Този термин може да се преведе като "японско гостоприемство". На практика изразът съчетава учтивост и изисканост, желание да се поддържа хармония, да се избягва конфликти. И не само: при започване на ремонт, подаряват перилни препарати на съседите, предвид прахта, която ще се вдига. Персоналът в магазините и ресторантите посреща гостите с поклон в знак на уважение и "добре дошли”. Поставят ръка под вашата, когато плащате, за да не изпадне някоя монета. Когато напускате магазина, застанат до вратата пак в поклон, докато не се изгубите от погледа им. Табелите при ремонтни работи задължително изобразяват работник, който се покланя в знак на извинение за евентуално причинени неудобства.

Дори машините практикуват омотенаши. Вратите на такситата се отварят автоматично при вашето пристигане, а облеченият в униформа шофьор не чака бакшиш. Асансьорите се извиняват, че са ви накарали да чакате, а когато влезете в тоалетна, капакът на тоалетната чиния автоматично се вдига.

В японската култура, колкото по-отдалеч идва човек, толкова по-дружелюбно се отнасят към него, затова хората, които посещават страната, неизменно се впечатляват от проявата на сърдечност и учтивост.

Японците се покланят, когато седнат до вас в автобуса, а след това отново, когато станат, въобще поклонът се практикува в най-различни ситуации. Всичко това оставя всеки чужденец направо смутен от такава проява на внимание и уважение.

Но омотенаши надхвърля учтивостта, тази култура на поведение прониква в живота на японеца и се преподава от най-ранна възраст. Децата израстват с поговорката, която общо взето звучи така: "Ако някой ти прави добро, и ти направи добро. Ако постъпи зле с теб, не го връщай на другите.“ Звучи доста различно от нашата: "Зъб за зъб, око за око”…

Но откъде идва цялата тази учтивост и възпитание? Според Исао Кумакура, почетен професор в Националния етнографски музей в Осака, голяма част от японския етикет произлиза от официалните ритуали на чайната церемония и бойните изкуства.

Домакинът (домакинята) на чайната церемония влага много грижи в избора на ястията, цветята и декорациите, за да осигури подходящо настроение и да забавлява гостите, без да очаква нищо в замяна. Гостите, които осъзнават неговите усилия, отговарят с почти благоговейна благодарност. Двете страни създават среда на хармония и уважение, вкоренена в убеждението, че благото на другите стои преди личните нужди.

По същия начин деликатността и състраданието са основните ценности на бушидото – етичния кодекс  на самураите - мощната военна каста, обучена до съвършенство в бойните изкуства.

Този сложен кодекс, аналогичен на средновековното рицарство, управлява не само честта, дисциплината и морала, но и правилния начин, по който трябва да върши всичко. Неговите Дзен правила изискват овладяване на емоциите, вътрешно спокойствие и уважение към другия, включително към врага. Бушидо се превръща в основа за кодекса на поведение на японското общество като цяло.

Чудесно е да имаш възможността да се докоснеш до добротата, която се оказва толкова "заразна”, че незнайно как започваш и ти да ставаш по-мил и любезен, по-честен и справедлив: ако намериш портфейл, предаваш го в полицията; усмихваш се на другите шофьори, вместо да им крещиш от прозореца; взимаш със себе си боклука от пикника и никога, ама никога не повишаваш глас или секнеш носа си на публично място..

И още нещо: би било чудесно, драги читателю, ако се замислиш над този начин на живот на японците. Току-виж промени отношението ти към околните, следвайки поговорката: На доброто с добро... Ефектът на доминото може да промени света.