Животът в Зимбабве след почти четири десетилетия управление на Робърт Мугабе
Почти четиридесетгодишното управление на Робърт Мугабе в Зимбабве изглежда към края си, след като армията установи контрол върху страната и постави под домашен арест един от най-дълго властващите лидери в света.
Армията от своя страна заяви, че е била принудена да се задейства, за да отстрани "престъпници" около президента, и настоя, че той и семейството му са на "сигурно място".
Намесата на армията е небивало предизвикателство към Мугабе, който е на власт от 37 години, а каквото и да се случи през следващите дни, то вероятно ще сложи край на управлението му.
Сегашната ситуация възникна след като президентът, изглежда, предприе действия с цел да постави съпругата си Грейс в положение да го наследи. Госпожа Мугабе е подкрепяна от група депутати, но тези ходове бяха посрещнати скептично от мнозина, особено след като президентът уволни своя вицепрезидент Емерсон Мнангагва, който има подкрепата на армията. Мнангагва е уважаван ветеран, участвал в борбата за независимост на Зимбабве. Той беше ръководител на разузнаването, действаше като посредник между управляващата партия и армията и разузнавателните служби и беше очакваният наследник на Мугабе от дълго време, посочва изданието.
Според представители на опозицията Мугабе ще се оттегли от властта до края на седмицата. Други казват, че ще му бъде дадена възможност да обяви, че няма да се кандидатира на следващи избори, след което той дискретно ще напусне Зимбабве.
Истината е, че никой не знае какво ще се случи. Мугабе си е заслужил репутацията на непредвидим и издръжлив човек. Но той е стар и в слаба позиция. Президентът на Зимбабве е един от хората, специализирали се да оцеляват в африканската политика, но е малко вероятно той да направи последно завръщане.
Неговата епоха изглежда много близо до своя край, още повече, че Зимбабве е потънала в тежка икономическа и финансова криза от дълги години.
За историята на една държава, нейния разцвет и упадък от колонизаторите до Робърт Мугабе, който управлява еднолично страната от независимостта й през 1980 г.
Химанимани, Зимбабве, 26-ти октомври, Мод почиства къщата на работодателите си. Тя е единственият човек, допуснат в дома, за да се "минимизира риска от кражба". Работодателят й е бивш тютюнопроизводител, който е загубил цялото си имущество след реформите на Мугабе. Мод се смята за късметлийка да има такава добра работа.
"Родезийската афера"
През 1890 г. пристигат колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, който дава името си на територията. През 1923 г. Южна Родезия става колония на британската корона.
През 1965 г. премиерът от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с колониалната сила Великобритания и обявява едностранно независимост, за да избегне идването на чернокожото мнозинство на власт.
От 1972 до 1979 г. Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 000 убити) срещу чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.
Уотерфолс, Зимбабве, 11-ти октомври: Деца си играят на столове след служба на баптистка църква в развиващия се град Уотерфолс. Религиозните събирания са повсеместни в цялата страна. В неделя е нормално да чуете християнски песни на почти всяка улица.
Зимбабве се ражда в еуфория
През април 1980 г. след Конференцията от Ланкастър хаус Южна Родезия става Зимбабве.
Страната ликува, а светът приветства раждането на един пример за подражание за Африка. В стадион в Хараре стотици хиляди души присъстват с гордост и вълнение на издигането на новото знаме и слушат световната реге звезда Боб Марли да изпълнява една от песните си в прослава на независимостта.
Канаан Банана става президент, което е чисто почетна длъжност. Властта се държи от премиера Робърт Мугабе.
През 1987 г. Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се въвежда президентски режим на управление.
Религиозна служба в столицата Хараре, Зимбабве на 6-ти октомври, 2015 г. Вярата е обещала на много хора в страната освобождение и магия. Някои местни обаче, гледат на вярата като на култ, който отнема пари от вече бедните хора.
Над 37 години власт
В годините след идването му на власт президентът поражда много надежди. Той подава ръка на бялото малцинство и въвежда социална политика, която благоприятства пренебрегваното дотогава чернокожо мнозинство.
Всичко се преобръща през февруари 2000 г., когато властта му е разклатена от отхвърлянето с референдум на негов проект за нова конституция.
Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за независимост да нахлуят във фермите, повечето от които се ръководят от бели. Над 4000 бели фермери напускат земите си в обстановка на хаос и насилие.
През 2002 г. президентът е преизбран в спорни избори, белязани от прояви на насилие и сплашване.
През 2008 г. Движението за демократична промяна (ДДП), главна опозиционна партия под ръководството на Морган Цвангираи печели мнозинство в парламента, който от независимостта е бил под контрола на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ). Робърт Мугабе обаче остава президент, след като Норман Цвангираи, макар и да води на първия тур, се оттегля след вълна от репресии срещу опозицията.
През 2013 г. Мугабе отново печели президентските избори (61 процента), а партията му взема мнозинство от две трети в парламента.
Обезкървена икономика
Въпреки че страната е богата на минерални ресурси (платина, злато, диаманти, никел), тя страда от бедствено икономическо и финансово положение.
Някога житница на южната част на африканския континент, в Зимбабве настъпи драстичен спад на земеделското производство след въвеждането на аграрната реформа.
През 2009 г. правителството е принудено да приеме за своя валута щатския долар и южноафриканския ранд след срива на националната валута, причинил главоломен скок на цените, достигащ до 500 милиарда процента.
В края на 2016 г. правителството въвежда нова валута, индексирана върху курса на щатския долар в опит да намали изтичането на доларите към чужбина. Тези "облигационни записи" обаче не водят до очаквания резултат.
Днес кризата се изразява в масова безработица (близо 90 процента от активното население), срива на множество обществени услуги и недостига на пари в брой. През октомври т.г. Зимбабве даже забранява вноса на плодове и зеленчуци, за да пести валута.
Анклав в южната част на Африка
Зимбабве е анклав в южната част на Африка и граничи с Мозамбик, Южна Африка, Ботсвана и Замбия.
През 2016 г. населението му е било 16,15 милиона души по данни на Световната банка. В страната има 50 процента християни, повечето англикани, и 40 процента анимисти.
Водопадът Виктория на река Замбези, при границата между Зимбабве и Замбия, е важна дестинация за чуждестранните туристи.
по БТА
