На всеки се е случвало работата да го затрупа, да стои повече от 8 часа в офиса и да не излиза дори за обяд. Но дали тези работни навици наистина са резултатни, успяваме ли да сме по-продуктивни? Отговорът на експертите е категорично НЕ.

Проучване на латвийската организация Draugiem Group (обединяваща няколко стартиращи компании) установи, че дългият работен ден не подобрява ефективността на работата. Всъщност това, което наистина има значение, казва проучването, е организацията и разпределението на задачите за деня. Стига се до извода, че хората, които правят редовно почивки, са по-продуктивни от онези, които работят повече часове.

За да бъдем по-точни, проучването предлага да се следва правилото 52-17, което означава 52 минути съсредоточена работа и 17 минути почивка.

"Това не означава, че осемчасовият работен ден вече не е актуален, просто е по-ефективно да се прилага модела на гъвкавите часове", казва Артис Розенталс, изпълнителен директор на Desk Time в Draugiem Group. (Desk Time е програма за проследяване на времето с цел увеличаване на ефективността и производителността на дадена фирма.) Ами ако решението за постигане на по-добри резултати е да работите по-малко? "Работещите трябва да отчитат своята производителност на труда и да анализират как използват работното си време", съветва Розенталс.

Оценка на продуктивността или шпионаж

Фирмите обаче сами наблюдават начина, по който всеки служител използва времето си. Това проследяване може да се окаже спорно, тъй като вероятно не всички служители ще са доволни, че техният работодател знае точно какво правят всяка минута от деня.

"Това ми прилича на шпионаж, аз лично не бих се чувствал комфортно", казва служител, който работи в американска банка.

Критикуващите тази формула са на мнение, че би могла да се превърне в способ за шпионаж.

"Всяка компания може да инсталира софтуер, чрез който да разбира какво прави всеки служител по време на работния ден. Дали използва времето за изпълнение на поставените задачи или се занимава с лични въпроси. Също така компанията може да отчита времето, използвано за даден проект, за да изчисли неговата себестойност", обяснява Розенталс.

Идеята да се правят почивки по време на работния процес не е нова. Препоръчват ги различни психологически проучвания, а италианецът Франческо Чирило предлага да се работи 25 минути и почива пет.

Критиците са на мнение, че в много професии това разпределение е неприложимо. Хирургът няма да спре операцията, пилотът самолета, а клиентите на адвокатите и продавачите няма да ги чакат, за да си правят 5-те минути почивка.

В защита на програмираните почивки се изтъква, че човешкият мозък няма капацитета да се съсредоточава продължително време върху дадена задача, нито чисто физически е добре за човешкото тяло да стои часове на стол.

От медицинска гледна точка гъвкавият работен график показва положително въздействие върху общото състояние на работника и понижава нивата на стрес.

Засега дебатът е фокусиран предимно върху създаването на правила, които обаче не са приложими за всички, имайки предвид, че периодите на концентрация на хората са различни, както и справянето с поставените трудови задачи.

Възможно е лично вас формулата 52-17 да не ви удовлетворява, но тя би могла да ви насърчи да изберете най-удобния за вас работен график, т.е. да създадете свои собствени правила.

Дългите часове пред компютъра причиняват болки и схващания в гърба, врата, главоболие, претоварване на очите и др. С няколко упражнения по време на почивките може да се предпазите от подобни проблеми и да се чувствате по-здрави и щастливи на работното място, при това в компанията на своите колеги.

по BBC