Всеки ден през очите ни минават множество статии, свързани с пластмасата и чутовните размери на замърсявания навсякъде по света, които се получват заради употребата й. Залети сме и по суша, и по вода, това е ясно. Дори вече поглъщаме пластмаса с храната и водата, които използваме. Докога и как ще се удържа балансът, също не е ясно.

Какво да правим, когато трудно променяме дори режима на собствените ни домакинства? Струва ни се непосилна задача да събираме боклука разделно и да се грижим хартията, пластмасата и металът, стъклото да отиват в съответните контейнери. Нямало ги наблизо, нямаме място у дома, как ще приуча останалите от семейството да го правят. Все поводи да се отказваме…

Всъщност много малък процент от световния боклук се рециклира успешно. Всичко друго отива по депа, гори се или се трупа на регламентирани и нерегламентирани сметища. Разделното изхвърляне на боклука има своите неизменни ползи, макар да не се случва достатъчно често и ефективно. При производството на опаковки от рециклирани материали се отделя значително по-малко въглероден диоксид, който е основен виновник за глобалното затопляне.

Рециклираната хартия спасява милиони дървета от изсичане. Съответно така се опазват хабитатите на животинския свят.

Ние, хората не трябва да оставаме инертни, да се самосъжаляваме, а да направим своите малки, но решителни стъпки, свързани с околната среда. Не знам какво чакаме още, да започнат регулярно да ни заливат цунамита, да ходим с противогази, да се намали рязко възможността за нормално живеене?

Да се върнем на крачките, които всеки би могъл да извърви. Едно от решенията е да се употребява възможно най-малко пластмаса. Както еднократните опаковки, така и пластмасови продукти като цяло.

Разбира се, че замърсяванията от индустриалните политики нанасят най-голяма вреда, но те произвеждат заради нас, потребителите. Ако намалим отчетливо консумацията, имаме шанс да забавим и процесите, свързани с това нескончаемо производство.

Стига вече с тези сламки, найлонови торбички, бутилирана вода! Тънките найлонови торбички не се рециклират, сламките, бутилките и четките за зъби също. Използвайте алтернативи – дървени четки или такива, които издържат по-дълго във времето. Вземете си бутилката от стъкло, алуминий или по-дебела рециклируема пластмаса. Сламката не ви е нужна, откажете я или помолете, ако ви е необходимо да разбъркате, за лъжичка или друга посуда, която после барманът да измие.

В супермаркетите можете да си носите ваши си торбички или пък да си мерите плодовете и зеленчуците без найлоновите пликчета, ако ви е важно, носете си вече закупени такива.

Стига вече и с тези мокри кърпички за щяло и нещяло. Мийте си ръцете редовно или пък използвайте течни дезинфектанти, които можете да използвате в случай, че наблизо няма течаща вода и сапун.

Да, разбирам, че така е най-лесно, особено за майките, но след вас в края на деня остава огромна купчина пластмасови кърпички, които имат хилядолетен живот. Страхотно наследство за същите тези деца.

Поправяйте предметите, вместо при най-малкия проблем да ги изхвърляте. Същото важи и за дрехите ви, паднало копче, шев, който се поддава… разполагате с ръце, игла и конец, действайте.

Намерете нов начин да използвате и опаковките. Говоря дори за изкуство, има чудесни примери за това в интернет.

В момента набира популярност философията "нулев отпадък" и все повече хора се стремят към това, да потребяват разумно и да не оставят след себе си какъвто и да е било боклук. Оказва се напълно възможно.

Нека бъдем разумни и отговорни, и най-вече добър пример за най-малките! Те се учат, гледайки. Защото в крайна сметка ние не можем да се откажем от природата, но тя може да го стори с нас…