Хуана І Кастилска е третото от петте деца на Католическите крале: Исабел Кастилска и Фернандо Арагонски, без които Испания и светът нямаше да бъдат това, което са: чрез брак обединяват кралствата си, повеждат борбата срещу маврите, които 700 г. владеят южните територия на полуострова, налагат инквизицията и гонят евреите, финансират Христофор Колумб. Толкова за тях, защото сега ще стане дума за тяхната дъщеря.

Както може да се предполага, Хуана е отгледана, за да стане съпруга на принц или крал. Родителите уреждат нейното бракосъчетание с херцога на Бургундия Филип І Хубави, използвайки принцесата като пионка, за да защитят испанската корона от атаките на Франция. Въпреки уговорения брак, двамата млади се влюбват от пръв поглед. Оттук започва историята, която разказва как Хуана получава своето прозвище.

Около 1500 г. смъртта на трима от наследниците преди нея на короните на Кастилия и Арагон изведнъж я правят кралица. Но след първите щастливи години и с раждането на дете, любовта й с Филип започва да помръква. Придворните дами са привлечени от неговата красота, а той няма нищо против да се възползва от благоразположението им. Ревността на Хуана става маниакална, тя започва да преследва неверния си съпруг и подозренията й за изневяра се оказват истина. Една от придворните дами, която публично се хвали с подаръците, получени от Филип, до такава степен се самозабравя, че влиза в покоите на кралицата и в лицето й се обявява за фаворитка на краля. В невъзможност да понесе тази дързост, вбесената Хуана грабва ножица и сама остригва червенокосата любовница на мъжа си.

Въпреки усилията да запази любовта на краля, "забежките" на красивия Филип не спират, а това още повече провокира проявите на истерии и гневни изблици. Но кулминацията тепърва предстои.

Трябва да кажа, че по време на тази история на ревност и изневери между бащата на Хуана и нейния съпруг се водят непрекъснати задкулисни игри заради трона на Кастилия. Няма да изпадам в подробности, но през септември 1506 г., в разцвета на силите си, само на 28 години, изведнъж красивият Филип умира. Макар че официално смъртта се дължи на пневмония, една от версиите е, че Фернандо, бащата на Хуана, нарежда той да бъде отровен.

Не напразно се казва "полудял" от ревност, "полудял" от любов. При Хуана тези две лудости се събират в едно. Смъртта на обичния съпруг влошава напълно психическото й състояние.  

Филип е балсамиран и погребан в манастир в Бургос. Преди Коледата на 1506 г. Хуана заповядва да извадят тялото и предприема пътуване из цяла Кастилия, въпреки напредналата си бременност. Така траурният кортеж преминава от град на град, във всеки се организират траурни бдения, като че ли Филип току-що е умрял. В Торкемада Доня Хуана ражда плода на своята любов с красивия Филип - дъщеря си Каталина, бъдеща кралица на Португалия. Три месеца след раждането тя отново тръгва по пътищата на Кастилия, заедно с мъртвия Филип. Това продължава още две години, докато най-накрая баща й заповядва да се върне в Тордесиляс.

Филип обаче трябва да чака още 15 години, за да бъде погребан в Гранада. Това става по нареждане неговият първороден син Карлос І, впоследствие Карл V, Император на Свещената Римска Империя. Така Филип предприема последното си пътуване към Кралския параклис в Гранада, където съпругата му го последва 30 години по-късно. Преди това да се случи и с придобитото вече прозвище Лудата Хуана, тя е заточена в продължение на 46 г. от собствения си баща в Тордесиляс. Там преживява дните си в крайна самота и дълбока меланхолия, забравена от всички.