Английска литература: задоволително ниво. Френски език: лош правопис, допуска грешки заради припряност в работата. Писмени съчинения: твърде високопарен стил, който не отговаря на съдържанието. Математика: обещаващи заложби, трябва по-разбираемо и четливо да записва отговорите на задачите.

Това би могло да е оценка за работата на всеки ученик, от която е видно, че не заляга много на ученето и чийто талант – ако има такъв – не би могъл да е свързан с науката. Но в случая не е така. Става дума за Алън Тюринг, един от най-блестящите умове на 20. век, гениален криптоаналитик, считан за баща на компютърните науки и на теорията за изкуствения интелект.

Оценката е направена от преподавателите в Шърборн, известно и скъпо частно училище в графство Дорсет. Те подчертават, че ако младежът иска да продължи обучението си в Кеймбридж, трябва да полага по-големи усилия в обучението си.

"Някои от неговите работи са добри, но заради лошия почерк са трудно разбираеми", оплаква се учителят по физика в спомената оценка от 1929 г., която по никакъв начин не дава индикации, че младежът има над средното ниво на интелигентност.

От своя страна учителят по математика споменава "неспособността му да представя по ясен начин предлаганото решение на задачите, което е от съществено значение за всеки математик".

Години по-късно Тюринг завършва с отличие математика в Кингс Колидж в Кеймбридж, по-късно защитава докторат в Принстънския университет, САЩ.

По време на Втората световна война Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване. За известно време оглавява групата, чиято задача е разбиване на шифрите, ползвани от германските военноморски сили. Създава няколко метода за криптоанализ и прави подобрения на използваната за целта изчислителна електромеханична машина, наречена "Бомба", което прави възможно дешифрирането на кодовете на Вермахта.

След войната Алън Тюринг работи в Националната физическа лаборатория, където създава АСЕ – един от първите програмируеми компютри. През 1948 г. постъпва в Манчестърския университет, където участва в създаването на т.нар. манчестърски компютри, разработвани между  1947 и 1977.

Освен забележителните му постижения в науката, ще стане дума и за друга страна от живота на Алън Тюринг, заради която светът губи един гениален учен едва навършил 41 години. Още в училището Шърборн Алън се сприятелява с малко по-големия си съученик Кристофър Моркъм. В началото на последния срок Моркъм умира от туберкулоза. Смята се, че Моркъм е първата голяма любов на Алън.

Тюринг е гей, но това се разкрива едва през 1952 г., когато започва връзка с 19-годишния Арнолд Мъри. Следствие на инцидент – нахлуване на крадци в дома му, свързани с Мъри, Алън Тюринг подава оплакване в полицията. Така се разкрива хомосексуалната му връзка, която според тогавашните закони в Англия, се смята за престъпление и той е осъден. За да избегне затвора, Тюринг се съгласява да се подложи на едногодишно хормонално лечение чрез инжекции със синтетичен естроген, като се предполага, че така ще промени сексуалната си ориентация.

Унизен от подобно лечение, той слага край на живота си през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите обявяват смъртта му за самоубийство.

Реабилитацията на Алън Тюринг идва едва през 2009 г., когато британският министър-председател Гордън Браун официално се извинява за отношението на държавата към него, а през 2013 г. кралица Елизабет II го помилва посмъртно.

Създаден е и филм за неговия живот - "Игра на кодове" (2014) с Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Продукцията получава Оскар за най-добър сценарий.