Няма нито един монумент в памет на Фидел Кастро, нито една улица или площад не са назовани на името на "Comandante en jefe", тоест Главнокомандващия. Това е по негово желание. 

Но естествено, година след неговата смърт на 25 ноември 2016 г., присъствието на Кастро се усеща навсякъде на карибския остров. Неговите идеи се изучават в училище и много от неговите мисли са в публична употреба. В много обществени сгради са окачени негови снимки. 

За хората в Куба малко нещо се е променило след кончината на Кастро. 

"Много преди да почине, Фидел Кастро се оттегли от управленската дейност", отбелязва Сусане Гратиус, професор по политология в Мадридския университет. "Но той винаги е бил символична фигура и коментираше ставащото в политиката". 

Отначало имаше известна надежда, че президентът Раул Кастро ще излезе от сянката на брат си и ще ускори курса на реформи, започнат от Фидел. Но засега това не се случва; икономическото отваряне на острова напредва с колебливи стъпки. 

"Курсът на реформи понастоящем е замрял. Предвид спрялото подобряване на отношенията със Съединените щати засега подходът на кубинското правителство е: без експерименти", казва Берт Хофман от Германския институт за глобални и регионални изследвания (ГИГА). "Студената война се върна с президента на САЩ Доналд Тръмп. Това даде тласък на консерваторите в Куба", добави той. 

Тръмп отмени много от мерките за облекчаване на условията в туристическия бранш, инициирани от неговия предшественик Барак Обама, и забрани бизнес сделки с кубинските въоръжени сили, които контролират голяма част от кубинската икономика. След мистериозните акустични атаки срещу персонала на американското посолство в Хавана Вашингтон изтегли много свои дипломати. 

"Големият губещ от това е Раул Кастро", пише кубинската дисидентка Йоани Санчес в блога си 14ymedio.com. "Дипломатическото затопляне между Куба и САЩ приключи. Двете страни върнаха часовника назад към времето на Студената война", смята тя. 

През февруари догодина Раул Кастро ще се оттегли от президентския пост. За пръв път от близо 60 години никой Кастро няма да бъде върховен лидер. 

Фидел Кастро остави отпечатък върху Куба както никой друг и много хора просто не могат да си представят живота без своя революционен водач. "Знаехме, че този ден ще дойде, но все още ме боли", казва една жена на име Лурдес, която продава плодове и зеленчуци на пазар в Хавана. "Аз съм на възрастта на революцията. Не познавам нищо друго", добавя тя.

За привържениците си Кастро беше герой, освободил Куба, опълчил се на САЩ и донесъл социален прогрес. За неговите опоненти той беше управник, който с груба сила потискаше инакомислещите, не допускаше свободни избори и потъпкваше свободата на мненията. 

"Фидел Кастро почина като щастлив човек", казва италианският журналист Джани Мина, който е познавал добре Кастро и навремето е вземал от него 16-часово интервю. Според Мина не много неща са се променили след смъртта на Кастро. "Куба се е затворила в себе си, както често е ставало в нейната история, за да устои. Страната изчезна от международните медии, но аз все още вярвам, че примерът на кубинската революция продължава да има голямо значение за Латинска Америка", казва Мина. 

Фидел Кастро остава главната икона за международното ляво движение. На датата на рождения му ден през август негови привърженици му отдадоха почит, както сториха венецуелският президент Николас Мадуро и боливийският държавен глава Ево Моралес. 

Но геополитическата рамка попречи на устрема към социализъм в региона. Икономическата криза във Венецуела, най-важният икономически съюзник на Куба, постави острова в затруднение. 

Преди година урната с праха на Кастро бе транспортирана с триумфален парад през цялата страна от Хавана до Сантяго де Куба. Десетки хиляди ветерани, работници и ученици, подредени по шосетата скандираха "Аз съм Фидел! Аз съм Фидел!". Урната на легендарния революционен водач беше положена в ниша на голям каменен блок на гробището "Санта Ифихения".

В дните след смъртта му мелодраматичната песен "Cabalgando con Fidel" (Да яздиш с Фидел) се чуваше постоянно из цялата страна. В песента се казва: "Днес искам да ти извикам: "татко", не ми пускай ръката. Още не мога да ходя добре без теб". 

Всъщност кубинците могат да крачат без Фидел, но засега не са наясно в каква посока.

по БТА