Чарлз Буковски

Снимки: Getty Images

Животът като на книга

Повечето автори използват буйното си въображение, когато пишат своите истории или герои, особено когато се пише на определени теми. Или когато става дума за крайна бедност - никой нормален човек не иска този опит.

Но част от писателите не се страхуват да извървят пътя на артиста, защото просто няма друг път за тях. Техните сюжети са много живописни, защото измислицата отстъпва пред реалността. Личният опит прави разликата в подобен тип литература и именно това я прави ценна.

Вижте няколко писатели, които са живели точно като героите от книгите си.

Чарлз Буковски

Той е роден в Германия като Хайнрих Карл Буковски и това още от началото променя всичко за него. Старият Буковски е американски военен от немски произход, който остава в Европа след Първата световна война и там се жени. По-късно семейството се мести в САЩ, където бъдещият автор получава закалка.

Той е подиграван от другите деца, заради германския си акцент, а вкъщи е пребиван от баща си три пъти седмично. Вероятно това е част от причините, малкият Чарлз да започне да пие от тийнейджърските си години. Той винаги е аутсайдер, не просто не е популярен сред връстниците си, ами направо го няма. Буковски е загърбен от обществото и дори американската армия не го иска за Втората световна война. Всички тези събития водят до грубия реализъм, който е неизменно на дъното на бутилката. А това пък е есенцията на литературния стил на Буковски.

Той прекарва по-голямата част от живота си, работейки за пощите или друг нископлатен труд. Пие, бие се, прави безразборен секс, пропилява малкото си пари за залагания, но винаги пише. Ако има кауза или мисия, този човек би могъл да е добър или лош, но той просто е себе си и единствено иска да си поръча още едно. Съответно образът на неговото алтер его Хенри Чинаски е пропит с навиците на създателя си и е оцветен с неговата уморена ирония.

Този герой е един и същи в творчеството на Буковски, защото е Буковски. Авторът се е постарал да се вгради в собствената си литература и поезия, която се простира в стотици поеми и кратки разкази, както и шест романа.

Дашиъл Хамет

Хамет е най-влиятелният автор в ноар литературата, а за това се иска сериозен житейски опит. Хамет напуска училище, когато е на 13 години, и подхваща различни професии преди да започне работа в известната детективска агенция "Пинкертън". Той работи в агенцията между 1915-1922 г. и именно този период е особено ключов в творчеството му.

Докато е агент на "Пинкертън" младежът от първо лице се запознава с горчивата реалност в градския ъндърграунд. Хамет среща истински престъпници, които извършват истински престъпления, което допринася за това цялото му творчество да съдържа подчертан реализъм.

Именно реализмът в неговия стил го отличава от останалите криминални автори от началото на миналия век. Хамет има личен опит като детектив и това си личи в книгите му, а героите му говорят като истински персонажи от улиците.

Дашиъл Хамет е публикуван за първи през 1922 г. в списанието The Smart Set и до края на 30-те години създава еталон в жанра на американската детективска история.

Самият той признава, че локациите от неговите сюжети в Сан Франциско, както и повечето му персонажи, са вдъхновени от действителни такива от 20-те години.

Джек Лондон

Животът на американския писател сам по себе си е приключенска книга и премеждията му оказват огромно влияние върху писането му. Всъщност почти цялото му творчество е базирано на личен опит или придобити познания от първа ръка.

Част от сюжетите в творбите на Джек Лондон се развиват в Сан Франциско и околността, където той е роден. През 1889 г. невръстният Лондон взема пари назаем от сестра си и купува шхуната Razzle-Dazzle от пирата на скариди Французина Франк и става пират. След няколко месеца корабчето не става за нищо и Лондон започва работа в Калифорнийския риболовен патрул. Покрай тези премеждия той измисля термина "пират на скариди", който популяризира от своята  автобиография "John Barleycorn", както и в сборника "Tales of the Fish Patrol".

След това Лондон продължава да живее сюжетите от книгите си. Той изкарва много време като скитник и моряк, а морските му приключения го вдъхновяват за първия му издаден разказ - "Typhoon off the Coast of Japan.

Докато учи висше образование в Бъркли, Лондон често се отбива в кръчмата на Хейнолд. Там авторът се запознава с мнозина моряци и техните истории оживяват по страниците на книгите му. Един от най-колоритните образи в кръчмата е капитан Александър Маклийн, който е известен със своята жестокост. Тази свирепа личност сулжи за прототип на героя Волф Ларсен в романа "The Sea-Wolf". В наши дни двете кръчми на Хейнолд се казват "Jack London's Rendezvous" – в чест на писателя.

Лондон така и не завършва образованието си, защото заминава заедно със съпруга на сестра си да търси злато в Аляска. През 1897 г. Златната треска тъкмо е избухнала и привлича мнозина, търсещи бързото забогатяване. Но реалността в дивата пустош е друга.

21-годишният Джек Лондон бързо разбира, че студът не е единственият проблем на златотърсача. Липсата на витамини води до масово заболяване от скорбут, в следствие на което Лондон губи няколко предни зъба. Трудните условия и постоянната работа се отразяват на здравето му и той изпитва остри болки в хълбока и мускулите на краката си.

Целият престой на автора в Аляска силно повлиява на творчеството му. Някои от най-известните му произведения са посветени на природата в мразовития север, а изпитанията на човека там са изпитани лично от автора и вероятно затова звучат толкова реалистично.

Джак Керуак

Керуак е типичен пример за писател, който е силно повлиян от собственото си минало.

Приключенията му с Нийл Касиди по пътищата на САЩ между края на 40-те и началото на 50-те години са документирани от Керуак и елементи от тях са пръснати из цялото му творчество.

По време на тези продължителни пътувания той наблюдава промяната в американския начин на живот след Втората световна война и сякаш не открива своето място в тази реалност. Мнозина други се чувстват като него и това е началото на битническото движение, което естествено ще прелее в хипи културата през 60-те години.

Всичката лудост, джаз, пътуване, пиянство, любов и бедност захранват най-известната книга на автора. Той започва да пише "On the Road" през 1949 г. и я завършва в окончателния й вариант през 1951 г. в Ню Йорк. Пътят на книгата до издаването е дълъг и труден, заради споменаването на секс и наркотици в нея.

До публикуването й през 1957 г. животът на Керуак е шеметен. Едно от странните работни места, които той намира, е да следи за горски пожари в национален парк Desolation Peak. Това пък го вдъхновява за книгата му "Desolation Angels", която е публикувана през 1965 г.

През цялото време писателят пътува из САЩ, като в останалото време има време да опише преживелиците си в книгите "Doctor Sax" и "Tristessa". През 1953 г. писателят живее в Ню Йорк и има връзка с чернокожа жена, която е прототип на героинята Марду в "The Subterraneans".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види