От край време хората търсят алтернативни начини на живот в група, като в историята има свидeтелства за такива опити за подобряване и надграждане на моделите на социума. Някои от тези опити са успешни, други не са, но всички са израз на постоянното търсене на човешкия дух към едно по-добро бъдеще – който, както го разбира.

Аркосанти

Паоло Солери

Този експериментален град недалеч от Финикс, Аризона, е създаден през 1970 г. по идея на Паоло Солери, а идеята му е наистина добра. Урбанистичната среда е направена по начин, който предразполага хората да живеят в нея - сградите са мултифункционални, а отоплението и токът са от соларни панели. Каузата на Аркосанти е да покаже, че много от градовете по света могат да се превърнат в много по-евтино, ефикасно и приятно място за своите жители.

Освен селище Аркосанти също така е училище, което разпръсква философия на Солери, а учителите и учениците всъщност са обитателите на града.

Ауровил

Ауровил е мултикултурен град в Южна Индия, който е една от най-известните експериментални комуни в света.

Колонията е създадена през 60-те от Шри Ауробиндо и Мира Ричард, а тяхната философия е повече от проста – ако има мир между хората, ще има и просперитет. За да стане това, хората трябва да загърбят омразата и предрасъдъците помежду си и да работят заедно за едно по-добро бъдеще.

Всеки нов жител на Аеуровил трябва сам да си направи къща и да дари сума на общността, но след това образованието, инфраструктурата и здравеопазването е безплатно, защото се поемат частично от инидйското правителство. В селището, в което живеят хора от над 40 националности, няма валута.

Пулман

Джон Пулман

Това е историята на един изкуствен град, който е трябвало да наподоби работнически рай, но се е превърнал в капиталистически ад.

През 19. век американският предприемач Джорд Пулман забогатява от производство на лускозни спални вагони за пътническите влакове. През 1880 г. той решава да купи земя в щата Илинайс, където да построи фабрика, край която да има и град за работниците му. Пулман нарича селището на свое име и не се свени откъм харчове за него – в градчето изникват 1400 сгради, сред които училище, магазини, театър, църква. Има дори изкуствено езеро. Заради всичко това селището става много популярно за времето си и е давано за пример.

Впоследствие обаче се разчува, че Пулман управлява града с желязна ръка, като забранява на други хора да отварят заведения край него, както и появяването на независим вестник. В рутина се превръщат и претърсванията на домовете на работниците, по време на които пазачите на Пулман проверяват дали къщите имат нужда от почистване или има нещо счупено. Последната капка е, когато Пулман намалява заплатите на служителите си, което води до толкова мащабен бунт срещу него през 1894 г., че се налага намесата на американската армия за потушаването му. Стачката на работниците е разбита със сила, а Пулман умира през 1897 г. След това земята става собственост на град Чикаго и се превръща в един от кварталите му.

The Farm

Стивън Гаскин / Сан Франциско, 1970

Когато хипарското дивжение започва да залязва през 70-те мнозина негови представители опитват да продължат своя начин на живот в собствени общности и комуни. Най-известната такава е The Farm.

Тази комуна е смел опит на учителя от Сан Франциско Стивън Гаскин, който през 1971 г. повежда едни истински хипи керван през САЩ, преди общността от 300 души да се установи в Съмъртън, щата Тенеси. Селището бързо привлича други хипита и така това сборище от палатки и набързо построени бараки става все по-голямо и пъстроцветно.

Интересно е, че първите жители на The Farm са искали да се придържат максимално към идеи на своето движение. Всички членове на комуната са давали обет за бедност и са отказвали тютюна, алкохола и животинските продукти, преди да получат правото да се заселят. Те споделяли всичко и всичките им принадлежности ставали общи.

В днешни дни селището е по-скоро еко и вегетариански ориентирано, а енергията, която ползва, е от възобновяеми източници. Освен че успява да се самоиздържа, The Farm е в основата на редица благотворителни инициативи. Десетки години след основаването на комуната се оказва, че хипарите са по-издържиливи, отколкото може да се предположи, защото, въпреки всчки трудности, в The Farm още живеят около 200 хипита.

Онейда

Комуната на Джон Нойес

Историята на тази колония край Ню Йорк прилича повече на някакъв псевдо-религиозен психотрилър. Онейда е създадена през 1848 г. от Джон Нойес, който още от началото не е бил човек, който заслужава доверие.

Нойес е псевдо-пастор, който проповядва, че Второто пришествие е минало и Христос вече е на земята, затова хората трябва да построят рая. Постепенно огромното имение Онейда и земята около него привлича около 400 последователи, които живеят и работят заедно на комунален приницп.

Идеите на Нойес обаче в някакъв момент се пресичат със закона, защото Онейда се превръща в някакъв психопатичен секс кошмар. Всичко в общността става толкова общо, че сексуалните извращения стават постоянни и накрая Нойес бяга от САЩ през 1879 г., за да не бъде арестуван. След това колонията се разпада.

Brook Farm

Джордж Рипли (последният вдясно)

Това е един от най-известните опити за експериментално селище от 19. век. През 1841 г. Джордж и София Рипли са вдъхновени от идеите на творците Ралф Уолдо Емересън и Хенри Дейвид Торо, които са водещи фигури в трансцендализма, който изповядва завръщане към простия начин на живот сред природата и чрез личен пример.

Семейство Рипли взимат заем и закупуват парче земя в щата Масачузец, където да основат експериментално селище, в което всички да работят заедно и по този начин да си осигурят  повече свободно време за почивка и интелектуални занимания.

В градчето първоначално има работещи струкутри и гарантирана лична свобода. Жителите избират какво да работят, а жените имат значително повече права за времето и получават равно заплащане с мъжете. Въпреки че селището опитва да се издържа със земеделие, приходи от училището и продажба на дрехи, експериментът затъва в дългове. С времето пък правилата стават по-ограничаващи и подчинени на идеите на ранния социалистически мислител Шарл Фурие. Така жителите на общността  започват да строят голяма обща сграда за комунално живеене, но тя изгаря и експериментът е преустановен през 1846 г.