Историята, която ще ви разкажа, не е част от фентъзи епос. Основана е на истински исторически събития, макар че и при тях не винаги можем да кажем до каква степен истината се смесва с легендата.  

Инес де Кастро (1325-1355) е родена в Галисия, незаконна дъщеря на Педро Фернандес, представител на влиятелната фамилия Кастро. Тя пристига в Португалия като част от свитата на кастилската инфанта Констанса, която се омъжва за престолонаследника Педро. Принцът обаче е заслепен от красотата на Инес, влюбва се в нея, пренебрегва законната си съпруга и застрашава по този начин не особено добрите отношения между Португалия и Кастилия. Опитвайки се да спре все по-задълбочаващите се отношения на съпруга си с Инес, Констанса я избира за кръстница на своя първороден син, принц Луиш, но детето не доживява първата си година и намеренията й пропадат.   

Тогава кралят Афонсо ІV решава да изгони Инес от кралския двор, но след година, при раждането на принц Фернандо, Констанса умира. Педро се събира със своята любима, те живеят няколко години в северна Португалия, където се раждат четирите им деца, три остават живи и са признати от баща си.

През това време Афонсо ІV многократно се опитва пак да ожени своя наследник, но Педро категорично отказва да напусне Инес. Единственият му легитимен наследник обаче се оказва слабовато дете и неговият дядо започва да се притеснява за бъдещето на короната. Неговите приближени го съветват да вземе радикално решение и така той подписва смъртната присъда на Инес.

Загубата на Инес разваля окончателно отношенията между баща и син, стига се до гражданска война. След месеци на стълкновения, благодарение намесата на кралицата-майка дона Беатриш, мирът е въдворен.

След две години Афонсо ІV умира и Педро става осмият по ред крал на Португалия. В църква той се заклева, че тайно е сключил брак с Инес, обявява я за своя съпруга и кралица на Португалия, макар че за брака му дават дума само той и неговият капелан. Децата им също са официално признати.

Крал Педро I заповядва да се построи разкошна мраморна гробница с фигурата на коронясаната кралица върху саркофага. В завещанието си заявява, че иска да бъде положен срещу любимата си, за да види първо нея в деня на Възкресението.

Трагичната любов на краля ражда легендата, според която по негова заповед тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди. Трупът е коронован и поставен на трон, а васалите на краля са принудени да засвидетелстват вярност към кралицата, като й целунат ръка.

"Коронацията на Инес де Кастро", 1849, Пиер Шарл Комт

Историята за Инес и Педро не остава незабелязана, за нея се пишат стихове и романи. Един от първите е писателят Луис Велес де Гевара, който през 1652 г. написва книгата "Reinar después de morir" (Царуване след смъртта).

Театралните постановки, опери и балети до 19. век са повече от 20. Първият филм се появява през 1945 г., а премиерата на последния - португалска продукция, базирана на книгата на Роза Лобато Фария, е от август тази година. Негов режисьор е Антонио Ферейра.

От тази забележителна история се вдъхновяват и художници, като Пиер Шарл Комт, който през 1849 г. създава картината си "Коронацията на Инес де Кастро".