Иван Саморано

Лудостта на номерата

Номерата на футболните фланелки имат собствено значение във футболния свят. Най-често вратарят играе с номер 1 на гърба, а следващите последавателни цифри са запазени за защитниците, полузащитниците и нападателите. В началото на развитието на този спорт е било прието играчите да носят номера от 1 до 11, но по-късно тази догма се разчупва в някаква степен. Въпреки това, традиционната номерация на играчите на полета като цяло се е запазила и нетрадиционните номера на футболистите са голяма рядкост.

Вижте някои случаи, в които изборът на играчите е повече от необичаен.  

Номер 1

Едгар Давидс, Барнет

Холандският дефанзивен халф Едгар Давидс е толкова ефективен на терена в края на миналия и началото на нашия век, че преминава последователно в някои от най-силните клубове на Континента. Давидс е защитавал цветовете на отбори като Аякс, Ювентус, Милан, Интер, Барселона, а с "аяксите" печели КЕШ през 1995 г.

Давидс е известен с ексцентричен външен вид и неоспоримия си талант, но тъмната му страна се изразява в груба игра срещу съперниците. Заради агресивния си стил на игра, той е наричан Питбула.

Давидс спира с футбола след престой в английски Кристъл Палас през 2010 г., но изненадващо за всички се завръща две години по-късно. Още по-изненадващ е изборът му за последен клуб в неговата славна кариера. Барнет е скромен аматьорски отбор от северен Лондон, който се бори да не изпадне в по-долна дивизия.

В последния си отбор 39-годишния Давидс показва най-доброто и най-лошото от себе си. Холандецът става играещ треньор, който бързо вдига нивото на отбора, доколкото това въобще е възможно. Благодарение на таланта и опита на Давидс английския клуб успява да се закрепи в класирането, но бившата звезда не пропуска да напомни за другата половина от себе си.

Давидс играе брилянтно или мърляво, според настроението. Когато получава три червени картона в пет изиграни мача, той се оплаква от заговор срещу него. Междувременно холандецът се договаря с ръководството на Барнет да не пътува с отбора за гостуванията, които се играят в твърде отдалечени градове.

Освен всичко, играещият треньор решава да вземе за себе си запазеният за вратарите номер 1. Давидс обяснява това с желание да започне нова мода във футбола. Това обаче не се случва и той напуска Барнет през 2014 г.

Номер 2

Клинт Демпси, Тотнъм/Сиатъл Саундърс

Клинт Демпси е един от най-добрите американски футболисти в европейския футбол за всички времена, но кариерата му на Стария континент се движи между възходи и падения.

През 2007 г. Демпси е привлечен от английския Фулъм и във Висшата лига американецът се развихря. До 2012 г. нападателят нанизва 184 гола за своя клуб, което му печели трансфер в Тотнъм Хотспър. Когато Демпси пристига в новия си отбор, той иска да носи номер 8, както в националния отбор на САЩ или номер 23, както във Фулъм. Тези номера вече са заети, затова Демпси избира номер 2. Това е изненадващ избор за нападател, защото "двойката" по традиция се носи от някой от бековете в защитата на отбора.

Номерът обаче не е щастлив за американеца, който се завръща в родината си през 2014 г. С екипа на Сиатъл Саундърс Демпси "възкръсва" за футбола и бележи 115 гола. Интересното е, че в Сиатъл нападателят продължава да носи своя номер 2.  

Номер 3

Асамоа Гиан 

Случаят на Асамоа Гиан е подобен на този с Демпси. Африканецът е легенда и вечен голмайстор на Гана, който прави име в Европа след трансфер в италианския  Удинезе през 2003 г. По-късно Гиан настоява да носи фланелката с номер 3, която най-често е притежание на някой от централните бранители. Гиан обаче държи на "тройката" и предпочита да играе с този номер, което е повече от странен избор, тъй като африканецът е нападател с над 220 гола в кариерата.

Пред английския таблоид The Mirror африканецът разказва, че 3 номерът, който е носил като юноша. Според Гиан 3 е магическо число, защото "преди да повдигнеш нещо тежко, броиш до три. Ако искаш да предупредиш някой, който те дразни, му даваш шанс да спре, после втори, и на третия предприемаш нещо".

Номер 23

Дейвид Бекъм носи легендарната "седмица" в Манчестър Юнайтед, но когато преминава в Реал (Мадрид) през 2003 г., този номер вече е зает. И то не от кой да е, а от клубната легенда Раул. На Бекс е предложена фланелката с номер 4, която е принадлежала на друг велик играч на "белия балет" - Фернандо Йеро. Но англичанинът отказва тази чест и започва да се чуди.

Според тогавашния спортен директор на Реал - Хорхе Валдано, Бекъм се спира на номер 23 по съвет на съпругата си Виктория. Тя е напомня на футболиста, че неговият идол Майкъл Джордан е носил фланелката на Чикаго Булс с номер 23.

Номер 88

Джанлуиджи Буфон, Парма

Буфон се прочува като един от най-добрите млади вратари с екипа на италианския Парма, с който печели Купата на Италия и Купата на УЕФА през 1999 г. През следващия сезон вратарят предприема нестандартен ход и решава да замени традиционния номер 1 с 88.

Този избор обаче му носи неприятности, защото 88 е считан за номер, който се използва в нео-нацистката терминология (буквата H е номер 8 в азбуката. Първите букви от нацисткият поздрав Heil Hitler са H и оттам 88). Според самия Буфон обаче 88 прилича на четири топки, а в този момент на него му "трябват топки, за да си върне титулярното място в италианския национален отбор през този сезон".

В крайна сметка номер 88 е повече от противоречив и прекалено свързан със света на ултрасите. Заради това вратарят променя решението си и взима номер 77.

Номер 76, 80 и 84

Роналдиньо, Фламини, Шевченко

Милан

В продължение на 5 години Роналдиньо изнася футболни лекции на терена с екипа на Барселона, но бурният нощен живот му е на сърце. Играчът е гениален, но недисциплиниран и кариерата му продължава надолу с екипа на Милан.

Бразилецът подписва с "росонерите" през 2008 г., но остава разочарован, когато идва ред да избере номер, с който да играе. Любимият му номер 10 е носен от холандската легенда на отбора Кларънс Зеедорф и Роналдиньо трябва да измисли нещо друго. Така бразилската звезда избира номер 80 и обяснява, че причината е, че самият той е роден през 1980 г.

Това негово решение предизвиква фурор в съблекалнята, защото неговите съотборници Матийо Фламини и Андрий Шевченко взимат пример и по същата причина предпочитат да носят номерата 84 и 76 през съответния сезон.   

Номер 99

Виктори Баия, Порто

Мнозина футболисти са носили  номер 99, вероятно защото считат, че това е последният номер в селекцията. Именно заради това е странно, когато някой, чийто номер трябва да е първи, може да предпочете последния.

Но именно това прави легендарния португалски вратар Виктор Баия. Стражът се прочува на вратата на Порто през 80-те и началото на 90-те години, а добрите му игри го отвеждат в Барселона през 1996 г. През първия се сезон Баия е титуляр и печели купата на УЕФА, но контузии го вадят от игра, а новият треньор Луис ван Гаал не го иска.

Когато се връща под наем в родния си клуб през 1999 г., португалецът открива, че номер 1 вече принадлежи на друг вратар. Поради тази причина Баия избира за себе си последният номер 99 и изглежда това е на късмет.

През втория си период в Порто Баия печели 5 пъти първенството, веднъж Купата на УЕФА и веднъж Шампионската лига.

Номер 143

Виктор Пералес, Депортиво Гуадалахара

99 е последният номер в селекцията ли? Питайте мексиканския футболист Виктор Пералес.

В своя дебютен сезон за Депортиво Гуадалахара защитникът трябва да носи номер 143. Това звучи, все едно играчът е направо извън отбора. През следващия сезон на Виктор е дадена фланелката с номер 15, но, така или иначе, това не променя нищо за кариерата на футболиста.

Към момента мексиканецът играе за Веракрус и носи номер 14.

За финал на тази особена селекция остават двамата най-креативни представители в категорията "най-странен футболен номер".

Ето кои са те:

Номер 0

Хишам Зироуали, Абърдийн

Мароканецът Хишам Зироуали (Hicham Zerouali) подписва с отбора на Абърдийн през 1999 г., но не прави кой знае какво впечатление на терена. Нападателят има 11 гола в 37 мача, а името му се разчува, повече заради номера на фланелката. Играчът носи различни номера в шотландския отбор, но едно негово хрумване му запазва вечно място в историята.

Хишам е единственият футболист, който излиза на терена с номер 0 на гърба. Причината за това е, че първите четири букви от фамилията му означава "нула" (на английски Zero).  

Зироуали напуска клуба и отива да играе в Обединените арабски емирства през 2002 г. Въпреки краткия си престой в Шотландия, феновете на Абърдийн почетоха нападателя след смъртта му през 2004 г. Запалянковците могат да се гордеят, че техен играч е бил единственият с номер 0 в цялата история на британския футбол. След случая с Хишам шотландската и английската асоциации забраняват употребата на нула в селекцията на клубовете.

Номер 1+8

Иван Саморано, Интер

Чилийският централен нападател носи фланелката с любимия си номер 9 в своя първи сезон за Интер. След пристигането на бразилеца Роналдо през 1997г. Саморано губи титулярното си място, както и своя номер.

Нападателят е огорчен, но трябва да избере друг номер за себе си. Тогава той решава, че няма да се откаже от "девятката" и действително успява да надхитри системата. Чилиецът просто избира номерът на фланелката му да бъде 1+8. Гениално.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види