Ласина сподели своята история на 16 март на голяма кръгла маса, посветена на темата "Сигурно бъдеще за жените и сигурно бъдеще за всички", организирана от фондация "Анимус".

Ласина е страхотна жена, професионалист и сърдечна личност, посреща ме с усмивка в салона, в който работи. А за нейния талант като фризьорка се носят вече легенди от доволни клиенти. Но ние с нея не се срещаме, за да ми направи красива прическа или да ми даде съвет как да си нося косата, а за да поговорим открито за една грозна истина, която е била част и от нейния живот.

Ласина е била жертва на домашно насилие от страна на бившия й съпруг. Преди години се мобилизира и решава, че в името на нейния живот и този на сина й, ще разтрогне завинаги взаимоотношенията с мъжа, който не просто не я е уважавал като личност, съпруга и майка, а си е позволявал да упражнява многократно физическо насилие над нея.

Благодарим й за думите, безценния споделен опит, готовността да се изправи срещу миналото и да каже с цялото си сърце, че е победила насилието над себе си.

А то идва още по-рано, с втория й баща, било е по-скоро психически, отколкото физически тормоз. Четири години е живяла заедно с него и не казва на никого. Впоследствие споделя с майка си и след това живее при баба си по-голямата част от времето. После обаче съдбата я среща с бившия й съпруг…

При Вас как дойде решението, че повече не може така, поетапно ли или изведнъж?

Години минаха, обикновено трябва да мине време, не става изведнъж, а и тогава бях финансово зависима. В момента, в който осъзнах, че не мога повече, не можех и да избягам така лесно заради финансовото си положение.

Повечето пъти насилникът партньор има две лица, едното е мило и обичащо, а другото - страшно и агресивно. Такъв ли беше образът на бившия Ви съпруг?

Той пие доста, има проблем с алкохола и общо взето това отключваше агресията. Едновременно с това винаги обещаваше, че това нещо повече никога няма да се случи…

Във вашия случай как се развиха нещата, някой обърна ли Ви внимание, потърсихте ли помощ?

Не съм търсила, честно казано, помощ от институции тогава. По това време вече бях завършила фризьорски курс, работех като асистент-фризьор и постепенно започнах да изкарвам повече пари и в един момент не ме беше толкова страх, разбрах и че си има любовница. Стана ми ясно, че като има друга жена, ще ме пусне по-лесно. Ние живеехме тогава в общински апартамент и знаех, че щом детето е при мен, аз оставам там и той няма как да ме изгони.

Какво бихте посъветвали жените, които в момента се колебаят как да постъпят в такава ситуация?

Първо: най-важното е човек сам да го осъзнае и да иска да го направи, ако има кой да ти помогне, със сигурност ще е по-лесно, но няма как някой да дойде при теб и да ти каже – развеждай се. Сам трябва да го решиш.

След като взехте решението, имаше ли момент на страх, несигурност, съмнение?

Не, никога, не съм се разколебавала след като взех решението, защото се чувствах добре, че не се притеснявам всяка една вечер в какво състояние ще се прибере той, какво ще се случи с мен и така нататък.

Даже е добре човек да остане сам след такъв период, за да си осмисли нещата и живота си като цяло.

А децата, за тях жените са готови да търпят жертвоготовно години наред?

Детето ставаше свидетел на някои от случаите, така че смятам, че за него не е по-добре да останем с баща му, само и само за да има такъв. А междувременно да вижда всичките тези сцени, защото това е неизбежно и е ежедневие. Никога не съм си мислила да остане с бившия си съпруг заради детето.

Вие какво мислите за породилия се дебат и скандал около Истанбулската конвенция, която на чисто институционално ниво се опитва да регулира системата, на хората ясно ли им е?

На хората не им ясно, не им е ясно изобщо срещу какво протестират, защото не са прочели или не разбират самата конвенция. Даже съм си говорила с мои приятели на тази тема и повечето, които не са наясно, това са мъже. Чули-недочули започват с агресивните изказвания.

Къде се корени проблемът, в обществото ни или е индивидуална работа?

Тава е проблем на обществото, защото и преди се е случвало всичко това, но никога не се е говорило за проблема, всичко е било много тайно и оставало вкъщи.

Днешният ви живот как изглежда? Жените, които са имали такъв опит, често се притесняват отново да имат връзки и изобщо някакви по-сериозни отношения…

Животът продължава, аз доста години след като се разделих съм била сама, но точно този период ми беше важен, за да осъзная какъв човек ми е необходим и с какъв партньор мога и искам да имам семейство. И съответно, когато си го срещнах, не съм имала никакви притеснения. Никога не съм смятала, че само и само да не съм сама, ще съм пак с насилник и ще позволя да ми се случи нещо такова повторно.

Какви са отношенията ви с бившия ви съпруг?

Общуваме с него покрай детето, но отношенията ни са дотам.

Какви мерки на институционално ниво бихте препоръчали?

Най-малкото аз не знаех, че изобщо има такива кризисни центрове, не съм знаела, че има места, на които да потърся помощ. Все пак това беше преди доста години.

Не е била толкова разпространена информацията. Тогава си вадих и медицински, лекарят нищо не ми каза, просто ми го извади, написа ми го и това е.

Ако на една жена и се случи за първи път това разкриване на второто лице на нейния партньор, да чака или да действа?

Като цяло не бих посъветвала да чака, за мен щом веднъж се е случило нещо подобно, най-вероятно ще се повтори. Ето, като гледам бившия ми съпруг и днес, няма никакъв шанс за промяна, и се държи по абсолютно същия начин и със сегашната си съпруга.

Защо мъжете посягат, защо се държат по този начин?

Някакъв вид комплекс е според мен, че не са достатъчно мъже ли, нямам представа, но е някакъв комплекс. И по този начин се чувстват по-силни.

Много често се говори, че който е насилник, самият той е преживял насилие?

В неговия случай не е така.

Всъщност аз съм забелязала, че повечето мъже, които бият жените си, имат проблеми с алкохола. Моят бивш съпруг беше много ревнив и аз започнах да се съобразявам да не говоря с други мъже, да ограничавам всякакви контакти, съответно така се затваряш все повече в себе си.

Но знайте, че при насилниците няма вярно поведение, винаги можеш да направиш нещо, което той да реши, че не е така, че не е правилно и това да го афектира.

А иначе като не употребяваше алкохол какъв човек беше?

Съвсем нормален човек, добър човек. Даже майка ми все това казваше: Ама той е добър човек…

За данъка обществено мнение, който плащаме, какво сме готови да направим?

Повече жени и аз самата доста дълго време сме готови да мълчим. Просто ни е срам. Например майка ми е човек, който няма да ми даде конкретен съвет. Тя реагира така: Ти си си взела решението, оправяй се, както намериш за добре. Това е.

А имаше ли хора, които казваха – хайде, напусни го…

Да, имало, но е много лесно да го кажеш отстрани, но не е чак толкова лесно да си вдигнеш моментално багажа, ако си сам – да, но когато имаш и дете, вече става доста по-сложно.
Хората си мислят: ама аз й казах да го напусне и тя нищо не прави…

Такива изказвания и мисли със сигурност не са от помощ, защото обикновено жените, жертви на насилие, знаят, че трябва да напуснат. Но те не го правят, не защото не им е казано, а защото не могат поради ред причини. Подкрепата би трябвало да бъде – Аз съм до тебе каквото и да стане, не се страхувай, от какво имаш нужда? По-скоро такава, а не да се повтаря постоянно – напусни го. Защото тя като не го прави и вие си мислите тази жена защо не го напуска, толкова ли е зле. Отсрещният усеща това и още повече се затваря.