През книгата "Българите – забравените постижения" на Делян Момчилов, който работи  в екип от специалисти, за да създаде това впечатляващо издание, ще ви разкажем за две истории на велик българин и велика българка, които обаче, за съжаление, колективната ни памет незаслужено е изтласкала назад. Потърсете книгата за останалите 48 истории на знаменити сънародници, променили света около себе си със своите дела.

Стамен Григоров е роден в годината на Освобождението на България от османска власт в семейството на Гиго и Звезда Григорови в село Студен Извор, близо до Трън. Семейството е голямо, има дванайсет деца, а Стамен е осмото от тях. Още в училище Григоров-младши се извява като будно дете с интерес към науката. Мести се в София и завършва гимназия. Съдбата му се усмихва със срещата с френския пълномощен министър, който е впечатлен от ерудицията на Стамен. С негово съдействие младият българин заминава да учи в престижния Институт по естествени науки в Монпелие.

След отличното си представяне във френската школа Григоров е приет в Женевския университет, където прави докторантура по медицина. Става асистент на известния бактериолог Леон Масол и има на разположение техника на от най-високо равнище. Междувременно Стамен се жени за Даринка от Трън, която ще изиграе ключова роля в бъдещето откритие на младия учен.

В Париж се установява известният руски биолог Иля Мечников, който работи в института "Луи Пастьор" по изследвания, свързани със стареенето на хората. Негови думи от периода са: "Нашата старост е болест, която трябва да се лекува както всяка друга." Според някои от твърденията на руския учен една от основните причини за болестите у човека е лошото състояние на червата. Извършва проучване в над трийсет държави за броя на столетниците на глава от населението. По това време се оказва, че в България се падат по четирима на 1000 души, което е впечатляващ резултат. Започват детайлно изследване на държавите с най-добро съотношение и се търсят източниците на дълголетието.

Стамен започва да изследва микрофлората на българското кисело мляко, което получава благодарение на жена си Даринка. Минава дълго време в неуспешни опити и стотици експерименти без резултат, но всички тези хиляди часове над микроскопа довеждат до едно от най-големите открития в българската наука. Българският млад учен открива пръчковиден микроорганизъм. Проф. Мечников потвърждава откритието на Стамен Григоров. Впоследствие базирайки част от изследванията си на българското откритие, съвместно с Паул Ерлих, двамата с Мечников печелят Нобелова награда през 1908 г. за създаване на имунологията.

Откритието на Григоров веднага е представено в института "Луи Пастьор" и в Сорбоната. Получава адмирации от цялата френска научна общност. По-късно, в чест на родината на откривателя си, откритието е наречено Lactobacillus bulgaricus.

Въпреки огромния брой предложения за работа в чужбина към едва 30-годишния учен, включително и на ръководни постове, Григоров решава да се завърне в България. Установява се близо до родното си място – Трън, където оглавява местната болница. Съвсем скромно продължава научната си дейност, като през 1906 г. в публикация във френско научно списание обявява новата си разработка – противотуберколозна ваксина.

Важно уточнение е, че не Григоров е неин откривател – първата разработка принадлежи на Робърт Кох. Въпреки това масовата ваксина срещу туберколоза е приложена едва през 1921 от Албер Калмет и Камий Гарен, на които се приписва откритието.

Стамен Григоров взема участие и в Първата световна война, когато сред българските войници върлува епидемия от холера. От случайните наблюдения и последвалите изследвания на Григоров става ясно, че войниците, които са яли плесенясал хляб, не заболяват. Благодарение на въпросните пеницилинови гъбички успява да спаси живота на стотици български войници.

След войните д-р Григоров продължава медицинската си дейност в Трън, работи още в София, Варна, Велико Търново и др.

Трийсет години след публикацията си за противотуберколозна ваксина, Григоров е поканен да продължи с експериментите си в Италия. В Милано българинът прилага своето лечение против туберколоза, а резултатите се отлични. Методологията на доктора е наречена curabulgara (българско лечение). Отново отклонява покани са престижни постове в чужбина.

По време на Втората световна война Стамен Григоров живее със семейството си в село Новоселци, близо до София.

На своя 67-и рожден ден великият български учен д-р Стамен Григоров умира. Безпрецедентните му постижения в сферата на експерименталната микробиология го подреждат до едни от най-големите имена в световната наука. Днес родната му къща е превърната в Музей на киселото мляко, болницата в Трън носи неговото име.

Благодарение на откритието на Стамен Григоров днес българското мляко се явява наша запазена марка по света.