Едва ли има работещ човек, който под една или друга форма да не е преживявал така нареченото "прегаряне" или "бърнаут". Особено сега, в началото на лятото, когато отпускът е едновременно толкова близо, но и толкова далеч, почти всички изпитваме някаква форма на нервно напрежение, породено от работа.

Като прибавим и факта, че професиите стават все по-напрегнати и динамични, работното напрежение се превръща в нещо като епидемия. А най-лошото е, че в дългосрочен план вредите от това могат да се окажат много по-сериозни, отколкото предполагаме.

Страдащите от прегаряне често се чувстват напрегнати, отчуждени от работата си и без никаква мотивация, защото имат усещането, че рутината ги смазва. В същото време обаче изпитват силно чувство на неудовлетвореност и дори вина от това, че не могат да изпълняват задълженията. Това крайно напрежение се възприема като една от предпоставките за депресия, а двете състояния дори често споделят обща симптоматика.

Както е добре известно, бърнаутът се появява вследствие на хроничен стрес на работното място, а за първи път внимание на състоянието се обръща през 70-те години на миналия век, когато американски психолози откриват, че много служители в публичната администрация са напълно неспособни да се справят със задълженията си, поради натрупано напрежение. Работниците се оплаквали от:

Емоционално изтощение – чувстват се емоционално изцедени и психически затормозени дори и след приключване на работния ден.

Деперсонализация – неспособни са да изпитват емпатия към клиентите, озлобени са към колегите и към близките си хора.

Ниско професионално самочувствие – чувстват се некомпетентни и неспособни да се справят с работата.

В годините след това изследванията са разширили много полето на бърнаута. И въпреки че и до днес основните усилия са насочени към прегарянето в службата, се оказва, че хора на всякакви позиции страдат от него, а източниците не са само свързани с работата. Например бърнаутът често настъпва и при ученици и студенти по време на изпитни сесии, както и при майки и здравни работници, които се грижат за деца в неравностойно положение. Въпреки че тези състояния се появяват в много ситуации, ние все пак знаем от какво най-често се причиняват, как се проявяват и как да се потискат симптомите им:

Причините

В работата прегарянето се получава след продължително излагане на комбинация от стресови фактори. Става дума за степента на заетост, вниманието и отдадеността, които изисква работата, в комбинация на зловредна смесица от липса на ресурси, помощ и подкрепа. Негативна роля играе и ако няма кой да оценява справедливо усилията ни.

Бърнаутът обаче може да бъде причинен и от определени черти на характера ни. Учените го свързват например с възможността ни за реална самооценка на възможностите ни и целите, които си поставяме спрямо тях. На най-голяма опасност са изложени хората, които са склонни да подценяват възможностите и способността си да контролират ситуацията. В техните очи всяка задача е непосилна, заради това действат пораженски, вместо да се мобилизират, което води до постоянно чувство на тревожност. Перфекционистите също не са имунизирани от прегаряне, защото винаги си поставят прекалено високи цели, които често не успяват да изпълнят, а това води до силно разочарование и липса на мотивация.

Как да се справяме?

Засега няма създадена универсална рецепта за справяне с бърнаута, защото причинителите му са индивидуални. Именно към това специфичните за всеки човек причини трябва да бъдат открити и разбрани и трябва да се насочат първите усилия, когато почувстваме, че прегаряме. Някои хора се повлияват най-добре при кардинално премахване на стресовите фактори – смяна на работа или излизане в дълъг отпуск. При други хора обаче това може да се окаже лоша стратегия, защото симптомите могат да продължат да се проявяват и чувството на неудовлетвореност да избледнява. В тези случаи е добре хората да насочат усилията си към подобряване на работния процес и среда – елиминирана на всякакви дразнения, промяна на ритъма на работа, чести почивки и стремеж да не се мисли за работа, сред приключване на трудовия ден. Понякога дори преместването на работното бюро и обръщането му към прозореца може да направи чудеса.

При някои хора обаче стресът не идва от външни фактори, а се генерира вътре в личността ни. В тези случаи първата важна стъпка е правилната оценка на личните възможности и поставяне на цели спрямо тях. Всеки човек трябва реши за себе си в какво се правя по-добре от останалите, но и в кои работни процеси трябва да търси помощ, без това да накърнява самочувствието му. Никога не трябва да забравяме и това, че на повечето работни места има хора, които отговарят за човешките ресурси, както и трудови психолози, които могат да окажат безценна помощ, когато работният процес стане мъчителен.

Стресът е неизменна част от живота на всеки съвременен човек, но това не означава, че трябва да се примиряваме с него. Накрая искаме да ви припомним и че спортът е едно от универсалните лекарства за всякакви видове тревожност, така че не се притеснявайте да отделяте от времето си, дори и когато сте претрупани от работа, за физически упражнения, защото те могат единствено да помогнат.

по sciencealert.com