Поли Муканова е поет и преподавател по История и теория на четенето в УниБИТ, като има зад гърба си три издадени художествени книги.

Конкретно се занимава с Книгознание, История и теория на четенето, Библиофилство, Традиционни библиотечни ресурси, Социални мрежи за библиотекари, Дигитализация на приписки. Тя е един от днешните ни будители, които със сърце и ентусиазъм говорят за ценното ни минало, но винаги с поглед напред.

Какво е мястото и значението на библиотеките днес?

Още от древността библиотеката не е променила своята функция, а именно да е съхранител на знанието. Значението на библиотеките е все същото – но в допълнение с новите технологични възможности, които библиотеката предлага съобразно изискванията на информационната среда – бази данни с богато съдържание от публикации от всички области на знанието, дигитални библиотеки, различни уеббазирани колекции и т.н.

Какво на първо време трябва да се направи за библиотеките у нас, за да влязат в новото време?

На първо място, което в България е видимо с просто око – трябва да се направи нещо за физическото оцеляване на библиотеките. Не може да се разчита само на бюджета, който е минимален, а на външно финансиране – проекти, спонсорство и дарителство. За съжаление, в съвременна България няма дарители, които да намират ценност в библиотеките. Бяга се от простата истина, че библиотеките са съхранителите на духовността, българския дух и традиции. При наличие на толкова патриотично настроени и заможни хора е срамно това, което се случва. Не е пресилено да кажем, че културното книжовно наследство умира и трябва незабавно да се вземат мерки. Обществен консенсус по въпроса трябва да има. Например в Гърция има нова сграда на националната библиотека – модерен комплекс, който е направен изцяло с парите на частна фондация, а в северната ни съседка Румъния – от 2011 г. има нова и модерна национална библиотека с помощта на Министерство на културата. Странно ми е как българите не знаят как да останат в историята по един достоен начин. Бизнесмените от Възраждането – Евлоги и Христо Георгиеви, Васил Друмев… имената са безброй. Даваме ли си сметка, че пред основната сграда на Софийския университет има статуи на бизнесмени (нарочно употребявам тази съвременна дума), благодетели, които оставят своята историческа следа в съвременна България. Пътували са по света – видели са, че другаде има университети, а в нашата страна няма… Сега всички пътуват, но явно сетивата не са толкова чувствителни. Възхищаваме се на чуждото благоденствие, а не допринасяме с нищо да подобрим ситуацията и при нас. Много може да се говори по тази болезнена тема. Но явно духовността у самите хора не е на нужното ниво, както у възрожденските български бизнесмени… предел на духа.

Какво кара все още човекът да посяга към книжното тяло, въпрос на поколение ли е и съответно ще отпадне ли скоро?

Категорично не бих казала, че е само въпрос на поколение. Има млади хора, у които отношението към книгата е формирано още в семейството – да им се четат книги от най-ранна детска възраст, родителите ги водят по различни прояви, свързани с книгата – освен ежегодните панаири на книгата, премиери на книги, много популярно в социалните мрежи е четенето на книги от малките – от традиционна книга, а самото четене се популяризира чрез социалната мрежа. Например такава инициатива има Ваня Аврамова "Почети ми".

Науката в библиотекознанието, какви са твоите конкретни интереси и посоката, в която работиш?

В обсега на моите интереси е четенето – история, теория, различни читателски практики, което, разбира се, е свързано и с библиотеките. Имам голямо изследване за четенето в библиотеките, което в историческа перспектива разкрива спецификата на четенето в библиотеката, неговия институционален характер. Бързите темпове на развитие при технологиите налагат и нови практики на четене, което не отменя класическото четене от книжен носител. Мисля, че това само може да даде много на съвременния читател, той да обогати своя читателски опит посредством многото канали, които има възможността да ползва. Има златно сечение на пропускливост между традиционната книга и дигиталните носители, които четем – такава е картината на четенето днес.

Каква дата е за теб 1 ноември, има ли символен характер?

Като Ден на будителите има символен характер – ден, в който честваме умовете, които са оставили следа в нашето културно-историческо наследство. Това е една дълга традиция още от Възраждането и затова е важен този ден, за да се предаде и знае стореното до момента. За да може младите да продължат и дадат своя дан. Традицията е важна с оглед на надграждането – трябва да се знае какво е написано преди нас. Винаги ме е възмущавала вярата, че всичко започва сега, без да се търси коренът на дървото на познанието. Да се събират падналите листа въобще не е достатъчно. Културата има много пластове, но трябва да се "пропагандира", ако щете, използвам този силен глагол най-върховия пласт – най-доброто, понякога то може да е заклеймено и като елитарно и неразбираемо за масите изкуство. За да се формира вкус трябва да се показват най-добрите постижения като норма, до другите всеки сам стига в средата, която споделяме. Медийната – телевизия, социални мрежи…

Ако трябва с две думи да охарактеризирам 1 ноември – това са "традиция и смисъл". Мисля, че всички сме отговорни за тези две понятия – не само работещите в образователния сектор, медийната среда трябва е на по-високо ниво. Не трябва да се подценява зрителят, същото важи и за потребителя на различни тематични сайтове.

Важен е празникът, именно по този символен път, който трябва да ни накара да се замислим докъде сме стигнали и какво можем да дадем на околните и на света.