Най-известният бандит на Австралия

Имено на Нед Кели е много популярно, за него са писани и книги, и филми са снимани. В същото време ми се струва, че историята му е малко позната. "Бе, чувал съм нещо – казват повече хора – калбоец ли беше?" Не, не е каубой, Нед Кели е австралийки разбойник, живял кратък, но съдържателен, престъпен живот между 1855 г. и 1880 г.

Всичко започва с две прасета още преди Нед да се роди. Най-известният австралийски бушрейджър – така наричат бандитите в Австралия, е от ирландски (има си хас) произход, а баща му доплувал до континента на кенгуратата, след като прекарал около 7 години в Тасмания – не на екскурзия, а каторга, защото бил осъден да напусне родната Ирландия за кражбата на две свини (вероятно майки). През 1850 г. той пристигнал на Порт Филип в Австралия и още същата година се жени за осемнадесетгодишната фермерска щерка Мери Куин.

От тази любов се ражда и Кели, а също и още 5 дъщери и 2 сина. Какво точно е било детството на Нед можем само да си представяме, но се знае, че е ходил на училище до 11-тата си година, а след като баща му умира през 1866 г., той решава, че няма да учи, а ще бачка, както се вика. Бачкане обаче нямало и майка му се видяла принудена да премести семейството към друга също толкова малко известна за нас българите местност, носеща името Илевън Майъл Крийк, където баща й гледал говеда. Те започнали да обитават колиба в имота на двама братя на име Лойд. Така Куинсови и Лойдови бързо обединили стопанските си сили и, обладани от спонтанен трудов ентусиазъм, формирали първото бедно австралийско ТКЗС. През 1869 г. доста рязко спряло да е бедно, превръщайки двамата братя в нещо, което днес бихме нарекли едри говедовъди. Много скоро обаче се появили и представилите на закона и поискали да разберат откъде са се взели тези крави, дето преди ги е нямало. Така братята Лойд били арестувани за кражба на говеда.

По всичко изглежда, че Нед бил доста схватлив и бързо се учел на занаят, защото през 1869 г. също е арестуван за убийството на неназован китаец, но пуснат на свобода след 10 дни поради липса на доказателства, а вероятно и на мъртъв китаец. Веднъж обаче като му тръгне на човек по затвори и край. Следващата година Кели е пак прибран по подозрение, че е бил съучастник на друг по-малко известен в наши дни бушрейджър Хари Пауърт (името обаче е по-яко). И този път нямало доказателства.

Доказателства проимало чак на следващата година и Кели бил осъден на шест години за различни дребни престъпления. Излежава ги, но веднага прави класическо "излез-влез", защото е хванат да яха крадена кобила и е осъден на 2 години. След това... спирам до тук... мисля, че схванахте – Нед Кели си е бил престъпник от малък, въпреки че той и семейството му (защото братята му също били честни клиенти на шерифите) през цялото време твърдели, че са жертви на шерифски произвол.

Един ден обаче, когато поредният представител на закона дошъл да арестува един от братята му и не си отишъл, защото малко бил убит, нещата за семейство Кели, и особено за Нед, станали дебели. Една част от родата Кели били хванати, включително и майката, но се разминали с малки присъди за съучастничество, защото главните подозрения били, че спусъкът бил дръпнат от Кели. Той и един от братята му Дан обаче хванали гората или по-скоро храстите, а блюстителите на реда контрирали с бърза награда за главите им, превръщайки се в истински престъпници като от филмите.

В близост до град Мансфийлд към двамата братя се присъединили още двама господа – Джо Бърни и Стийв Хард, които си падали малко конекрадци. Така нещата си заприличали на банда. Това привлякло и вниманието на шерифите. Скоро те решили, че не само ще се чувстват с привлечено внимание, но и ще идат да поарествуват сърбалата се компания. При опита загинал още един шериф. Този път обаче нямало "ама аз такова, ама ти така", защото всички съвсем ясно видели както нашият Нед го опищолва. Малко по-късно същия ден още един представител на закона бил пратен на оня свят от Нед. Така работата за него се превърнала от дебела в много дебела, защото един от шерифите успял да избяга и всичко разказал. Наградата за всеки един от членовете на бандата станала 500 лири, а към нея били добавено и условието "жив или мъртъв". Освен това властите направили пълна мобилизация и започнали преследване.

На 9 декември същата година бандитите пленили, поради липса на по-добра дума, цяло стопанство за овце в местността Фейтфул Крийк. Освен доста овце, в нея има и 22-ма души, които заключили в складовете. След това оставили един от членовете на бандата да ги пази, а останалите 3-ма отскочили до близкия град Аурора и по-конкретно до клона на националната банка там, от който задигнали около 2000 лири в злато и банкноти. На 8 февруари 1879 г. организираната престъпна група ударила отново, този пъти около 50 километра на север в близост до град Джерилдери. Този път целта била полицейски участък, двама от полицаите били взети за заложници. Бандата държала участъка повече от 2 дни, като през това време членовете й, облечени като полицаи, ограбили още една банка. Твърди се, че по време на обира Нед Кели дал на един от служителите писмо, съдържащо повече от 8000 думи, в което разкривал причините за престъпленията си. Какво точно е станало с оригинала не е ясно, но дълго след смъртта на прословутия разбойник в Австралия се разпространяват копия и различни версии.

В края на юни бандата напада хотел в град Гленролан и взима за заложници семейството, което го държи, и шейсет гости. Тук някъде, замаяни от уиски и от разбойническата си слава (по това време наградата за член на бандата достигнала 2000 лири), Нед и хората му се опитали да осъществят амбициозен престъпен план. Те знаели, че след няколко дни в града ще пристигне специален влак, на който ще има голяма сума пари, затова планирали да го оберат, заставяйки няколко от железопътните работници да прекъснат железния път и да предизвикат дерайлиране. Планът обаче пропаднал, защото малко по-рано Нед, обладан от високопромилно човеколюбие, решил да пусне един от заложниците и семейството му, който след като се озовал вън от хотела, не си отишъл вкъщи, а предупредил не само железничарите, но и полицията, която бързо оградила хотела. Това значително влошило положението на Кели и хората и те се подготвили за схватка с полицията.

Подготовката се изразявала в това да се бронират, всички членове на бандата си сложили предварително излети от тях метални нагръдници, който трябвало да пазят от куршуми гърдите и гърбовете им. Нед дори си сложил и цилиндричен шлем и цялото му бойно снаряжение тежало повече от 40 килограма. Както можете да предположите, освен че го правил много трудно подвижен и страховит, шлемът дотолкова ограничавал зрението му, че Нед на практика не можел да използва оръжията си. Така пременени като някакви старовремски железни човеци и получили лъжливо чувство за неуязвимост, за което еднаква заслуга имали броните и изпитият алкохол, престъпниците влезли в продължила повече от денонощие престрелка с полицията.

Макар горната част на телата наистина да била защитена, бандитите започнали да получават куршуми в крайниците, което бързо започнало да води до неприятно усложнение – кръвозагуба до припадък или смърт. Двама от бандата загинали още в хотела. На сутринта Нед Кели излязъл навън и облечен във внушителната си броня влязъл в последна схватка с полицията. Можем само да си представим как са се почувствали шерифите, когато срещу тях се изправил човек, приличащ на железния човек и печка "циганска любов". Стрелбата продължила повече от половин час, което говори много добре за бронята на Нед, защото боят с пистолети обикновено е краткотрайно занимание. И все пак Нед се оказал не напълно "куршумоустойчив". Бил ранен в ръката, китката и крака и накрая го арестували жив. След което вероятно е играла отварачката за консерви.  

Процесът срещу вече разопакования Кели се състоял на 28 и 29 октомври 1880 г. в Мелбърн, а след всичките приключения на бронирания бандит, присъдата можела да бъде само смъртна. Той бил обесен на 11 ноември и се твърди, че посрещнал съдбата си без никакъв страх. Последните му думи пък били: "Е, предполагам, че се очакваше. Такъв е животът."

И до ден днешен Кели се смята за най-известния австралийски престъпник, а освен това е и нещо като фолклорен герой. Един металически Крали Марко. За това вероятно допринасят много фактори – твърдението, че в началото бил невинен, а след това по принуда натръшквал де що види човек със значка; версиите на писмото му, всичките пълни с думи като смелост, решителност, независимост и др. Вероятно роля има и фактът, че хората обичат лоши момчета, особено когато носят метални костюми, питайте Тони Старк. И до днес в Австралия е популярен изразът "смел като Нед Кели", но дали "смелост" е точната дума, за да се опишат приключенията му ми се вижда малко спорно. Но все пак говорим за австралийци, а при тях нещата са малко с краката нагоре.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види