Преди една година в Seen през целия месец март публикувахме серия от интервюта на тема домашно насилие. Срещнахме ви със специалисти и пострадали, като се надявахме с предоставената информация и опит да помогнем на жените, които са попаднали в такава ситуация. Много други медии и организации постъпват по същия начин всекидневно.

Говорихме за мълчанието, за апатията, за агресията и какво можем да направим. Днес отново онемяхме от болка...

Поредният случай ужасява и изземва всички наши думи с твърдението, че майката на убиеца е била извикана, за да опакова багажа му. Силно се надявам, ако това наистина е така, че тази жена е била заплашена със смърт или по някакъв начин не е разбрала за извършеното престъпление в апартамента. Иначе тя застава наравно с убиеца като съучастник. Оскотяването е пълно и показателно за огромните дефицити в българското семейство.

Потърсихме за коментар Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за жените, една от най-важните местни организации, която се грижи да гарантира правата на жените у нас.

Какво можем да направим, за да не се превърне насилието над жени в статистика?

За съжаление, насилието вече се е превърнало в статистика, въпреки че няма представителна държавна статистика. Миналата година "Български фонд за жените" заедно с активисти започна да следи всички случаи в медиите и много ясно се вижда, че на всеки 10 дни една жена в България става жертва на насилие и умира.

Могат да се направят три неща конкретно.

Да се говори все повече по темата, това се случи покрай Истанбулската конвенция и въпреки че този разговор провали една много важна кауза, позитивът беше, че обществената чувствителност по темата нарасна.

Второто нещо, което можем да правим и което Българският фонд за жените заедно с партньорски организации вече прави, е да организира шествие за правата на жените на 8 март. То започва в 18:30 вечерта, началната точка е Министерски съвет. С това шествие искаме да мобилизираме хората, които по този начин да изкажат гражданското си недоволство.

И третото нещо, което може да се случи за преодоляване на проблема, е управляващите да поемат отговорността и да направят максималното насилието да спре. И тук искам дебело да подчертая, че наскоро въведените промени в Наказателния кодекс за нас като организация са абсолютният минимум на всичко, което може да бъде направено по темата.

Като имаме този санитарен минимум, какво би трябвало да се случи, да се върне отново дискусията за Истанбулската конвенция, въпреки решението на Конституционния съд или да последват други мерки?

Нещо много важно липсва в публичната дискусия, ако изобщо може да се нарече по този начин, и това е превенцията. Фундаменталното значение на превенцията изобщо не се разбира от управляващите, това се прокарва единствено от специалистите от неправителствените организации и от тесен кръг експерти. Но явно техният глас не е достатъчно чуваем от управляващите.

Превенция означава образование от най-ранна възраст, което възпитава децата в уважение към правата на човека: на всеки друг и на всеки различен от нас. Умение за комуникация и ненасилствено поведение, това е образование за разчупване на стереотипите и ролите на мъжете и жените в обществото. България е рекордьор по стереотипизиране на ролите, имаше едно изследване отпреди 2 години на Европарламента, в което близо 80% от българите виждат жената само и единствено като майка и домакиня. Образованието е най-добрата дългосрочна превенция по темата.

На национално ниво в момента се прави всичко на парче и мускул. Става дума за информационните кампании, тоест от една страна за жертвите да знаят къде да потърсят помощ, от друга страна информационни кампании, които заклеймяват насилственото поведение в обществото и трето позитивни кампании, които излъчват послание, че надежда въпреки всичко има. Съществуват много позитивно завършили истории на жени, които са претърпели насилие и се успели да спасят.

Но защо въпреки видимото разчупване на темата (преди години тя беше абсолютно табу) все пак тези случаи на насилие сякаш растат и се влошават? Агресията избива още повече, какво е твоето обяснение?

По-скоро насилието е станало по-видимо, заради този рефлекс на медиите. Но отново връщам към скандала или по-скоро истерията, която изкуствено беше създадена около ИК, това беше един скандал, в който проблемът с насилието върху жени беше категорично заметен и изтласкан, не се говореше изобщо за решаването на този проблем, а цареше език на омразата, което вероятно даде смелост на насилниците да са още по-големи насилници, да се почувстват безнаказани. Казаха си: Аха, ето, българско правителство не взима мерки по тази тема, значи аз мога все още безнаказано да си насилвам.

Дали убийците с този профил не се провокират от определен тип поведение у жените?

Бих казала, че въпросът ти е твърде общ, за мен всеки случай на насилие е индивидуален, всяко домашно насилие и всяко убийство има своите причини защо се e случило сега и защо се e случило по този ужасен начин, но това, което обединява всички случаи, откакто ние самите следим толкова изкъсо криминалната статистика, е, че при всички случили се убийства дотук, е имало многократно подадени сигнали за домашно насилие, и днешният случай е бил такъв.

Дали разговорът за убийствата над жени не трябва да се прехвърли върху темата за агресията изобщо?

Да, трябва да се проведе дискусия изобщо за насилието, в което живеем, като култура на поведение, но в този разговор в никакъв случай не бива да се размива темата за насилието над жените, защото тази тема има много специфични корени, които трябва да бъдат специфично адресирани.

Аз също съм скандализирана от начина, по който е представен последният случай в конкретна медия. Но не знам дали майката на убиеца е съучастник, може и тя да е била заплашена от него, може да не е разбрала какво е станало. Разследването ще покаже какво е нейното участие.

Какво е твоето мнение относно взетото решение на Конституционния съд и също така не смяташ ли, че в България голяма част от обществото, и мъже, и жени не смятат, че има проблем с домашното насилие…

Смятам, че КС абсолютно смъкна политическата отговорност от управляваща партия Герб за ратификация на ИК, зами липсата на политическо лидерство по тази тема, и категорично смятам, че КС сбърка в решението си и в становището си по отношение на ИК.

И да ужасно е, че всички жени от КС гласуваха против ИК. За мен това е тотална липса на джендър сензитивност, любимата дума на България за 2018. Но това е истината, колкото и хората да не я разбират, и не всеки е длъжен да я разбира, но тези хора - те бяха длъжни да са наясно за какво става дума.