Непознатият Рембо

Артюр Рембо е познат на света като гениален поет, който с огромен размах променя това изкуство, при това докато е още в тийнейджърска възраст. Рембо е поет и бунтовник, останал вечно млад в поезията, защото се отказва от писането едва на 21 години. До този момент той е написал огнени думи, които ще отварят вратите за символистите, както и модернистите много време след смъртта му. Рембо вероятно е и сред малцината, които толкова категорично са се отрекли от творчеството си и са поели в напълно противоположна посока в живота си.

Буйната поезия на младежа със сигурност се дължи на буен начин на живот, който той преосмисля, след като връзката му с поета Пол Верлен завършва с куршум в китката на Рембо. Ранен душевно и физически, той започва своята мащабна пътешественическа одисея с пътуване до Лондон, а след това прекосява пеша Европа, като през дългото пътуване миналото му на поезия, абсент и хаос започва да избледнява и да изглежда като нечий чужд сън.

Рембо наистина бяга от поезията като от сянката си и дори става войник. Той се записва в Холандската колониална армия през 1876 г. и с нея стига до Джая в холандските източни Индии (днешна Индонезия). Все пак бившият поет изглежда се е надценил, защото скоро след това избягва в джунглата. По някакво чудо Рембо не е изяден от диво животно, нито е разстрелян от наказателиня взвод като дезертьор, ами успява да се добере до Франция с кораб.

Това не спира младежа да захване друга работа, която няма нищо общо с изкуството. Той започва работа по строежи в Кипър, но отново му се налага да се прибере във Франция, защото получава треска, която е диагностицирана като коремен тиф. Забележителната му жизненост му позволява да се възстанови бързо и този път Рембо отива възможно по-далеч. През 1880 г. той започва да работи за търговската компания на Барди в Аден, в днешен Йемен.

Каменният, прашен Аден дразни Рембо, но той започва да пътува много между града и Харар в Етиопия, заради зараждащата се търговия с кафе. С времето острият ум му помогнал да научи занаята, както и местните езици, а с бизнеса в Етиопия идват и връзките с местния елит. Забележително е, че Рембо е едва третият европеец, стигал до Харар и първият, който е започнал бизнеса с кафе там.

След като компанията на Барди фалира, Рембо и двама негови партньори решават да направят голям удар като продадат стари пушки на един от етиопските благородници, който по-късно ще стане император Менелик II. Късметът на Рембо го изоставя още в началото на плана, защото и двамата му партньори умират и се налага той сам да поведе кервана по дългия и опасен път към Харар. По-късно късметът съвсем го изоставя, защото е изминал огромно разстояние през пустинни и враждебни земи, но в Харар Менелик го притиска да продаде товара си по-евтино, а кредиторите на партньорите му го намират и си взимат своето. Едва ли е било утеха за него, че въпросните пушки вероятно имат някакъв принос към фрапиращата победа на етиопците над италианската армия при инвазията й през 1895 г.

Въпреки всичко това, Рембо е решен да остане в търговията и през 1888 г. основава своя търговска фирма в Харар. Като търговец на кафе той преуспява с дълги дни на труд и упорство, но неспокойната му натура и призраците на преживяното са го направили вечно сърдит и неразговорлив. Все пак в Харар той завързва приятелства, като сред най-близките му е Маконен Уолде Микаел, баща на бъдещия император Хайле Селасие - почитан като месия от растафарианското движение.

През 1891 г. Рембо усеща болка в дясното си коляно, което местните доктори мислят за артрит. През следващия месец положението му се усложнява и Рембо се връща във Франция за лечение, но то е закъсняло и кракът му е ампутиран в болница в Марсилия. Последният пирон в ковчега Рембо забива сам. Въпреки влошеното си здраве, той решава да се върне в Африка, но стига до същата болница в Марсилия, където умира на 10 ноември 1891 г.

В изкуството, както и в живота си след него, Рембо има забележителните постижения на човек, живял няколко живота. В краткия си жизнен път той успява да блесне като автор, като пътешественик и като пионер търговец на кафе. Разстоянията, изминати от него в поезията и по прашните пътища, не са за всеки, а той ги е взел само за 37 г. И въпреки всичкият изминат път, Рембо не е избягал, от каквото е бягал. Човек не може да избяга от сянката си.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види