Не липсват истории за легендарни японски самураи в съвременната поп култура. Но повечето разкази и предания представят само мъжете. Противно на общоприетото схващане, жените самураи не просто са съществували, но и са били не по-малко силни и сръчни от "мъжките си колеги".

Наричани онги буджейша, тези смъртоносни воини са безкомпромисно обучавани в битка, самозащита и умело използване на оръжие. Най-разпространеното оръжие за избор сред жените самураи е японското острие, наречено нагината. Те са владеели и изкуството за борба с нож, използвайки кама, известна като кайкен. Обучението за мъжете и жените е протичало в едни и същи стандарти и техники. И двата пола са имали сходни режим и задължения. И най-важното – често са влизали в двубои един срещу друг.

Едни от жените от класа на самураите, които историята ще запомни, са Томе Гозен и Хангаку Гозен.

Томо Гозен е известна със своята лоялност и смелост. Тя се бие галантно в легендарния сблъсък при Авазу през 1184 година. Тази жена самурай е била особено красива. С бяла кожа, дълга коса и очарователни черти. Славела се е като забележително точен стрелец, а с меча си е имала сила да се изправи срещу демон или Бог. През живота си е извършила повече доблестни дела от всички други воини за своето време.

Хангаку Гозен, другата легендарна жена воин, е ръководила 3000 воини. В една от най-епичните им битки е трябвало да се изправят срещу армия от 10 000 противници. В японската литература Гозен е описана така: "безстрашна като мъж и красива като цвете".

На не толкова изявените жени самураи се е възлагала задачата да защитават домовете на останалите, вместо да се сражават на бойното поле. Те също са били умели с оръжията. По силите им е било да се изправят дори срещу нашественици с коне.

Историкът Стивън Търнбул пише в "Жените самураи 1184-1877 г.", че "археологическите доказателства натрапчиво подсказват по-широко участие на жените в битката, отколкото може да се съди само от писмените разкази".

В началото на 17-ти век (период на Едо) настъпва огромен преход към статута на жените в японското общество. С новия ред на социалната конвенция и настъпването на мира, самураите от женски пол бяха принудени да претърпят коренна промяна от статута си на страховити воини, за да станат прилежни съпруги и майки. В средата на века Империята открива училища, които са предназначени за момичета. В тях се изучават морални и семейни ценности.

Но въпреки че нуждата от бойци значително намалява, от жените продължава да се очаква готовност да защитят домовете или селата в случай на заплаха.

В края на 19-ти век, друга легендарна жена самурай на име Накано Такеко ще ръководи специална женска група воини, известна като Йошитай. Накано убива 172 самураи през живота си. Загива от куршум по време на битка. Заслугите на Накано и нейната група от бойци и до днес се отбелязват по време на ежегодния есенен фестивал Айзу. Всяка година през септември група млади момичета, носещи ленти от хакама и широ, участват в шествие в тяхна чест.