Снимка: Getty Images

Защо кучетата запленяват Фройд?

"Най-добрият приятел на човека" успява да завладее един от най-смелите умове на всички времена. Бащата на психоанализата силно се наслаждава на компанията на своите космати спътници, дори ги използва като инструмент при своите терапии. 

Как се заражда привързаността му към тези домашни любимци?

Пазач за малката Анна

Всичко започва със загрижеността на Фройд към най-малката си дъщеря Анна, която има навика да се разхожда до късно вечер сама из квартала. За да не натрапва своята компания и да пречи на нуждата й от уединение, той решава да й подари куче. Впрочем от шестте деца на Фройд единствено Анна тръгва по неговите стъпки и също допринася за развитието на психоанализата, като изтъква важността на егото и неговата способност да се тренира социално.

Кучето Волф става неин придружител и другар, а Фройд вече не се притеснява за среднощните й разходки. Никой обаче не предполага, че Волф ще се превърне в голямата слабост на Фройд, но това не става веднага.

Пациент – домашен любимец

Тези взаимоотношения са обект на проучвания от страна на редица психолози, но Фройд не проявява интерес към това как те могат да повлияят върху състоянието на пациента. Всичко обаче се променя след като години наред Волф е част от живота на семейството.

След време подаряват на Фройд две кученца. Той вече е на 70 години и изглежда все по-впечатлен от тяхното поведение. Първородният му син Мартин си спомня как баща му започва да проявява истинска мания в желанието си да изучава тяхното поведение, което все повече го омагьосва и възхищава.

Страстта му е толкова  завладяваща, че прави впечатление на всички, а Хилда Дулитъл, американска поетеса и негова пациентка, шеговито разказва случилото се по време на сеанс при Фройд, когато едно от кучетата влиза и ангажира изцяло вниманието му, докато напълно губи нишката на разговора.

Макар в случая слабостта му към кучето да го разсейва, Фройд забеляза, че по време на сеанса пациентите му изглеждат по-спокойни и отворени в присъствието на домашния любимец .

Фройд и Йофи, най-добрият му космат приятел

Едно от неговите кучетата – Йофи, става толкова значимо за Фройд, че американският му колега Рой Гринкър описва наблюденията си как по време на сеанси Фройд до такава степен намесва кучето, че дори говори от негово име: "Йофи е щастлива, че овладявате безпокойството си" или "Йофи не е много доволна от това, което казвате". Всичко това се случва около 1932 година.

След като кучето става толкова важно за Фройд, какво той мисли за животните въобще?

Първоначално Фройд въобще не се интересува от емоционалните връзки между животните и хората, но след като сам се убеждава в техните ползи, започва да ги препоръчва като част от терапията.

Любовта му към животните проличава и в писмо до принцеса Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик, преводач на осем книги на Фройд на френски език: "Аз наистина разбирам как може да се обича толкова силно едно животно като Toпси (кучето на принцесата) или Йофи: това е заради безпрекословната обич, заради простотата на лишените от конфликти взаимоотношения, заради красотата на съществуването такова, каквото е." 

Неговата Йофи, която най-много докосва сърцето му, Фройд описва така:

Тя е очарователно създание, толкова интересна с типично женските си особености на поведение: дива, импулсивна, интелигентна и не толкова подвластна, каквито обикновено са кучетата.

Йофи умира преди Фройд, но той разчита на компанията на други свои кучета, в които намира утеха, когато се чувства много зле и с толкова силни болки, че няма желание да живее. Те остават до него до последния му дъх. Фройд умира от рак в Лондон през 1939 г., като година преди това напуска Виена под заплахата на националсоциалистическия режим заради еврейския си произход.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види