позволява си всякакви деликатеси и отбрани питиета, докато народът се храни с гола оризова супа. Пол Пот управлява по програма, наречена социално инженерство, в която 2 милиона камбоджанци са екзекутирани, други са заставени да работят денонощно и подложени на гладна смърт.

Иракският диктатор Саддам Хюсеин обича рибните ястия. Той изключително държи на хигиената при приготвянето на храната и размера на порциите. Понеже не се знае къде ще се появи, във всеки от 20-те му дворци ежедневно приготвят по три ястия - прясно агнешко и говеждо месо, скариди, омари, не липсват изискани западни напитки и лакомства.

Мляко от камила пие в неограничени количества полковник Моамар Кадафи, който управлява Либия до смъртта си през 2011 г. Обича и националното ястие на страната – камилско месо с кускус. Похапва с удоволствие паста и италиански сладкиши, особено в компанията на своя приятел Берлускони.

От латиноамериканските диктатори Фидел Кастро се слави като голям ценител на храната, обожава морските деликатеси, а още от млад редовно се храни със супа от костенурка. Смята се за голям експерт и не пропуска да даде съвет как най-добре да се приготви някакво ястие с дарове от морето. Например омарът се вари на пара не повече от 11 минути. А на скара му трябват само 6, след което се полива с масло, чесън и лимон.

Вождът на Кубинската революция влага много усилия и средства в бизнес проекти за производство на френско сирене, гъши дроб и уиски. По същото време служителите в зоологическата градина сменят табелите с надпис "Не хранете животните" с друг "Не яжте храната на животните", последван от "Не яжте животните".

Когато авторките на книгата "A Bad Taste Guide to Entertaining Tyrants" търсят информация за латиноамериканските диктатори, чуват всякакви истории, една от които, че доминиканецът Трухильо и парагваецът Стреснер пият кръв от новородени, за да се поддържат млади.

Безспорно африканските тиранични вождове са най-кръвожадни, говори се дори, че са канибали. Например Еди Амин, който управлява Уганда 1971-1979 г. по повод слуховете казва: "Не ям човешка плът, много ми е солена." По време на неговото управление избива 300 000 души. Друг африкански диктатор е Франсиско Масиас Нгуема, който управлява Екваториална Гвинея (1968-1979). За него се носят страшни слухове, че държи черепи в хладилника. Проявява и други странни навици. Пие чай от женски канабис и хапва корени с халюциногенни свойства. Осъден е и екзекутиран за геноцид и нарушаване на човешките права.

Страхът от отрова

За всички параноични и страхуващи се за живота си величия, дегустаторите играят важна роля. За тях всяка хапка може да е последна.

Снимка: Getty Images

През Втората световна война Хитлер разполага с екип от 15 дегустаторки: нищо не достига до масата му, докато не се потвърди, че момичетата са живи, 45 мин. след поглъщането на храната.

Чаушеску никога не пътува без личния си бодигард, химик при това, екипиран с подвижна лаборатория, за да изследва храната на вожда.

Синът на Саддам Хюсеин, Удай, пребива с бухалка един от дегустаторите му. Причината е, че той представя на Саддам една красива жена, за която диктаторът се жени. Синът смята, че майка му е унижена и си отмъщава. Саддам е бесен и дори праща сина си в затвора.

Но въпреки охраната и дегустаторите, въпреки всички предпазни мерки, малцина от владеещите държави или с претенции да заграбят света си отиват от естествена смърт. Останалите си получават заслуженото.

Превод: Мая Даскалова