Една от най-контроверсните теми изобщо в житейски план е дали всъщност един живот е изпълнен със смисъл, ако даденият човек не е оставил след себе си поколение. За мнозина още по-нелогично звучи да си избрал да пишеш деца, без да имаш собствени. Разбира се, тук охотно ще използваме най-обикновена статистика, за да посочим, че едни от най-забележителните имена в литературата за деца са нямали такива.

Със сигурност това е сложна и възпалима тема, но нека само споменем Ханс Кристиан Андерсен, тази странна птица, надарена с безкраен талант, който се проявява отчетливо в писането му на приказки, а не в поезията, както на него му се е искало. Редица източници споменават, че той не е харесвал и не е държал на произведенията си за деца. Не е знаел как ще повлияе на приказното писане, заплитайки теми като меланхолия, самота, бедност и отчаяние в едни от най-значимите истории в литературния свят.

В този текст ще се спрем само на четири имена, създали безценни детски книги, без да са били родители, поради една или друга причина.

Защото така или иначе писането за деца няма нищо с имането им. Важно е да познавате децата или поне да сте запомнили какво е да си дете. В разговор с детската писателка Петя Кокудева стигнахме до извода, че опитът със собствените е доста ограничен, можете да имате обичайно до едно, две или три деца, и това е. А ако се срещате през книгите редовно с деца от всякакви прослойки и в различни положения – житейски, здравословни, тогава познанието е разнообразно и живо, защото всъщност всички деца са и еднакви, но и много различни.

Този опит би могъл да се колекционира с постоянни срещи. Но може и да не го правите... Да, има и случаи, в които писателите са избягвали срещите с деца, а са създали едни от най-запомнящите се герои и истории за тях. Всичко е много относително и не би трябвало да се влиза в клишето за някакво правило, без което дадено изкуство е невъзможно.

Биатрикс Потър

Биатрикс Потър е английска писателка, родена през 28 юли 1866 г. Биатрикс е известна с многобройните си книги за деца, чиито главни герои са животни. Те се явяват нейни истински вдъхновители. Родителите й не са подкрепяли интересите й в сферата на микологията и акварела, които като девойка развива.

Една от най-успешните й книги е "Зайчето Питър", която тя публикува на 35-годишна възраст.

През 1893 г. Биатрикс прави подарък на 5-годишния син на своята гувернантка, като му изпраща една от своите истории. Окуражена от майката на момчето, през 1901 г., малко преди Коледа, Биатрикс Потър сама финансира издаването на първите 250 бройки на "Зайчето Питър". Тиражът на книжките се изчерпва веднага, което налага да се допечатат още 200 екземпляра. Този успех спечелва доверието на издателя Норман Уорн, който сключва договор с Биатрикс Потър и в края на 1902 г. "Зайчето Питър" е издадена в 28-хиляден тираж.

На 47-годишна възраст Биатрикс окончателно се заселва в Лейк Дистрикт, където се омъжва за местния адвокат Уилям Хийлис. До смъртта си през 1943 г. тя издава двадесет и три книжки, които и до днес продължават да бъдат превеждани на различни езици. Една част от тях също може да бъде прочетена и на български език: "Зайчето Питър", "Катеричето Лешничко", "Глостърският шивач", "Бебо Бенджамин", "Двете лоши мишки", "Мисис Тиги-Мигъл", "Джеръми Рибаря", "Котето Томи", "Зайчетата Каламбичета", "Джемайма Патравата патица".

Биатрикс няма собствени деца. Има спомени как Роал Дал, който като дете й е бил супер фен, решил да я посети изненадващо в нейната къща някъде в провинцията, но бил буквално изгонен, защото Биатрикс не обичала срещите с деца, особено изненадващите.

Доктор Сюс

Тиодор Сойс Гайзъл, роден на 2 март 1904 г., е американски писател, поет и илюстратор на комикси, известен главно с книгите си за деца, които подписва с псевдонима Доктор Сюс (Dr. Seuss), Тео Ле Сиг, а веднъж и като Розета Стоун.

Публикува 46 детски книги. Неговите най-бележити книги включват бестселърите "Зелени яйца и шунка", "Котката в шапката", "Една риба две риби червена риба синя риба", "Хортън мъти яйцето", "Хортън чува Кой!" и "Как Гринч открадна Коледата!". Създадени са множество адаптации по неговите творби, включително 11 ТВ специални издания, четири пълнометражни филма, един бродуейски мюзикъл и четири ТВ сериала. Печели наградата "Лавицата на Луис Карол" за "Хортън снася ейцето" през 1958, както и през 1961 за "И да си мисля, че го видях на улица Мълбери".

Гайзъл освен това работи и като илюстратор на рекламни кампании, най-вече за Флит и Стандард Ойл, както и като политически карикатурист за "Пи Ем", нюйоркски вестник. По време на Втората световна война е в анимационния отдел на американската армия, където пише "План за смърт", филм, спечелил Оскар за документален филм през 1947 г.

Рожденият ден на Гайзъл, 2 март, е приет за годишното отбелязване на Деня на националното четене в Америка – инициатива за четене, създадена от Националната асоциация на образованието.

Той също няма собствени деца, освен огромното си творчество за деца, той оставя след себе си и репликата: "Вие правете деца, аз ще ги забавлявам".

Туве Янсон

Туве Янсон е финландска шведскоезична писателка. Родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща й е скулптор, а майка й – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтроловете, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации.

Като творец Туве Янсон е силно разтърсена от Втората световна война и временно губи своето творческо вдъхновение. Намира спасение в бягството в приказния свят на мумините - зелената долина, където мумините и техните приятели водят спокоен, мирен и безгрижен живот. Първата й книга "Мумините и голямото наводнение" е публикувана през 1945 г., следват още дванадесет.

Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на "Хобитът" на Дж. Р. Р. Толкин и "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златният медал "Ханс Кристиан Андерсен".

Морис Сендак

Морис Сендак(10 юни 1928 – 8 май 2012) е американски илюстратор и писател на детски книги. Става широко известен най-вече с книгата си "Където бродят дивите неща", публикувана за първи път през 1963 г. Роден в семейство на полски евреи, неговото детство е силно повлияно от смъртта на много от роднините му по време на Холокоста.