Неговият роман "Вечерята" (Изд. Колибри, 2014) е преведен на 55 езика и продаден в повече от един милион екземпляра. Херман Кох не харесва положителните герои и не се занимава с тях - неговите сюжети са посветени на сянката, в която човешките същества пребивават докато благоприлично се опитват да водят морален и дори вдъхновяващ живот. 

Вие не се изкушавате особено много от положителните герои - считате ли, че именно свободата да бъдем лоши персонажи ще спаси света?

Не знам дали ще спаси света, но мисля, че свободата вътре в себе си да бъдеш лош, може да бъде облекчение.

Може ли литературният текст да си позволи да бъде конформистки, за да не нарани читателя?

Не знам... Мисля че всичко се свежда до това, че в обществото ти трябва да носиш отговорност за действията си, но в литературния текст е позволено да пренебрегнеш тази отговорност. Като гражданин аз трябва да гласувам, защото живеем в демокрация, трябва да протестирам, когато това се налага. Понякога и в реалния живот е така - да речем на улицата да се случват много несправедливости, но аз да предпочета да остана вкъщи и да гледам мач. Просто понякога нямаш желанието да носиш отговорност. 

Считате ли, че днешна Европа е толерантна до глупост или пък от глупост не може да е толерантна по правилен начин?

Мисля, че трябва да започнем от самата дума "толерантност" - ние казваме, че сме толерантни към някакви хора само тогава, когато чувстваме определено превъзходство, защото равенството не изисква тази толерантност. Ето защо именно в толерантността има много глупост, защото понякога е просто политически коректно да бъдеш толерантен, но ти няма нужда да си. 

Задавам този въпрос най-вече в светлината на емигрантската криза в Европа в момента.

Да, това е контекстът. Това, разбира се, е проблем, защото тези хора следва да бъдат допуснати, тъй като идват от някъде, където е в пъти по-лошо от Европа. От друга страна миграцията на прекалено много хора на нашия континент има опасност да доведе обществото до някакъв срив. Трябва да се направи нещо със сигирност, да се намери най-хуманното решение, но аз не съм политик и наистина не знам. В Холандия ние имаме големи популистки партии, но в градове като Амстердам хората са много по-толерантни отколкото в провинцията. Тези партии са центрирани именно в големите градове, но там са и най-голям процент от емигрантите. В Холандия половината население са емигранти, но ние се справяме.

Доколко филмовото изкуство е способно да превърне един роман в адекватен свой аналог?

Мисля, че книгите, които са написани в трето лице, са по-лесни за адаптация. Например - по-лесно е да се адаптира "Война и мир" на Толстой, където има войници, различни персонажи, отколкото книга като моята - "Вечерята", където всичко се случва в главата на героя. Адаптацията на моите книги беше трудна, защото има много вътрешни гласове. Някои романи трябва да бъдат оставени и да не им се прави адаптация. "Спасителят в ръжта" на Селинджър е например такава книга, но и самият автор е забранил да се правят филмови адаптации по неговите книги. Това също е един възможен вариант за автора - да откаже да се правят адаптации на книгите му.