"Горен пласт точки" от Моника Попова

"Аз нямам тайни

както англичанката

защото всичко върху мене е изписано

и се чете"

от "Картички и писма" на Силвия Чолева

Вече е открита втората изложба от трите авторски на голямата наша художничка и преподавателка Моника Попова, посветени на нейния юбилей – "50 години Моника Попова".

"Горен пласт точки" в Червената точка.

И като стана дума за точки… Понякога ние, хората, ощетени от собствената ни гледна точка, не осъзнаваме с какви артисти делим съвремието си. Не сме способни да видим и оценим голямото изкуство веднага. После времето регулира тези наши несъвършенства и бъдещите поколения вече гледат с широко отворени очи.

Аз се чувствам щастлива, че разбирам от какъв мащаб е талантът на Моника. Един текст не би могъл да побере всички асоциации, внушения и впечатления от нейната фундаментална работа, това е просто опит за споделяне и за благодарност пред художничката, напълно отдадена на изкуството тук и сега. Не после… Въпреки че е ясно, че артистът твори за вечността.

Пишещите хора все търсим контекст или пък по-скоро нишки, за които да уловим своите собствени мисли, аз ще сторя същото и ще разплета една такава от публикация на Мария Ландова за Моника. В края на този текст Мария прибира Моника в символа на Богинята майка.

Майчинството, семейството, взаимоотношенията вътре в него са били и са водещ мотив и в трите изразни средства на Моника – рисунка, живопис и керамика. Нейните произведения могат буквално да бъдат прочетени, освен видени.

Това е напълно нормално и следствие от друго призвание на Моника – египтологията. Тя е преподавател в Нов български университет – доктор в програма "Египтология" и доцент в департамент "Изящни изкуства".

Затова пиктограмният знак, йероглифът до някаква голяма степен са обсебили и творческото съзнание на Моника.

Мащабните платна от изложбата са работени на земя, поради невъзможност да бъдат опънати на платно, като на всяко едно от тях Моника е отделила по 3-4 месеца. Художничката им придава една втора реалност като на ръка ги точкува, като в този жест личи отдадеността й, стоицизмът и огромният й копнеж, работите й и изкуството й като цяло да не останат плоски, двуизмерни.

От платната личи още желанието за живот, виталността, която кръвните взаимоотношения дават, но и болката, размиването, сливането, промяната, която неусетно носят те.

Моника точно като Богинята майка може да привлече около себе си, да приласкае, да дари, но и да отвори и затвори очите на наблюдаващия.

Самата тя се превръща в култ, защото е надарена с огромен, всепоглъщащ талант и енергия, от които ние всички черпим и в крайна сметка откъсваме парче.

Великото, не величественото е, че тя ни го позволява…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види