Зигмунд Фройд с дъщеря си Анна Фройд в кабинета му във Виена, 1937 г.

Снимки: Getty Images

Анна Фройд и защитата на личния избор

Анна Фройд е най-малкото, шесто дете в семейството на известния психоаналитик Зигмунд Фройд. Нейното име обаче извоюва свое самостоятелно място в историята на психоанализата и се откъсва от световната слава на нейния собствен баща.

Преди да се роди, Фройд се надява да се появи момче и дори е измислил име за него – Вилхем, посветено на неговия приятел Вилхем Флис, известен с теорията си за бисексуалната природа на човека. Тази предварителна заявка към Анна обаче ясно личи през целия й живот, след като изненадващо се ражда като последното дете в семейството си. При това от женски пол.

В биографиите, посветени на живота й, често се споменава, че тя е преживявала себе си като самотно и изолирано дете, лишено от вниманието на баща си, който по това време работел по осемнадесет часа на ден и трудно отделял време за собственото си семейство. Нейната бавачка била най-близкият й човек и може би този най-ранен детски опит я тласка към това да посвети живота си на детската психоанализа.

Първоначалният й професионален избор е като прелюдия към по-нататъшния й творчески път – тя получава педагогическо образование и работи като учител в продължение на 5 години. Въпреки това през цялото време тя проявява интерес към работата на баща си. Всъщност още от тринайсет годишна тя става негова "пациентка", посвещавайки времето си на разговори с него, а по-късно и посещавайки лекциите му. Цената, която заплаща за тази страст към работата на човека, открил Едиповия комплекс, обаче е висока – до края на живота си тя не се омъжва и няма деца. Това обаче е клише от времето си, свързано както за задължителната (хетеро) сексуалност на жената, така и за задължителната "цена", която дължи.

От 1918 г. Анна Фройд започва да участва във всички международни психоаналитични конгреси. И през 1922 г. тя провежда собствено проучване и прави доклад , свързан с агресивните фантазии за насилие и сънуването наяве, което й позволява  да се присъедини към психоаналитичното общество във Виена. През 1923 г. Анна открива собствена психоаналитична практика и започва да работи с малки деца. През същата година стана известно, че баща й страда от рак. От този момент нататък се случва нещо, което психоанализата осветлява, но не може да промени – тя се превръща в негов спътник, помощник, медицинска сестра и какво ли още не. С напредването на заболяването си (рак на небцето) Фройд губи способността си да говори и затова тя чете вместо него научните му доклади на психоаналитичните конференции.

Независимо от собствените си постижения в науката, Анна Фройд дълго време не може да постигне признание като независим учен със свои собствени постижения. Истината обаче е, че детската психоанализа се заражда именно в острата полемика между Анна Фройд и Мелани Клайн и в спора дали ранно психичните преживявания на детето се подчиняват на същите закони като при възрастния човек.

След 1938 г. и вземането на властта от нацистите психоанализата преживява тежки времена. Започват преследвания на всички привърженици и учени, които имат принос в нейното развитие. Анна е призовавана на разпит в Гестапо. Отивайки тя е носила в себе си ампула с отрова, която да погълне, в случай, че нацистите започнат да прилагат мъчения срещу нея. Семейство Фройд се спасява, емигрирайки в Англия, което се случва трудно и с посредничеството на международната психоаналитична общност. Освобождаването им става с безумното условие, че са задължени да разказват за доброто отношение на Гестапо към тях. Потресена от случващото се в Австрия и Германия, Анна завинаги отказва да говори на родния си език и оттогава ползва единствено английски.

Анна Фройд с американския психоаналитик Лео Рангел на 27-мия Конгрес на психоаналитиците във Виена, 7 юли, 1971 г.

 

На 23.09.1939 г. Фройд умира. След смъртта на баща си тя се посвещава изцяло на призванието си и започва да издава научните си трудове. Едновременно с това, след 1945 г. тя открива детски военен приют – ясла и започва да оказва помощ на най-малките, пострадали от войната. Навсякъде може да се прочете за срещата между Анна Фройд и Мерилин Монро като нейна пациентка, която била разчетена депресивна истеричка или кой знае точно какво. Може би сюжет, достоен за филм?

Еди от известните случаи в нейната практика е за малко момче, което отказвало какъвто и да е бил контакт по време на терапевтичните сесии. Криело се под масата, от време на време повдигало покривката, занимавало се с това да връзва връзките на обувките си по всевъзможни начини и пр. Тогава тя започнала да отговаря на това поведение все едно е точно в реда на нещата и дори да му отговаря със същото и така започнали да разговарят на различни теми – пирати, географски проучвания, любовни истории… На края малкото момче заговорило като възрастен и й разказало, че е видяло как неговото куче разкъсва кокошка, и той бил длъжен да "плати" за това. След което добавил, че просто е трябвало да изпрати кучето си при Анна Фройд, защото на него всъщност му е било нужно лечение. Ето защо детето било кучето.

Най-известният труд на Анна Фройд става "Егото и защитните механизми", но все пак целият й живот представлява принос и пример за един различен избор, който по своята категоричност и интензивност оставя дълбока следа.

В следвоенния период Анна Фройд продължава да се занимава активно с деца и през 1947 г. открива детски психоаналитичен и терапевтичен център в Лондон, който по това време става най-голямата специализирана клиника. По нейните собствени думи тя иска да бъде запомнена единствено като човек, който е работил с деца.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види