Жените шпиони са комбинация от студена предпазливост, смелост, сила на волята, външна привлекателност и прелъстителност. Те нямат право на слава, техните имена и подвизи стават известни едва след като официално престанат да изпълняват задълженията си.

Емигрантката Надежда Плевицкая е много популярна певица и актриса. Тя има множество почитатели, които буквално запомнят наизуст участията й в нямото кино. Никой обаче не подозира, че "звездата" води втори живот - тя и съпругът й са вербувани от Обединенотодържавно политическо управление в СССР.

Най-грандиозната операция на Плевицкая е отвличането на Евгений Милър, ръководител на руския военен съюз. Резултатът е трябвало да бъде назначаването на съпруга й на позицията на Милър. Но Милър започва да подозира, че нещо не е наред и успява да напише бележка на заместника си, която води до разобличаването на руските шпиони. Плевицкая е арестувана от френското контраразузнаване. Обвинена е в шпионаж в полза на СССР и отвличане, за което е осъдена на 20 години лишаване от свобода. През 1940 г. тя умира зад стените на женския затвор в Рена.

Маргарита Коньонкова освен като шпионин, остава в историята и като жена, успяла да покори сърцето на Айнщайн. Под псевдонима Лукас тя прекарва половината си живот в САЩ. Имайки ярък външен вид и проницателен ум, Маргарита печели вниманието на Алберт Айнщайн и именно той й помага да се сприятели със създателите на атомната бомба.

Общувайки с учените, с помощта на съблазняване и хитрост, тя научава множество подробности във връзка с атомните изследвания. Цялата тази информация тя успява да предаде на съветското разузнаване. Каква е връзката между Маргарита и Айнщайн, не е изяснено, но в личните архиви и на двамата са намерени писма, които си разменят и които са с неприкрито любовно съдържание.

Зоя Воскресенская-Рибкина е разузнавач, но едновременно с това пише разкази за деца.

Зоя, под псевдонима Ирина, става част от разузнаването още по време на Гражданската война. Географията на нейните специални мисии е много обширна - Австрия, Германия, Китай, Турция, Швеция, Латвия, Швейцария и Финландия. Навсякъде тя се представя като руски емигрант с аристократични корени. Задачата й е да се запознае с бъдещите планове на Германия.

През 1941 г., докато работи във Всенародното дружество за културни отношения с чужди държави, тя пристига в германското посолство. Местният посланик е очарован от нея и я кани на танц. Докато германският дипломат флиртува с нея, тя успява да забележи следите от свалени картини по стените и множество куфари, които са приготвени в един шкаф. Тогава тя съобщава, че германците планират да се евакуират, което пък следва да се тълкува като подготовка за война. Съветските власти обаче игнорират нейното послание.

По време на войната Зоя се занимава с това да подготвя различни кадри за разузнавачи и шпиони. В биографията й е известен случай, в който тя отказва да се подчини на заповедите на ръководството. Заповедта е тя да стане любовница нагенерал от Швейцария, който има връзки с Германия. Тя обаче желае да остане вярна на съпруга си, който между другото също е шпионин, и казва, че ще се застреля. След като е уволнена от разузнаването, Зоя служи в администрацията на лагера във Воркута, а след като се пенсионира започва да пише разкази за деца под псевдонима Воскресенская.

Олга Чехова е актриса, която никога признава връзката си със съветското разузнаване. Тя се снима в Холивуд, а сред актьорите, с които си партнира, са Чарли Чаплин, Кларк Гейбъл и други. По време на нацистите тя е смятана за актриса на държавно ниво. След като се омъжва за колегата си Михаил Чехов, тя завинаги приема фамилното му име, въпреки че германските власти я притискат да върне моминската си фамилия. Гьобелс открито проявява враждебност към актрисата, защото тя го отхвърля. Но в същото време тя успява да впечатли Хитлер и да си запази определена самостоятелност.

През април 1945 г. Олга е арестувана от съветското разузнаване и е отведена в Москва. След това тя пътува до Западен Берлин, а после се премества в Германия. Това посещение е обвито в мистерия. Местните вестници започват да пишат, че тя е съветски агент и пътува до Москва, за да получи Ордена на Ленин за заслуги в полза на държавата.

Лица, близки до съветското ръководство, твърдят, че Олга участва активно в подготовката на покушението над Хитлер, което поради страховете на Сталин не се е състояло. Има данни, че през лятото на 1953 г. Чехова изпълнява последната си задача - тя се превръща в свързващо звено за ползотворна комуникация между Берия и Конрад Аденауер.

Олга Чехова умира през 1980 г. в Мюнхен. Интересното е, че през целия си живот тя отрича да е имала каквито и да е връзки със съветското разузнаване.