Източник: HBO

Game of Thrones и майсторството на куците обрати

Нека се върнем към трети епизод от осмия сезон на „Игра на тронове” – „Битката при Уинтърфел”. Серията най-сетне изправи силите на доброто срещу силите на злото и след седем сезона на постройка, този момент трябваше да е апотеоз, който да донесе разплата и да дефинира основните характери, поставяйки акцент върху Джон Сноу. От литературна гледна точка той е най-убедителният крал, който може да седне на трона и да хармонизира хаоса.

Но действието се разви в друга посока и е вероятно това, което гледахме в трети и четвърти епизод, да се окаже секира за финала на фентъзи поредицата. С едно мигване на окото историята направи завой и постави ножа в ръцете на дребната Аря Старк, която уби Нощния крал. За да поднесе изненада на зрителите, „Game of Thrones” допусна тактическа грешка и се нареди до слабите заглавия на тиви индустрията.

Решението Аря да е героят на епизода вместо Джон може да е самоубийствено. Джон Сноу е символичният крал според литературните архетипи. Това е заложено в историята още от самото ѝ начало. В литературата има четири основни мъжки образи, представени като главен герой – кралят, любовникът, магьосникът и войнът. А Джон Сноу, както Люк Скайуокър от „Междузвездни войни” и Арагорн от „Властелинът на пръстените”, е създаден по профила на краля.

Този типаж описва персонаж, живеещ в изгнание, но с царствено потекло, за което няма представа. С напредване на сюжета се предоставят възможности за демонстрация на кураж и отговорност, които да го подготвят за бъдещата му роля. До трети и четвърти епизод „Игра на тронове” спазваше модела до детайли и подготвяше Джон за съдбоносното му предопределение, но в последствие промени посоката на неговото приключение и размести подредбата на историята като цяло.

Битката трябваше да е пик или начало на върховата точка за мисията на Сноу, но вместо това получихме обрат, който изпрати основния характер в разказа на заден план и предостави нелогичен заместител. Триумфът на малката Старк не се вписа с основите на сериала и отне възможността на Сноу да се почувства емоционален победител над силите на мрака и да види себе си като новия обединител на кралствата, който може да сложи край на размириците.

Аря Старк е създадена за страничен наблюдател също като Леголас от „Властелинът на пръстените”. И както Леголас не се намесваше в личните битки на Арагорн и Фродо, за да не им пречи по пътя към върха, така и Аря трябваше да стои встрани, а не да е активен участник, изземащ функциите на основния герой в сериала. Това повдига въпроса за значението на тази победа и дали е възможно фигура, която не се подчинява на еталона за кралица да седне на трона във финалния епизод. Какво ще означава за сериала, ако в края кралствата са ръководени от незрял и неподготвен за задачата персонаж? Разпадайки структурата на фентъзи епоса, продуцентите на сериала Дан Уайс и Дейвид Бениоф създават празнини, които противоречат на всичко, което сме гледали до момента и водят разказа към безсмислен завършек, който може да остави горчив вкус за феновете на сагата.

Попитани за причината, заради която са скъсали сюжета, оставяйки празно пространство в приключението на основния герой, двамата казват: „Не ни изглеждаше правилно. Не може Джон винаги да е човекът, който спасява от лошите.” Но когато говорим за писане и представяне на история, няма как да не говорим за схеми, измислени още от древните гърци. Тези планове систематизират повествованието, дават му последователност и правят образите плътни, така че да не оставя място за съмнение в действията и решенията им.

По фентъзи образец Джон е изграден като благороден крал, а Денерис – като тиранична кралица и ако има някакви промени, те трябва да са с цел и да прилягат както на образа, така и на разказа до момента. В противен случай се появяват слабости, които правят героите чупливи и неустойчиви, а историята – празна откъм значимост. Но понеже до момента е имало десетки филми и сериали като „Game of Thrones” и публиката започна да усеща последващото развитие, продуцентите решиха да шокират, напускайки представите за добър текст.

То е все едно в разгара на футболен мач вратарят да напусне защитата и да се пробва за голмайстор пред вратата на противника. Може и да е изненадващо, но е меко казано нелогично.

Целостта на разказа винаги трябва да е приоритет пред случайните епизоди на емоционални отклонения, но „Игра на тронове” изглежда работи с две форми на наратив – класическа литературна и холивудска, а продуцентите жонглират, за да осигурят едновременно изпипан и неочакван финал. Само че това колебание става хлъзгава повърхност. Убийството на Нощния крал от второстепенен образ е смайващо, от една страна, но от друга е пример за лошо разказана история.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види