Вероятно още дълго време ще се дискутира въпросът доколко и докога ще се намираме във времена, в които различията между половете и в същото време равенството между тях могат да се възприемат без да умираме от завист едни към други. Много преди да се появи Симон дьо Бовоар се раждат жени, които не се примиряват с клишетата относно своята социална роля и остават с имената си в историята като умове, горящи от любов към мисълта и – разбира се – към мъдростта.

Хипатия Александрийска

Една от тях е Хипатия Александрийска. Те е една от първите жени – математици и философи на Александрия. Има големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията. Преподава в Александрия, схоларх в Александрийската школа на неоплатонизма. Нейният баща е един от най-видните учени на времето си и като такъв сам се заема с обучението на дъщеря си. На 45-годишна възраст Хипатия е вече преподавател, последовател на школата на неоплатонизма и автор на множество сложни астрономически изчисления. И макар че е жена, нейният талант успява да привлече много от най-изявените сановници, които имат желанието да се обучават при нея.

Времето обаче е жестоко по своему и ако наказва големите си умове по радикален начин, то още по-консервативно се отнася към жените, които не се съобразяват със суровите клишета на епохата. Тогавашният епископ Кирил (по-късно канонизиран) я обявява за езичничка, и според историческите свидетелства – ранните християни я разчленяват и изгарят тялото й публично. Нейните трудове обаче са запазени до някъде и в последствие развити от учени като Декарт, Нютон и Лайбниц – последните двама - открито вярващи и изповядващи християнската вяра.

Кристин дьо Пизан

Кристин дьо Пизан може да се определи ако не за борец на човешките права, то поне за една от първите жени-предшественици на феминизма, която посвещава своите философски трудове на темата за това до каква степен обществото е несправедливо устроено и не зачита приноса и равноправието на жените. Бащата на Кристин е астролог и медик във френския кралски двор. Това й дава възможност да получи възпитание и образование, които повечето жени на това време нямат шанса да имат. Едновременно с това Кристин имала достъп до библиотеката на Лувъра, която също била една от най-големите за тази епоха. 

На петнадесет години Кристин дьо Пизан е омъжена за човек, който е много по-възрастен от нея и от когото ражда три деца. Десет години по-късно мъжът й умира от чума, децата й са настанени в пансион от нейни покровители, а тя започва да се занимава с това, което я вълнува повече от всичко – литературата. Така написва повече от триста любовни балади и поеми, става известна в Париж, получава покани за посещения от Англия, но отклонява всичко и се оттегля в манастир, където създава своята "Балада за женския град", която обосновава равенството между мъжете и жените в техните способности и таланти.

Ан дьо Стал

Ан дьо Стал е един от острите критици на Наполеон, историк, противник на монархическия строй и защитник на идеята за равенството на правата на мъжете и жените. Тя се изправя публично и то не веднъж, за да обоснове своите възгледи, че при авторитарните режими регресира цялото общество и че равенството между половете е крачка, към която всяко цивилизовано общество трябва да се стреми.

Ан дьо Стал е дъщеря на министъра на финансите от последното управление на Бурбоните, а нейната майка е поддържала литературен салон в центъра на Париж. Дьо Стал е изпратена в изгнание от Наполеон, но въпреки това през целия си живот пише философски трудове и романи, които са предшественик и задават идеите, които по-късно ще бъдат дискутирани и реципирани в Европа. За нея е тема защо гениалността на жените се отрича и какъв е шансът им за оцеляване, влиянието на авторитарните режими и ограничаването на човешките права, както и сексуалната свобода на жената.

И в действителност Симон дьо Бовоар се оказва наследница на не една жена, пожертвала живота си за това да отстоява себе си в един свят, който дори не може да се нарече "мъжки" - това е по-скоро цялото време – от древността до днес, което сякаш се опитва да се оттърси от един неравноделен страх – страхът от другия пол, който освен прекрасен, винаги привиждаме и като ужасен.