Спомен за Ейми Уайнхаус през хората, които я познаха

Седмица след като татуистът Хенри Хейт прави нов татус на Ейми Уайнхаус, тя се появява изневиделица в студиото му с желание да изведе кучето му на разходка. "Дадох й указания, запознах я с навиците и предпочитанията му, защото той беше супер упорит американски булдог и ги изпратих на разходка. Мислех, че Ейми ще се направи едно кръгче и до 20 минути ще се върне. Но мина час и половина. Започнах да се паникьосвам и си мислех: "Ами ако кучето ми е ударено от кола?“ Нямах телефонния номер на Ейми или каквато и да било връзка с нея." В крайна сметка Ейми и кучето се завръщат невредими. Четири дни по-късно тя се появява отново с играчка за кучета. Според Хенри този вид импулсивност не е нещо обичайно за изпълнителката.

Ейми Уайнхаус почина на 27 години. Тя стана жертва на брутално отношение от британските таблоиди, докато се бореше със зависимостта и булимията. Според брат й – Алекс, именно медиите са причина за смъртта й, а не зависимостите и здравословните й проблеми.  

Преди години Еврейският музей откри изложбата: "Ейми Уайнхаус: Семеен портрет", за да добави още един, по-личен пласт в историята на Ейми. Изложбата се реализира съвместно с брата на Уайнхаус - Алекс, и снаха й - Рива. Татуистът Хенри подари на изложбата оригиналната снимка – шаблон, използван за създаването на известния татус-момиче на Ейми.  

Хенри си спомня за първата си среща с Уайнхаус. "Беше - както винаги с Ейми, интензивно, жизнерадостно. И неочаквано. "Тя каза: "Искам татуировка сега." Отне ми около три минути, докогато разбера коя е. Беше с около 30 или 40 килограма по-лека, отколкото си я бях представял, слушайки великанския й глас. Ейми знаеше точно какво иска. Бях наистина изумен! Как може този глас да излезе от толкова мъничко еврейско момиче? Това е аномалия. Това е триглава змия, която кара триколка: просто нещо, което трябва да спрете и да погледнете. Тя даде на хората нова чрез своите текстове и музика. Тя ни свърза с човешката природа в един много лечебен аспект. Надявам се хората да спрат да вярват в окарикатурените снимки и текстове и да видят – истинското момиче."

Хенри нарича общественото възприятие за Уайнхаус "карикатура", което е удачно определение. Със своя "кошер" на главата и татуировки, с поразителните си черти, тя неволно кани хората да я гледат като по-голям от живота герой – като нещо повече или по-различно от "просто човек". И тази фалшива реалност продължава дори след смъртта й.

 

Сгънат училищен суитшърт от изложбата ни връща в детството на Ейми. Яке, което някога е носело всяко британско дете – със същия етикет и име, пришито на задната част – Ейми Уайнхаус – тогава, когато името й не е означавало нищо повече – просто едно малко момиченце.

Но на снимките от детството й виждаме енергия, която я поставя на фокус. Фотография от основното училище, когато Ейми е на 11 години показва всички усмихнати скромни деца, докато изпълнителката е застанала наведена и сериозна срещу обектива, сякаш го предизвиква.

В изложбата място намират още малките й тоалети, части от колекцията й от записи, копия на книгите, които е обичала, снимки от живота й. Това са всичко, което нейните близки са запазали като спомен от легендата за себе си.

"Ейми беше толкова толкова мила и винаги готова да помогне. С тази изложба я разкриваме по-дълбоко и истински от вече създадените идеи за това каква беше тя. Но понеже я няма в стаята с вещите й винаги ще остане мистерия около личността й. В стаята винаги ще има призрак."

Любимото ми разкритие от тези спомени са ужасните магнити във винтидж стил с леко грубите шеги, с намигване и любов към виното и прозака. Спомням си, че тя имаше един: "По-добре да го обичаш и загубиш, отколкото да прекараш целия си живот с психопат." И с риск с това да провокирам още една фалшива представа за това коя беше Ейми, хубаво е да си я представим как се разхожда наоколо и се смее от сърце, когато някой се представи като неин почитател.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види