Уилфред Оуен

Снимки: Getty Images

Личности, без които Първата световна война не би имала хуманна страна

Следите, които всяка война оставя след себе си, никога не могат да бъдат пренебрегнати или изличени. Едновременно с това, когато мирът настъпи, става ясно, че е имало множество личности, които със своите смели и самоотвержени действия са успели да спасят хиляди души.

Един от най-големите поети от времето на Първата световна война е Уилфред Оуен. Той написва множество стихотворения, посветени на суровата действителност на войната. Ранните влияния на Оуен включват библейски стихове и известни романтични поети от онова време, особено П. Б. Шели и Джон Кийтс. След като напуска училище, той работи като помощник-учител и преподава английски на деца близо до Бордо, Франция, когато през лятото на 1914 г. избухва войната. През първите месеци на войната той не е замесен във военните действия, но изпитва вина заради своята пасивна позиция. В резултат на това на 21 октомври 1915 г. той се завръща в Англия и доброволно преминава на военна служба. Към средата на 1916 г. Оуен е във Франция, където получава звание втори лейтенант в Манчестърския полк. Скоро след това е ранен от снаряд и изпратен в болницата, където се сприятелява със Зигфрид Сасун, който в последствие оказва силно влияние върху бъдещата му работа.

След като се възстановява, Оуен се завръща във Франция и отново е изпратен в окопите през август 1918 г. Това поставя началото на най-плодотворния му период като поет на войната. През септември той завладява вражеска позиция по време на нападение и е награден с Военния кръст за усилията си, а на 4 ноември 1918 г. е убит в битка по време на пресичането на канала Самбра-Уаз. Това събитие се случва точно една седмица преди подписването на примирието, което слага край на войната.


Едит Кавъл е английска медицинска сестра. По време на Първата световна война тя успява да помогне на около двеста войници да избягат от окупираната от нацистите Белгия. След няколко години работа като гувернантка, Едит Кавъл започва да работи като медицинска сестра и стажува в болница в Лондон. През 1907 г. Кавел е назначена от д-р Антоан Депаж в Медицинския институт Беркендел в Брюксел, Белгия. Когато войната започва през 1914 г., Едит е в Англия, но бързо се връща в своя институт, който е предаден на Червения кръст след германската окупация на Белгия.

Изпълнявайки задълженията си към войниците и от двата фронта, тя е част от група, която приютява ранени британски и френски войници, както и белгийски и френски цивилни, застрашени от германските власти. На тези хора са предоставени фалшиви документи, след което те са откарани от окупирана Белгия в неутрална Холандия. Едит Кейвъл е арестувана, наред с други, през август 1915 г. за оказване на помощ на вражеските войници. След нейния арест различните слухове представят Кавъл или като алтруистична медицинска сестра, или като враг. Едит е била съдена тайно и е държана в изолация по дипломатически причини, преди да бъде осъдена на смърт. На 12 октомври 1915 г. тя е разстреляна.

Когато през 1914 г. избухва Първата световна война в Европа, Ърнест Хемингуей е ученик, а президентът Удроу Уилсън иска Америка да остане неутрална страна. Въпреки това, през април 1917 г. САЩ решава да се присъедини към съюзниците и Хемингуей се опитва да се запише в армията още на осемнадесет години. Той е отхвърлен от американската армия, флот и морска пехота поради лошото зрение на лявото му око. Искайки да участва във военните действия, Хемингуей се опитва да се запише като доброволец към Червения кръст, където е приет през декември 1917 г., като става шофьор на линейка в Италия.

В деня, в който пристига в Италия, един военен завод е взривен и той веднага е ангажиран с пренасянето на телата на ранените. Това за него се оказва челен сблъсък с ужасите на войната. Няколко седмици след пристигането си, когато раздава шоколад и цигари на италианските войници в окопите на фронтовата линия, той е тежко ранен от снаряд. Трябва да се отбележи, че въпреки тази контузия той успява да пренесе един ранен войник до станцията за първа помощ. Това му носи италианския сребърен медал "За доблест". След войната Хемингуей става известен писател, печели Нобеловата награда за литература през 1954 г. Раняването на Хемингуей по поречието на река Пиаве в Италия и последващото му възстановяване в болница в Милано, включително връзката му с медицинска сестра Агнес фон Куровски, както и ужасите на военната реалност, го вдъхновяват да напише легендарния си роман "Сбогом на оръжията".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види