Анди Делиана е известен продуцент, сценарист, режисьор и актьор. Името му се свързва с филмите "Извън досег" (2011), "Амок" и "Завръщане към Q82" (2017), кувейтска версия на култовата научно-фантастична комедия "Завръщане в бъдещето" на Робърт Земекис. Делиана е изпълнителен продуцент на канадския хорър филм "Covenant" ("Завет") с участието на Ник Смит, Питър Валдрон, Дилън Лойд, Кели Макдауъл. Проектът "Перфектният гангстер" (2016)  го поставя под светлините на прожекторите. Става дума за документална продукция, базирана на книгата "Правилата на Готи" от Джордж Анастасия.

През 2018 г. той е част от журито на Синелибри.

Вие влизате в различни професионални роли - общо взето сте бил от всички страни на снимачния процес. Коя от тях е най-важна за Вас?

Преди всичко се занимавам с кино - независимо в коя от професионалните роли влизам, за мен е важно да усетя тъканта на киното наяве. За мен е най-хубаво например когато съм сценарист или режисьор - много е важно, че аз успявам да усетя чисто емоционално как се движат нещата и да видя филма преди всички останали.

В коя от тези роли успявате да бъдете най-емпатичен?

Работата ми като продуцент ми дава поглед върху цялостния процес на нещата - от началото до края на формиране на целия проект, и по някакъв начин това е позицията, в която се чувствам най-емпатичен. Иначе аз харесвам и другите си професии, свързани с киното - като  това да бъда сценарист - да стоя на масата и да си пиша, което ми дава съвсем друг вид усещане, а пък да си режисьор - това вече е истински екшън, това те изпълва с адреналин - съвсем друг вид чувство... Така че може би наистина като продуцент изпитвам това чувство на емпатия, което е нужно за целия процес. Това е и най-честата ми професионална роля, свързна с киното.

Какво е вашето мнение за фестивалната култура - до каква степен тя сплотява или разделя киносцената?

Фестивалите са мястото, където се празнува случването на филма, празнува се кинокултурата. Затова е важно на тези места наистина нещо да се случва в посока на това, че показва различното от мейнстрийма, което може да се види и усети само на дадено място. Що се отнася до Синелибри - това е най-уникалният фестивал, на който някога съм присъствал. Това е така, защото той събира в едно две изкуства, има два типа аудитория и два типа критика и празникът е двоен. Така два свята - този на литературата и този на киното, се събират в едно. От друга страна литературата е много по-старо изкуство от киното - затова то търси своите теми и се обръща непрекъснато към литературните произведения. Така литературата дава възможност на киното да се регенерира. Киното има нужда от технологиите, за да създава нови и нови лица, но ето тук, в този фестивал, то среща литературата, намира нови и нови теми, които интерпретира по различен начин, за да могат зрителите да ги видят. Разказването на историите е процес, който е много древен, написването на думите е по-млад процес в сравнение с първия - това е литературата, а киното използва литературата и киното, за да разкаже своите истории и точно това е прагът между двете изкуства, който може да бъде видян само на този фестивал, и именно затова го считам за уникален сам по себе си.