Произведенията на някои от най-известните писатели в историята винаги са намирали своя път към читателите, дори векове след смъртта на писателите. Но на някои от техните ръкописи не е било писано да бъдат издадени. Защото са изгорели преди това. Актът на изгаряне на собственото творчество е особено мъчителен за писателя, защото това е изгаряне на собствените му усилия и визии. Въпреки това, не един и двама от тях са загубили книгите си в пламъците.

Вижте някои от най-интересните случаи сред тях.

Николай Гогол

Едно от най-известните изгаряния на важна литературна творба е свързана с руския поет и писател Николай Гогол. Книгата му "Мъртви души" излиза през 1841 г. и бързо натрупва огромна популярност в Европа, а писателят има идея тя да е първата част от трилогия. Идеята не се осъществява, защото до края на живота си Гогол не публикува втората част на "Мъртви души", а причината е, че изгаря ръкописа.

Най-популярната версия по тази история гласи, че към края на живота си писателят се обръща към религията. Попаднал под това силно влияние, той решава, че творбите му са греховни и че трябва да ги унищожи, за да спаси душата си. Тъй като вече не може да спре първата книга, Гогол решава да изгори втората. По-късно авторът се разкайва и твърди, че е бил подведен от самия Дявол да направи това.

Според неговия биограф историята е малко по-различна. Една вечер Гогол просто събира записките си на едно място, слага ги в печката и ги подпалва. На другия ден той разказва, че е изгорил втората част на Мъртви души по погрешка.

Николай Гогол не получава шанс да започне труда си от начало, защото умира след малко повече от седмица.

Джеймс Джойс

Ирландският писател е силно разстроен, защото в един момент разбира нежеланието на издателите да издадат автобиографичния роман "Stephen Hero". Писателят изпада в продължителна депресия, по време на която сам се убеждава, че книгата не е достатъчно добра.

Това е причината той да хвърли ръкописа в огнището, а творбата му е спасена единствено благодарение на бързата реакция на съпругата му Нора и нейната сестра. Тази намеса е особено важна за Джойс, защото по оцелелите записки той изгражда книгата "A Portrait of the Artist as a Young Man".

Творбата е издадена през 1916 г. и постига голям успех в литературния свят. Романът "Stephen Hero" пък е издаден едва през 1944 г.

Робърт Луис Стивънсън

Шотландският писател има навика да иска мнението на съпругата си за всяко от новите му произведения. Когато той завършва ръкописа на "Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde" през 1886 г. тя не харесва историята. Всъщност съпругата му обръща внимание на това, че Стивънсън изместил фокуса и първоначалната алегория вече е литературен разказ.

Авторът, който е болен по това време, толкова се ядосва, че изгаря ръкописа в спалнята си и по този начин се принуждава да го започне наново. След около седмица той пише нова версия на книгата, вероятно под влиянието на кокаин, който по онова време е предписван от докторите.

Все пак учените не са на едно мнение дали тази история наистина се е случила, защото няма никакви доказателства нея.

Томас Карлайл

В този случай писателят не е изгорил сам творбата си, но тя е станала неволна жертва на пламъците.

През 1834 г. философът Джон Стюърт Милс открива, че няма време да изпълни своя договор с издателска къща за издаването на книга за Френската революция. Затова той дава поръчката на своя приятел Томас Карлайл, който по това време иска да направи име в литературата. Освен това няма никакви пари, затова бързо приема задачата.

Когато завършва първата част от творбата през 1834 г., той я изпраща на Мил. Карлайл е горд от постижението си, но скоро след това Мил отива в дома му и признава, че е забравил ръкописа в дома на своя приятелка. Нейната прислужницата е взела ръкописа за безполезна купична хартия и я е изгорила. Остава въпросът дали Мил не го е направил нарочно, защото Карлайл се е справил прекалено добре.

Въпреки, че изживява тежко загубата на толкова време и труд, Карлайл не се отказва и книгата все пак е издадена през 1837 г.

Байрон

Този случай е още по-странен, защото авторът не е изгорил сам писанията си, но пък е било абсолютно наложително те да бъдат унищожени.

Лорд Байрон умира от болест през 1824 г. по време на Гръцката война за независимост, а преди това води безметежен живот, изпълнен с крайности и поезия. Личният живот на буйния Байрон е хаос от хетеро- и хомосексуални връзки, злоупотреби с алкохол и няколко извънбрачни деца. Поради всичко това, мемоарите на британския поет са толкова скандални и уронващи репутацията му, че неговите приятели решават да ги изгорят след смъртта му.

Решението не е лесно и приятелите спорят дни наред, но надделява мнението, че публикуването на записките ще съсипе завинаги името на покойника. В крайна сметка те се събират в дома на издателя на Байрон - Джон Мъри, и там изгарят мемоарите на поета.

Франц Кафка

В този случай творбите на писателя е трябвало да бъдат изгорени, но това не се е случило и литературата само печели от това.

Малко преди да умре от туберкулоза през 1924 г. Кафка моли своя приятел Макс Брод да изгори всички негови дневници, ръкописи и писма, без да ги чете. Очевидно самият Кафка няма кураж за това, но, за щастие, съдбата на творчеството му извървява своя собствен път в литературния свят.

Брод е твърде голям почитател на произведенията на своя приятел, за да се съобрази с предсмъртното му желание. Вместо това той редактира и посмъртно издава творбите на Кафка, сред които прочутия роман "The Trial". През 1939 г. Брод бяга в Тел Авив от настъпващия нацизъм и отнася със себе си останалото от ръкописите на Кафка.

В последствие Брод има връзка със секретарката Естер Хофе, която на свой ред не спазва неговото предсмъртно желание. Брод иска тя да предаде ръкописите на израелската Национална библиотека, университет или друга културна институция. Но след смъртта му през 1968 г. Хофе продава всичко, като само за оригиналния ръкопис на The Trial получава 2 млн. долара. Останалото от записките на Кафка тя разделя между двете си дъщери, което създава още повече проблеми.

След смъртта на Естер Хофе собствеността на ръкописите става причина за съдебен спор между дъщерите й и израелската държава, който се води почти 40 години. Междувременно наследниците на Макс Брод завеждат дело, за да си върнат ръкописите.

През 2016 г. израелски съд отсъжда всички ръкописи на Франц Кафка да бъдат предадени за съхранение на Националната библиотека на страната.

Михаил Булгаков

Известна е историята за това как след двегодишен труд Булгаков изгаря ръкописа на "The Master and Margarita" през 1930 г., защото книгата не е това, което иска. Той започва да я пише наново през следващата година, а в последствие тази творба става знакова за писателя.

През цялото време Булгаков работи тайно и през нощта, защото не е любимец на сталинската диктатура. През 20-те години той има работа, но трудно намира издатели, а пиесите му са забранени през 1929 г. Заради всичко това авторът се страхува от обиск и има причини да бъде предпазлив – през 20-те тайни служби изземат дневниците му.

С много усилия Булгаков успява да си ги върне, но това се случва едва три години по-късно. Тогава руският писател сам изгаря ръкописите си, но, по ирония на съдбата, единствените оцелели копия в наши дни са именно от архивите на КГБ. Те са публикувани през 1989 г.

Книгата "The Master and Margarita" е издадена едва 26 години след смъртта на автора, а в сюжета й има препратка към изгарянето на първия ръкопис.