Снимка: Artem Beliaikin

Критика на чистата завист

И преди сме писали за завистта, това чувство продължава да ни занимава, като сега добяваме към него и разрушителната критика на завистниците. Тя се отразява зле и на двете страни и често се прикрива от завоалирана добронамереност. Критикуваният винаги се обижда и смята, че отправените забележки са преднамерени, а опонентът спотайва завист и копнее да е на негово място.

Тогава възниква въпросът дали критиката в своята същност е израз на друго мнение или цели да засегне човека отсреща?

Да общуваш с някого, който ежедневно те наблюдава с критично око,  е трудно – негативната му енергия рефлектира върху целия ни живот и превръща всеки нов ден в непрестанна битка.

Нещата могат да станат още по-сложни, когато не знаем кой всъщност е човекът, който ни завижда. Като отрицателна емоция завистта не се разпознава лесно, тя се отглежда на тъмно и действа подмолно. Въпреки това има показател, който все пак позволява да разпознаем откъде идва тази отрицателна енергия. Имайте предвид, че онези, които завиждат, често ни критикуват, и го правят с единствената цел да ни уязвят, за да се почувстваме неспособни и унизени.

Завистта се подхранва от желанието да имаш това, което другите притежават. Първоначално тя може да се породи от положителни емоции като възхищение и дори уважение, но с времето отстъпва място на негативното заради честите сравнения с обекта на завист. У някои се поражда желанието да станат като него, но тъй като не могат да го постигнат, започват да саботират живота му. Именно затова завистта е толкова негативна емоция, тя изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, благополучието на другия. 

Аристотел дефинира завистта като "мъката, причинена от благосъстоянието на други“, а Емануел Кант дава определението "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение“.

Ако в живота си общувате с човек, който винаги намира повод да ви критикува и съответно обезкуражава, дори когато се опитвате и давате най-доброто от себе си, то този човек със сигурност не знае как да се справя по здравословен начин със собствените си емоции, воден от порочна завист. Не се поддавайте на критиката и не изпадайте в униние. Знайте, че неговите порицания са резултат от желанието му да бъде като вас.

Знайте, че критиката и завистта на другите не определят кой сте. Оценявайте и уважавайте себе си независимо от мнението на другите. Не се променяйте и не се отдалечавайте от собственото си аз в опита си да угодите на хора, които никога няма да са доволни от вас. Разберете, че каквото и да правите, те винаги ще намират повод да критикуват, но това всъщност не е толкова лошо, напротив, то показва, че сте на прав път. И най-важното, което има значение, е да бъдеш щастлив и доволен от живота си.

Но някои ще кажат, къде остава т.н. градивна критика и има ли въобще такава? Вероятно да, ако едно мнение е изказано с добро и не цели обида, освен това шансът то да бъде чуто е много по-голям. Знаем, че човек се учи от грешките си и, ако от нашите такива могат да се поучат и други хора, хубаво е да умеем да споделяме опита си умерено, разумно и най-вече с желанието да съградим, а не да разрушим нечие начинание.

И понеже притчите са мъдростта на вековете, полезно е от време на време да си ги припомняме и да се замисляме за най-важното. Ще ви разкажа една такава:

"Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно у него.

– Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът.

– Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добри чувства и мисли, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека. Но вие бъдете мъдри. Вижте как тези прекрасни цветя разтварят своите венчелистчета и правете като тях – отваряйте сърцето си към хората внимателно и с разбиране, така че никой да не забележи това.”

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види