Снимки: Ulysses Ortega

79-годишен оцелял от Холокоста ръководи психеделичната революция

Джордж Сарло инвестира в изследвания на наркотици от вида на магическите гъби, за да помогне на тези, които се опитват да преодолеят травма, подобна на неговата

Джордж Сарло е контролирал инвестиции за милиарди долари. Рисков капиталист, съосновател на Walden Venture Capital и филантроп, Сарло е роден през 1938 г. в Будапеща, Унгария, в бедно семейство на евреи. Живее под фашисткия режим в първите седем години от живота си. По-голямата част от семейството му е избито. Първото нещо, което си спомня в живота си, е усещането за постоянен страх. Страхът да бъде убит.

През есента на 2012 г. някъде из мексиканската джунгла, в селце, до което се стига само с лодка, 74-годишният Джордж Сарло чака да се срещне с баща си. Сарло знае, че очакването му е абсурдно – все пак баща му е мъртъв от десетилетия, няма никаква връзка с този район на дъждовни гори и екзотични плажове, нито пък с местното им население. Наблюдавайки как шаман подготвя церемониална чаша горчива кафява аяуаска (растителен лек, който се използва в Амазония от векове за лечебни и духовни цели - природен халюциген), финансистът сам се чуди как се е съгласил да погълне за втори път тази магическа напитка. Пътувал 12 часа до това първобитно място, подготвен по специална диета, която изключва дори лекарствата, които иначе приема редовно и вече споделил намеренията си в груповата терапия, която посещава – нямало връщане назад.

Финансистът със сигурност не е това, което си представяте, когато си мислите за експериментатори с халюцигени. Сарло живее в изумително имение от 1920-та година в Сан Франциско със 180-градусов изглед към пролива Голдън Гейт. Негов съсед е милиардерът Марк Беньоф, а доскоро бил и легендарният Робин Уилямс, мир на праха му.

Сарло обаче не успява да се наслаждава пълноценно на всичките си материални блага, нито пък да оцени истински приятелските си взаимоотношения и семейната си хармония. "Не си спомням да съм виждала в лицето му радост", казва 50-годишната му дъщеря. През по-голямата част от живота си Сарло страда от едно от най-жестоките мъчения на депресията: анхедония - невъзможността да чувстваш удоволствие. Анхедонията отнема радостта от социалните интеракции и изживявания и дори по-лошо - замества я с тъга, страх или притеснение.

И така, Сарло се доверява на своя терапевт д-р Гейбър Мате, който го завежда в Мексико и който също е сред оцелелите по време на холокоста в Унгария. Д-р Мате се занимава с психеделична терапия на хора, оцелели след травма, от 2008 г., когато разбрал за потенциала на растението. Сарло бил убеден от шамана, че моментът е подходящ и сметнал, че няма какво повече да губи и ще заложи на надеждата, че този път баща му ще се появи.

И наистина при втория му опит с аяуаска, виденията му го отвеждат далеч от реалността. Снежно поле в зимна гора и скелети, замръзнали в маршировка. Някои от тях са с останки от затворнически униформи на евреи от Втората световна война. "Всички те са покрити със сняг, освен един който изпъква и по някаква причина знам, че това е баща ми" – споделя финансистът.

В главата на Сарло един от най-силните природни халюциногени ДМТ (съдържащ се в много растения) вероятно е достигнал до рецепторите, в които се цели, а именно там, където обикновено обитава хормонът серотонин (регулатор на настроението ни). Подобно на класическите психеделични LSD и псилоцибин, ДМТ е активен при един определен серотонинов рецептор, известен като 5НТ2А, за който се смята, че е отговорен за ефекта на разширяване на съзнанието.

Ayahuasca е мощна смес, която включва част от лозите Banisteriopsis caapi, сварени с листа Psychotria viridis (chacruna) или растението Diplopterys cabrerana (chagropanga). Сама по себе си, всяка съставка не е силно психоактивна, но когато се сварят заедно, ензимният инхибитор от т.нар. "лоза на душата" позволява на ДМТ да променя съзнанието.

Последният истински спомен на Сарло за баща му е от 1942 г., когато е на 4 години. Видял го да получава заплашителна телеграма, а на следващата сутрин вече го нямало без дори да се сбогува. В мексиканската джунгла, под влиянието на ДМТ, Сарло почувствал присъствието на баща си и успял да зададе въпросите, които го измъчвали години наред: "Защо не се сбогува?" - попитал той. Познатият глас му отговорил: "Не исках да те събудя, а и мислех, че ще се върна. Смятаха ме за доста умен човек и знаех, че пак ще им се измъкна." "Обичаше ли ме?" – продължил Сарло. Скелетът на баща му отговорил: "Виж ме – това е последният ми дъх - и с последният си дъх те благослових и ти обещах да те пазя цял живот."

След тази "интеракция" изведнъж всичката болка, таена през годините, започнала да избледнява: бремето от всички тези чувства, липсата на бащина любов и страхът от детството му, заедно с всички ужасяващи спомени от окупираната от нацистите Унгария. Дългогодишната травма и депресивно състояние сякаш били излекувани. "Почувствах се по-лек, почувствах облекчение, не мога да кажа, че съм бил щастлив, но се почувствах добре", казва Сарло. Още по-забележителното е, че трансформацията се запазила през следващите години: "Той стана по-мек, по-мил, по-разбран и по-отворен към нас" – споделя дъщеря му Габи.

Личният опит на Сарло го подтикнал да се занимае по-сериозно с т.нар. психеделичен ренесанс в САЩ. Напоследък се възраждат именно научните и клинични изследвания с много от наркотичните вещества, познати ни от хипарския или клубен живот. MDMA например, известен още като екстази или Моли, е готов да навлезе в трета фаза на клинични изследвания за третиране на посттравматичен стрес. Псилоцибинът, активната съставка в магическите гъби, е на подобен етап, като изследванията сочат, че може да помогне за тревожността и депресията при раково болни. След серия от проучвания кетаминът (също клубен наркотик) е вече широко използван срещу резистентна депресия, тъй като проучванията показали, че действа по-бързо от обикновените антидепресанти.

Положителните изводи за тези вещества са свързани както с лечението на депресия и посттравматичен стрес, така и с подобряване на креативността и продуктивността. Най-актуалната тенденция в употребата на тези вещества e Microdosing-a, т.е. взимането им в микродози - модерна практика в Силиконовата долина, при която промяната на съзнанието не е така забележима. Дори The New Yorker публикува материал за употребата на аяуаска от хипстърите в Бруклин и Силиконовата долина.

Джордж Сарло е ключова сила зад кулисите на психеделичната революция, тъй като финансира научните изследвания и обединява в съвместна работа различни експерти, за да напредват с разработките си. "Той е възелът. Важен е, не само защото дарява средства и кара нещата да се случват, а и защото играе ролята на клирингова къща" – казва терапевтът му д-р Мате.

Според Вики Дулай, която управлява една от благотворителните организации на Сарло "Compassion for Addiction" (в превод: "Състрадание за пристрастените"), той е дарил близо 2 милиона долара за изследвания на психеделични вещества – значителна сума на фона на липсващото финансиране от американското правителство и големите фармацевтични компании, необходимо, за да навлязат подобни лекарства на пазара.

Основната цел на Сарло е да подкрепя изследванията и да намира начини за премахването на стигмата над тези лекарства, така че те да могат в крайна сметка да бъдат използвани законно, ефективно, безопасно и в подходящия контекст. Или както той казва: "Най-важното нещо е да намерим повратните точки. Има възможности, при които сравнително малки количества пари и енергия могат да имат забележителен ефект. Така че това търся аз. Надявам се да изхарча всичките си пари, но нямам достатъчно възможности да го направя."

Съвременната наука може и да изследва тези вековни субстанции с невероятна прецизност, но дори да лежите в ЯМР апарат, докато се носите из странните дерби на подсъзнанието си под влиянието на тези вещества, единственото обяснение на чувствата ви вероятно ще остане на езика на мистиката.

Д-р Мате, който ползва аяуаска в клиничната си работа съвсем легално казва:

Хората имат всякакви видения. Не съм се занимавал с буквалното им съдържание, а с емоционалното им послание. Работата ми е да помагам на хората да идентифицират и интегрират тези истини.

Важен въпрос е дали психологическото изживяване, което кара Сарло да се чувства така, сякаш е възстановил връзката с баща си, наистина променя мозъка му дотолкова, че да се възстанови от травмата? Или истинската разлика идва само от страничния ефект на промените в рецепторите на мозъка? Фармацевтичната индустрия залага на втория вариант и следователно се опитва да развие нови лекарства, които да имат здравните ефекти от психеделиците, елиминирайки мистичното изживяване, което обичайните им ползватели всъщност търсят. Същото се опитват да постигнат и чрез опити с кетамин, като целта е да се ползва потенциала му за лекуване на депресия без да го има усещането за пътуване извън тялото.

Да не забравяме обаче, че: "Всяко лечение в областта на психиатрията, хиляди години назад във времето, първоначално показва страхотни резултати, които на по-късен етап се оказват лъжливи" – напомня небезизвестният д-р Алън Франсез, професор по психиатрия. И обяснява:

Първоначалният ентусиазъм винаги води до преувеличаване на потенциалните ползи от дадено вещество и отдава минимално внимание на рисковете. Със сигурност обаче психеделията има обещаващ потенциал, който заслужава да бъде изучаван.

Професорът предупреждава също: "Това, което работи добре в малки количества и при контролирани опити, може да причини сериозни вреди при злоупотреба от по-големи и непроверени групи хора." Д-р Франсез е загрижен конкретно за вече широко разпространеното ползване на кетамин при лечение на депресия, при положение, че липсват по-големи и по-продължителни наблюдения при многократна употреба.

Seen не препоръчва експерименти с психеделични вещества, особено при неизвестен произход на веществата и липса на контролирана среда. Не се подлъгвайте по визията и чуждото мнение. Не рискувайте здравето си.

по VICE

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види