Както много други исторически обрати и тази дата е свързана с настъпването на пълна катастрофа. Именно това се случва през 1886 г., когато социалистите в САЩ организират стачка за извоюването на добре познатия ни днес 8-часов работен ден.

На 1 май 1886 г. се случва това, което остава известно в историята като "Аферата Хаймаркет”. На тази дата над 300 000 работници, заедно със семействата си, излизат по улиците на Чикаго, като единственото им искане е нормирането на осемчасов работен ден. Предвидено е протестите да продължат няколко дни и да са абсолютно мирно, но на 3 май полицията открива огън срещу протестиращите, в резултат на което четирима души загиват, а ранените са повече от двеста. На 3 май стачката в завода МакКормик Рипеър прераства в насилие, а на следващия ден – на площад "Хаймаркет”, се стига до открит сблъсък между полицейските органи и протестиращите, който довежда до множество смъртни случаи и редица ранени. Ето част от репортажите на вестник "Тайм” за случилото се:

"Няколко минути след десет часа в нощта на 4 май 1886 г. в Чикаго тръгна да се разразява буря. Когато паднаха първите капки дъжд, тълпата на площад "Хаймаркет" започна да се разпада. В осем часа имаше около 3000 души, които слушаха анархистите да осъждат жестокостта на полицията и да искат осемчасовия ден, но към десет часа бяха останали само няколко стотин души. Кметът, който беше чакал наоколо в очакване на бедата, се прибра вкъщи и си легна. Последният говорител привършваше речта си, когато делегация от 180 полицаи тръгна от гарата, за да разбие останалата част от протеста. Те се спряха на близко разстояние от фургона на високоговорителя. Когато водещият на тълпата ѝ заповяда да се разпръсне и ораторът извика, че това е мирно събиране, в полицейските редици избухна бомба. Тя рани 67 полицаи, от които седем умряха. Полицията откри огън, убивайки няколко мъже и ранявайки 200 души, а трагедията "Хеймаркет" стана част от историята на САЩ.”

През 1889 г. Международната социалистическа конференция заявява, че в памет на случилото се на "Хаймаркет” 1 май ще бъде международен празник на труда, който впоследствие става известен като "Международен ден на труда".

В САЩ този празник е възприеман негативно по време на антикомунистическия плам около началото на Студената война. През юли 1958 г. президентът Айзенхауер подписва резолюция, която именува 1 май "Ден на лоялността" в опит да избегне всякакъв намек за солидарност с работническото социалистическо движение. Резолюцията заявява, че това ще бъде "специален ден за потвърждаване на лоялността към Съединените американски щати и за признаването на наследството на американската свобода".

Три години след случилото се на 1 май 1886 г. обаче на Парижкия конгрес на работническия интернационал първи май е обявен за ден на солидарност между всички трудещи се по света. Така или иначе, тръгвайки от недоволството и нуждата за справедливост, този ден символизира политическата необходимост да се ползва човешкият порив за добре устроен свят, но и от друга страна същият да надделява, защото е универсален.