Кой каза, че алкохолът пречи?
Алкохолът има сериозна традиция в човешката култура, но в прекомерни количества може да е буквално смъртоносен. Въпреки това, всички пият, а някои прекаляват. Но това пък не значи, че всички те се провалят. Сред някои от най-знаковите личности в историята има хора със сериозна алкохолна зависимост. Въпреки нея, мащабът на техните таланти по някакъв начин засенчва греховете им.
Ето кои са някои от най-интересните случаи сред тях.
Юлисис Грант
Това е странният случай на един човек, който едва ли помни как е постигнал толкова големи успехи във военното и политическото дело. В началото пътят на Юлисис Грант в американската армия не е толкова сигурен, колкото пътят към кръчмата. Неговият дядо губи живота и парите си заради пиянство, а неговият внук сякаш е орисан да повтори съдбата му.
Все пак Грант се издига в армейските среди, поне допреди Мексиканската война. През 1854 г. той трябва да напусне армията, за да не бъде съден за пиянство по време на служба. По някаква ирония на съдбата, именно този военен с проблеми се оказва ключовият генерал на Линкълн през Гражданската война.
Грант е трезвеник за повече от десет години, когато се завръща на фронта през 1861 г. Кариерата му се развива прекрасно през войната и той стига до чин генерал, но битките го тласкат обратно към спиртните напитки.
Войниците му говорят, че генералът е пиян по време на сраженията, а неговият адютант съхранява алкохола му. Но успехът неизменно е на страната на Грант и фактът, че е алкохолик не може да развали образа му на американски герой.
Без никакъв политически опит Юлисис Грант печели изборите за президент на САЩ през 1868 г. и остава на поста до 1877 г. Не е зле като за човек с проблеми, нали?
Ърнест Хемингуей
Един от най-известните американски писатели е също така един от най-известните пиячи в литературата. Неговият алкохолен режим в най-силните му години е чай с джин на закуска, а по обяд - абсент, водка и вино. Докато живее в източна Африка, той е известен с това, че пие пие по две бутилки твърд алкохол на ден, без да се брои виното. Американецът дори има подходящо мото за начина си на живот: "Човекът не съществува, докато не е пиян."
Хемингуей обича да гради ритуали около алкохола, но има и други причини, за да пие - той е ранен през Първата световна война, а по-късно оцелява след две самолетни катастрофи. Писателят пие, за да заглуши болките в тялото си, но има и нещо друго - не един и двама негови събеседници по чашка отбелязват, че Хемингеуй е депресивен и мълчалив без алкохол в ръцете.
Още през 1939 г. писателят е предупреден от докторите да спре да пие и той наистина се опитва по свой си начин - намалява консумацията до три уискита преди вечеря. От този период е и лъжливият слух, че за него е било направено първото Блъди Мери - защото Хемингуей не искал докторите и жена му да го разкрият, че отново пие.
Американският автор често е свързан с коктейла мохито, но това вероятно се дължи на легенда, поддържана от любимия му кубински бар La Bodeguita del Medio. На стената на бара дори има рецепта за коктейла, за която се твърди, че е написана лично от Хемингуей. Това обаче е рекламен трик на заведението, защото писателят не е консумирал тази напитка, тъй като е бил диабетик.
Борис Елцин
Бившият руски президент е най-известният пияница сред политиците от модерната епоха, а историите за публичните му изцепки нямат край.
Всъщност Елцин изобщо не се притеснява от това да бъде мъртвопиян на обществени места и често се вживява в ролята си на весел пийняк. През 1992 г. той отива на официален банкет в Киргизстан и на събитието вече е в настроение за музика.
Елцин е толкова пиян, че използва главата на киргизкия президент Аскар Акаяев като барабан, по който удря с лъжици.
Руският лидер е повече властелин на чашката, отколкото на собствената си държава. Но поне не може да му се отрече, че има слабост към изкуствата.
През 1994 г. Елцин отива в Германия по случай изтеглянето на последните руски военни от страната. На официалното събитие руският лидер е изпил повече от всички, взети заедно, и буквално поема диригентската палка от диригента на военния оркестър. След това Елцин започва да дирижира оркестъра, а после показва умения и в пиянските танци. Накрая този роден артист дръпва една неразбираема реч и се сбогува с шокираната си аудитория.
Елцин не се притеснява да разкрие истинското си "аз", дори пред идеологическия си противник. Според бившия американски президент Бил Клинтън, Елцин е бил на официална визита във Вашингтон през 1995 г. По време на престоя руснакът е открит на улицата от агенти на тайните служби, докато опитва да хване такси. В този момент Елцин, който е по бельо, започва да псува агентите и да им обяснява, че иска да си поръча пица. На следващата вечер пазачите му чуват странни шумове в мазето и го откриват вътре, отново пиян.
Руснаците очевидно са си взели поука от случая с Елцин, защото изглежда сякаш трезвеникът Путин ще ги управлява вечно.
Орсън Уелс
Орсън Уелс е известен в света на киното с огромния си апетит за постижения, възхвала, храна и напитки. Всичките изпити бутилки и унищожени блюда допринасят за великанската му осанка и в младостта си той дори трябва поддържа фигурата си с диети, наркотици и корсети.
Един от най-известните пиянски случаи с негово участие е от реклама за алкохол. Налага се екипът да направи повече дубли, защото Уелс пие на снимачната площадка и понякога не му се разбира какво говори.
Причината за това е в ненаситността на Уелс. Той получава безплатен обяд и покрай него винаги настоява да му донесат повече от виното, което рекламира. А големият човек пие големи количества.
Уинстън Чърчил
Вероятно Чърчил е най-популярният почитател на алкохола сред политиците. Въпреки че е известен пияч, подобно на Юлисис Грант, той обаче не изглежда подвластен на градуса.
През 1899 г. 25-годишният Чърчил е изпратен като военен кореспондент по време на Бурската война в Африка. Когато потегля за бойното поле, младежът взима със себе си скромните 36 бутилки вино, 16 бутилки отлежал скоч и 6 бутилки бренди. Самият Чърчил твърди, че е бил приучен да пие твърд алкохол в Африка, защото водата не е била годна за пиене.
Така или иначе, Чърчил си изгражда репутацията на тежък пияч. Той често пие сухо бяло вино по време на закуска, а на обяд и вечеря консумира бренди и шампанско. През деня пие разредено уиски с вода, а кабинетът му е пълен с алкохол. Интересното е, че британецът пие най-много докато се храни. Чърчил е голям почитател на шампанското и се предполага, че през живота си е изпил над 42 хил. бутилки от този алкохол.
Когато става премиер през 1940 г., Чърчил не спира пиенето. Всъщност алкохолът и рисуването му помагат да разпуска в тежките дни на Втората световна война.
Александър Велики
Великият пълководец е живял във времена, в които представите за пиене са били завишени, в сравнение със сега. Въпреки това, не това е причината за неговото пиянство.
Скромността и отдадеността са ключов фактор за успеха на неговата армия в похода й през Азия, а Александър е истински образец за честен и способен военачалник. Това се променя, след като Александър успява да завладее персийската империя. Младият владетел бързо привиква към пищните дрехи на персийските царе, започва да иска унизително подчинение от приближените си и се отдава на пиршества и разгул.
Според легендата един от най-срамните епизоди в живота на пълководеца е вечерта, в която убива командира на телохранителите си. Клит го е спасил на бойното поле, но в изблик на пиянски гняв Александър го пронизва с копието си. Според летописите Александър скърби три дни за убийството, но това не означава, че спира да пие.
Някои учени считат, че бързо променливите настроения на владетеля, пристъпите на гняв и дълбока депресия след това са в следствие на напреднал алкохолизъм. Александър Велики умира на 32 г. през 323 г. пр.Хр., а според един от митовете смъртта му идва само дни след продължителен запой. Според друга легенда той е изпил огромно количество вино в чест на древногръцкия герой Херкулес и е умрял в агония.
