Снимка: Laurie Staver Clinton

Двойка от Втората световна война умира в един ден след 70 години брак

Най-вълшебните любовни истории не са достояние само на филмите и книгите. Най-великите двойки, способни на безгранична любов, съществуват в реалния живот. Ако се съмнявате в любовта – по-силна от всичко и всички, едва ли можете да получите по-категорично доказателство от тази двойка. Те умират в един ден – само през няколко часа, след 70 години съвместен живот!  

Пребъл Стейвър и Изабел Уитни се срещат за първи път в началото на 40-те години във Филаделфия, Пенсилвания, където учат. Цветето на любовта е засадено мигновено, но отнема доста време преди да разцъфти. Втората световна война щурмува Европа и двамата младежи се присъединяват към съюзниците в опит да победят нацисткия режим. Изабел работи като медицинска сестра във Военноморските сили, а Пребъл става морски пехотинец и е награден с бронзова звезда за храбростта си. Пет месеца след края на войната, на 15 февруари 1946 г., двамата влюбени се женят.

Това е началото на един прекрасен брак, който продължава седем десетилетия и завършва толкова величествено, колкото и започва. Изабел и Пребъл имат пет деца. Изабел се грижи за семейството, докато Пребъл гради кариера. Тежките моменти не ги подминават. Двамата преживяват заедно смъртта на своя син.

Изабел се връща към работата си на медицинска сестра, веднага щом децата порастват. Тяхната дъщеря - Лори Ставър Клинтън, която вече е на 62 години, разказва за родителите си пред сп. Пийпъл: "Те бяха страхотни хора. Мама наистина ме научи, че не можеш да промениш другите, но си способен да промениш отношението си към тях. Татко беше "по-страшният“! Той беше строг. Мама също се опитваше да налага дисципина, но знаехме, че при нея може да се измъкнем.“

Още през 2013 г. двойката се премества в медицинско заведение за възрастни хора в Норфолк, Вирджиния, след като лекарите поставят диагноза на Изабел - деменция. Пребъл е настанен в друга стая, но всеки ден се среща с жена си, която, за щастие, продължава да го помни! "Понякога се налагаше да й казваме да се съсредоточи и да го погледне, но когато тя знаеше, че това е татко, винаги беше с усмивка на лицето си.“, разказва Лори.

Преди 96-ия си рожден ден, Изабел прави трогателна повеля. Тя пожелава да остане до съпруга си в нейната последна дрямка.

Лори сподели: "Между двамата не се изрече нито дума. Държаха се за ръце и просто заспаха. Казах на татко: "Това е подаръкът за рождения ти ден - от мама за теб." Той беше толкова щастлив... Държеше я за ръка и беше изкючително нежен. Попитах го дали иска да остане след молитвите и той се съгласи. Казах му "Добре, но знаеш ли какво означава това - ще трябва да пуснеш ръката ѝ? Плачех, той плачеше също.“

По-късно същия ден Изабел почива, а само след няколко часа Пребъл я последва в небето. Удивително е, че партньорите, които са се родили само през четиринадесет дни, умират през четиринадесет часа.

Лори споделя съпружеската тайна на родителите си:

"Мама и татко живяха така: Ако поемеш ангажимент, дори животът да стане суров и труден, дори да има проблеми и болки – продължаваш напред, продължавате заедно.“

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види