Да се родиш момиче на този свят може спокойно да се тълкува като лош късмет от много жени с опит. Защото жената носи на гърба си куп отговорности. Още с появата й на света тя е натоварена с куп очаквания, които да оправдае. Изисквания към поведението й, маниерите, външния й вид, ролята й в обществото, ролята на майка, предизвикателството да се себедоказва всеки ден. Да бъде отличничка в класа си с най-високите оценки, да разполага с таланти – да пее или рисува, за да носи гордост на родителите си. Красивото момиченце на мама, което владее домакинските задължения и разполага с кулинарни способности. Мъжкараната на татко, която въпреки изяществото и нежността на своето съществуване си пада по високи скорости и би се насладила да гледа футболен мач или да отиде на рок концерт. Малката майка, която в очите на родителите си е достатъчно отговорна да извежда кучето или да наглежда малкото си братче. Освен безгранично търпение, несломима толерантност и безкрайно старание, това малко момиченце се нуждае от смелост. Смелост, за да бъде всичко това. Или смелост да не бъде. Да направи своите избори и да открие пътя към щастието.
Но минава време и, готови или не, малките момиченца се превръщат в жени и им се налага да водят всекидневни битки със силния пол, стереотипите и статуквото.
Решма Сауджани, американски политик с инддийски корени, адвокат и основателка на организацията Girls Who Code, решена да води тези битки, разказва историята си пред TED Talks. За своя провал, когато решава да се кандидатира за Конгреса в ролята си на 33-годишна индийка и въпреки оптимистичните прогнози, се проваля гръмко. Статистиката на финала е, че Решма е похарчила 1.3 милион долара за 6 321 гласа. "Беше унизително", признава тя и продължава: "Това беше първият път в целия ми живот, в който бях направила нещо наистина смело, в който не се тревожех дали съм перфектна."
"Повечето момичета са възпитавани да отбягват риска и провала. Учени са да се усмихват красиво, да залагат на сигурно и да имат само шестици. Момчетата, от друга страна, са учени да играят грубо, да се люлеят нависоко, да се качват на върха на катерушката и да скочат оттам с главата надолу. И до момента, в който са големи мъже, независимо дали са в ситуация да се борят за повишение на заплатата или да поканят момиче на среща, те поемат риск след риск. И са наградени за това.", разказва Сауджани.
С други думи, отглеждаме момиченцата си да бъдат перфектни. А момчетата – да бъдат смели.
"През 80-те години на 20. век психоложката Карол Дуек изследвала как умни петокласници се справят със задача, която била твърде трудна за тях. Открила, че умните момичета са първите, които се отказват. Колкото по-високо било тяхното IQ, толкова по-вероятно било да се откажат. Умните момчета от друга страна възприели трудния материал като предизвикателство. Това им действало енергизиращо.", продължава Сауджани. Вероятно това е и причината да се наложат стереотипите, свързани с етикета, лепкаво прикрепен към "слабия пол". Тези момиченца в голямата си част порастват като домакини и майки и никога не проявяват смелост да докажат способностите си или да преследват мечтите си. Не добиват смелост да приоритизират дори за момент собственото си съществуване и да реализират на преден план някое от извън домашните си призвания.
По този начин жените, дръзнали да го направят, се превръщат в своеобразен враг на обществото. Защо? Жените, решили, че не искат да раждат деца, се превръщат в обект на възмущение. Защо? Жените, които отказват да развиват кулинарни умения, са такива, с които мъж "не би живял". Защо?
Оправните успели жени с кариера, хубава кола, високи токчета и скъпа чанта са враг на мъжете. Те ги плашат. Мъжете избягват такива жени, защото те проявяват категорично и смело различни разбирания за ролята си в обществото и власт, към която домакините не дръзват да обърнат поглед.
Връщаме се към Решма Сауджани с малко статистика: "Един доклад на човешки ресурси показва, че мъжете биха кандидатствали за позиция, дори ако покриват само 60 процента от критериите за длъжността, а жените, жените биха кандидатствали, само ако покриват 100 процента от критериите. 100 процента! Това проучване обикновено се привежда като доказателство за това, че жените се нуждаят от малко повече увереност. Но аз мисля, че е доказателство на това, че жените са възпитавани да се стремят към съвършенство
и са прекалено предпазливи."
"Трябва да възпитаваме момичетата си да се чувстват удобно с несъвършенството и трябва да го направим сега. Не можем да чакаме да се научат да бъдат смели, както аз го направих, когато бях на 33 години. Трябва да ги учим на смелост в училище и рано в развитието на кариерите им, когато това ще има най-голям потенциал да повлияе на живота им и на живота на други около тях, трябва да им покажем и, че ще бъдат обичани и приемани, не защото са съвършени, а защото проявяват кураж."
Ако вие сте учител, родител, настойник или приятел – поставете въпроса. Дайте на момичето шанс да изпъкне. Вдъхнете му кураж да изрази себе си. Да се заяви. Да поеме дори минимален риск, който да му покаже колко хубаво е да си смела. Защото отглеждането на дете далеч не е задача, в която да не се изисква смелост. Но поемането на рискове, свързани с професионалната реализация, личностните качества и придобиването на нови умения може да вдъхне на малкото момиче смелост да заживее живота на пълноценна и щастлива млада жена.
