Снимка: Стефан Ненков Щерев

Един артистичен гений на 60

"Бащата" от Флориан Зелер имаше премиера снощи – 24 октомври на голяма сцена на Народния театър. С тази трагикомична мистерия се ознаменува юбилеят на големия талант Владо Пенев.

Преди повече от две седмици влязохме рано сутринта в Народния, бързо стана тъмно и мистериозно, като в пещера, която обещаваше приключения, но и евентуално опасности.

Снимка: Венцислав Петров

В сърцевината й, в салона, ни посрещнаха част от важните театрални лица за представлението, но и по принцип. Режисьорката Диана Добрева седеше в сумрака с екипа си по някои от откритите седалки, всичко друго беше бяла феерия от плат, а пред тях на сцената, осветена, с малко реквизит, течеше репетицията на "Бащата". Между другото голяма част от тях бяха болни, начело с режисьорката, но и абсолютно готови да работят, защото представлението трябваше да се случи съвсем скоро и въпреки натоварения график на Владо и останалите актьори.

"Бащата" излиза през 2014 година във Франция и почти веднага се поставя в Лондон, като във Франция обира всички възможни театрални награди, начело с Молиер. След това в Лондон грабва и наградата Оливие за пиеса. Такъв успех френска пиеса на британска сцена отдавна не е имала. В Америка също постига шумен отзвук.

Снимка: Венцислав Петров

Снимка: Венцислав Петров

При нас Владо Пенев е в ролята, разбира се, на Бащата, Теодора Духовникова, в ролята на Прислужницата - Лора. В представлението участват още Дъщерята Ана (Радина Кърджилова), съпругът й Пиер (Юлиян Вергов), Жената (Мария Каварджикова) и Мъжът (Константин Еленков).

След ранната репетиция Владо Пенев ни покани в гримьорната си, за да ни разкаже повече за този вълнуващ текст, който преди 2 години е уловил самия него в Ню Йорк.

Пред мен, на бродуейска сцена се откри един доста бъбрив декор, обстоятелствен, наистина като жилище на възрастен човек… Казах си, гледай ти, хората вече играят на гола сцена, те с цялата тази натруфеност… Бавно и неусетно започнаха да изчезват предмети на големи групи, превъртаха се сцени, диалози, в един момент вече нямаше маси, столове, картини, остана чисто голата сцена. Това особено ме впечатли, включително, разбира се, и актьорската игра.

Снимка: Венцислав Петров

Историята разказва за един възрастен мъж, Андре, който между стените на апартамента си се лута през хиляди самоличности, повтарящи се образи, и обкръжението му, което става свидетел на живото му отмиране. Но и също така на безброй комични ситуации. Затова пиесата е определена като трагикомична мистерия, защото обещава и неочаквано преобръщане накрая…

Владо обаче държи на следното:

За нас не е толкова важен случаят като клиника, а по-скоро се занимаваме с това да осъзнаем колко ценно е да прекараш смислено битието си, да го наситиш с преживявания и емоции, които, освен че те обогатяват и развиват, правят света около теб по-добър, и всъщност колко е страшно, че цялото това усилие на един човешки живот е подвластно на миг, в който съзнанието започва да връща назад. Заради тези неконтролируеми процеси човек няма как да се намеси и да направи този край по-поносим и да му върне част от смисъла, който безвъзвратно си отива.

Снимка: Стефан Ненков Щерев

Владо Пенев е категоричен, че би искал да се случи нещо различно с публиката този път:

Основната ни задача е зрителят да влезе в залата и, както е по рефлексия, да започне да наблюдава, да бъде воайор, един апартамент, едни хора, но нещо започва да му влияе отвъд това… По един много елегантен и чисто емоционален начин, без дидактики, без нравоучения, гледайки като абсолютно страничен наблюдател, бавно да усети този разпадащ се свят през очите на болния, да види въпросната ужасяваща празнота. В това злокобно нищо на един човек, болен от Алцхаймер…

Снимка: Стефан Ненков Щерев

Разбираме, че от екипа на Диана Добрева готвят и документален филм от процесите, свързани с представлението – репетиции и премиера, вплетен с истински кадри на болни хора. Самата режисьорка познава състоянието много добре, нейният баща – актьорът Стойно Добрев, напусна този свят съвсем скоро, именно болен от Алцхаймер. Владо ни споделя, че и неговата майка накрая на живота си е страдала от деменция:

Много е страшно да видиш разпада на една от най-важните личности в живота ти, която познаваш в разцвета й, като силна изграждаща те личност, как изведнъж губи себе си, лута се, съмнява се във всички и всичко.

Снимка: Стефан Ненков Щерев

Какво би могло да преобърне тази пиеса…

"Нещо би могло да се преобърне у зрителите, а не през нас, актьорите. Ние ще дадем светлина и надежда, че въпреки всичко трябва да се живее, въпреки края…"

И все пак защо "Бащата"?

"Много дълго време мислих какво да бъде, имах разговори с различни режисьори. Честно да ви призная, малко ме е страх от моноспектакли, не се чувствам сигурен така, за шекспирова пиеса също се колебаех, но се отказах впоследствие…

На мен "Бащата" ми хареса много като литература, като тема и като евентуална реализация на наша сцена… С Диана бяхме на едно мнение и така се захванахме да работим заедно.

Имам идея за изненадваща гост-звезда в ролята на Мъжа (всъщност той се явява проекция на мисълта на болния човек), която всеки път да е различна, например Захари Бахаров. Той е абсолютно готов. Представете си го, появява се Захари Бахаров и зрителят много бързо си дава сметка, че той не е от тази пиеса, от този свят…"

60 години - артистичен живот

Не го възприемам като предел, нямам усещане, че съм във време на равносметка или нещо подобно. Не искам да променям или да се отказвам… Всъщност аз не обичам рождените си дни, шума, празнувам винаги скромно, но ме убедиха, че 60 години са повод за голям купон…

и за едно хубаво представление!

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види