Хората са говорили милиони езици от зората на цивилизацията до наши дни, но съвсем малко от тях са се запазили до наши дни. А още по-малко са тези сред тях, които съществуват от хиляди години и все още са основен инструмент за комуникация на милиони души.

Вижте някои от най-старите сред тях.

Китайски

Някои учени твърдят, че първият говорим китайски се е зародил някъде около 5000-3000 г. пр.Хр. по Жълтата река в днешен северен Китай.

При всички положения този език е много стар и оказва сериозно влияние върху културата на цяла Азия - в наши дни учените откриват огромни китайски влияния в езиците на Корея, Япония и Виетнам.

Първият писмен китайски се повява някъде около 1100 г. пр.Хр., а съвременният китайски език – мандарин, е майчин за над 1,2 млрд. души по света.

Баски

Този език е голяма загадка за учените, защото около половин милион души още го говорят в Испания и Франция. Но въпреки че е сериозно повлиян през времето, баският все още няма никаква връзка с романските езици, които са говорими в тези две държави.

Това означава, че той е толкова древен, че миналото му е трудно проследимо за учените. За съжаление, през по-голямата част от съществуването си този език е бил говорим, но не и писмен, което прави мистерията още по-сложна.

Предполага се, че баският е последният, все още употребяван, език от преди преселението на индо-европейците в Европа (около 4000-1000 г. пр.Хр.).

Гръцки

Някои учени считат именно езикът на древните елини е най-древният в историята. Мнозина от тях твърдят, че гръцкият е възникнал някъде около 3000 г. пр.Хр., а първото свидетелство за писмената употреба на този език сред местното население е открита при разкопки глинена плочка от около 1450-1350 г. пр.Хр.

Любопитен факт е, че ако някой от днешните гърци се опита да говори със свой предшественик от античността, те със сигурност няма да се разберат. Въпреки това, съвременният гръцки без съмнение произтича от езика, който преди хилядолетия са говорили хората в най-южната част на Балканския полуостров.

В наши дни около 13 млн. души говорят гръцки, основно в Гърция и Кипър.

Тамил

Някои учени смятат, че езикът тамил се е зародил някъде около 3000 г. пр.Хр. Има писмени доказателства за съществуването на езика през 3 в. пр.Хр., а през 1 в.пр.Хр. вече съществуват наръчници по тамил, както и активна литературна дейност на този език.

Тамил е изненадващо жизнен език, един от малкото с такова голямо културно значение, които почти не са се променили през хилядолетията. Любопитен факт е, че този език изчезва от разговорната реч в продължение на векове, но е съхранен чрез религиозните ритуали.

В наши дни около 78 млн. души, основно в Индия, Малайзия, Шри Ланка и Сингапур, които говорят тамил.

Иврит

Ивритът е един от най-древните езици, а една особеност от историята му го прави уникален. Най-ранните свидетелства за съществуването му са от 10 в. пр.Хр., а писмеността е поне на 3000 години, затова е изненадващо, че с времето иврит губи своята значимост като разговорен език. Именно тук става интересно.

Иврит не се употребява в ежедневието някъде от от 200-400 г. сл.Хр. и единствената причина да се запази през хилядолетията е фактът, че езикът продължава да се използва в религиозните литература и ритуали. С възхода на Ционизма през 19 в. и 20 в. ивритът се придобива огромно значение като неделим елемент от еврейската културна идентичност. С други думи, ивритът, подобно на тамил, е пример за "мъртъв" език, който възкръсва от забравата и живее втори живот.

В наши дни иврит е националният език на Израел и на него говорят от около 10 млн. души, основно в Израел и САЩ.

Литовски

Литовският език е един от двата живи балтийски езика, заедно с латвийския, и вероятно е един от най-старите в Европа.

Първата писмена форма на този език е създадена около 1500 г. пр.Хр., като интересното е, че времето не го е променило значително. Всъщност, литовският дотолкова е запазил своите първоначални характеристики, че учените в наши дни го използват, за да разберат как са звучали древните езици на Стария континент.

В 21 в. 3 млн. души в Литва и Полша говорят литовски.

Персийски

Древният език на персите се дели на три клона в съвременния свят. Фарси се говори в Иран, неговата разновидност дори се употребява в Афганистан, а таджик - в Таджикистан.

Учените не знаят кога се е зародил старият персийски език, но предполагат, че това се е случило около 1500 г. пр.Хр., а писмената му форма възниква около 400 г. пр.Хр. По-новият персийски се оформя някъде около 800 г. пр.Хр и се променя учудващо малко оттогава.

Това означава, че човек, който говори този език в 21 в., би могъл с известни усилия да прочете текст на староперсийски от преди хиляди години.

В наши дни над 100 млн. души говорят персийски.

Финският

Езикът на финландците е един от най-уникалните в тази класация. Той принадлежи на угро-финската езикова група от уралското езиково семейство, която включва естонски, унгарски и езиците на няколко малки общности край Балтийско море.

Прафинският се дели на три клона и Балтийският от тях се отделя между 15-10 в. пр.Хр., като от него се развива съвременният фински. Интересен факт е, че писменият фински влиза в употреба едва през 16 в., благодарение на  епископ Микаел Агриколав.

Съвременният фински не е запазен във възможно най-чистия си вид, защото е бил повлиян значително от езиците на околните народи, но въпреки това остава лингвистично богатство. Интересен факт е, че финският офиицално има две езикови норми - литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Първата се използва в администрацията, телевизията, изкуството и по време на религиозни служби, а другата се използва в ежедневието.

В наши дни фински говорят около 8 млн. души във Финландия, Швеция и Русия.