Брайън Кранстън

Късно пиле също пее

Актьорството е труден занаят и като всяко изкуство изисква постоянство, работа и търпение. Малцина са онези, които публиката познава, мнозина са анонимните, които се отказват и продължават в живота си с други професии.

Когато си актьор, никога не знаеш откъде може да дойде късметът, но е добре, че има примери за хора, които не са се отказали и са дочакали успеха си. Хората от класацията по-долу не са успели да изгреят в 20-те си години и са си пробили пътя до върха с много труд, упорство и таланат. Те са живият пример за това, че и така става, и слава Богу, че ги има. Все още има време за всички ни.

Шон Конъри

Шотландската легенда е актьор от ранните си години, но тогава нещата определено не му се получават. Конъри има присъствие, но като че ли не попада на подходящата роля, за да изгрее. За голяма роля трябва голям герой. Като Бонд, Джеймс Бонд.

Конъри е на 32 години, когато влиза за първи в образа на английския шпионин - той е първият екранен Бонд и играе персонажа в 7 филма между 1962-1983 г.

Междувременно актьорските умения на Конъри му помагат да блесне в други продукции – през 1988 г. той печели Оскар за поддържаща роля за филма "The Untouchables" с Кевин Костнър и Робърт де Ниро. 

През 80-те и началото на 90-те режисьорите разбират каква тежест носи на филмите им участието на шотландеца и култовите му роли започват да се нижат една след друга. Той е бащата на Инди в "Indiana Jones and the Last Crusade", като и съветският капитан на ядрена подводница в "The Hunt for Red October", освен това е учителят на Шотландския боец на Кристоф Ламбер в "Highlander".

Шон Конъри вече не се снима, но името му остава в историята на това изкуство. Най-известният шотландец по света получи рицарската си титла през 2000 г.

Наоми Уотс

Интересен факт е, че тази английска актриса започва кариерата си в края на 80-те в австралийски кино и филмови продукции, а след това продължава в Америка.

Уотс се снима в редица малки филмови и театрални роли в щатите, но времето минава, а Уотс остава незабелязана. В нейния случай като ангел-спасител се явява Дейвид Линч, който я избира за филма си "Mulholland Dr." през 2001 г.

Този филм придвижва кариерата на 31-годишната британка напред и след това тя участва във филми като като "21 Grams", "King Kong", и "J. Edgar". Въпреки късния старт, талантът на Наоми Уотс към този момент е оценен с две номинации за Оскар.

Така че може да се каже, че за един пореден път Линч не е сбъркал.

Самюъл Л. Джексън

Джексън е един от актьорите с най-солидно екранно присъствие в холивудското кино. Въпреки това почти 20 години минават, преди талантът му да бъде забелязан.

Джексън има бурна младост, която се развива по време на движението за права на чернокожите в Америка през 60-те години. Той е на погребението на Мартин Лутър Кинг и е политически активен в студентските си години. Младият Самюъл е отдаден на каузата и заедно с неколцина други взимат заложници в кампуса си, за да накарат ръководството на университета да направи реформи. По-късно бъдещият актьор дори се присъединява към въоръжената групировка на Черните пантери.

Джексън обаче не поема по революционния път, а започва кариера като актьор през 70-те. Той участва само в малки телевизионни и кино продукци, а една такава се оказва решаваща. През 1992 г. "Pulp Fiction" на Куентин Тарантино излиза по кината и това променя всичко за 45-годишния актьор.

Оттогава кариерата му рязко потръгва и той става редовно участие в различни екшън филми. Не може да се каже, че Самюъл Джексън не е изработил, каквото е получил, защото той има над 100 филма във филмографията си.

Към момента Джексън се наслаждава на славата си на холивудски ветеран и отрича някога да е бил член на Черните пантери.

Джийн Хекман

Хекман започва кариеарата си през 1956 г., когато се записва в училището за актьори Pasadena Playhouse в Калифорния. Там му се случват хубави и лоши неща. Хубавите са свързани с приятелството му с двама други млади и неизвестни актьори – Дъстин Хофман и Робърт Дювал. Лошите аспекти от пребиваването му в това училище се изразяват в пренебрежението на всички към актьорските умения на тримата.

Те напускат училището като пълни неудачници и решавата да се докажат в другата Мека на изкуството в САЩ – Ню Йорк.

Хекман, Хофман и Дювал живеят тежкия живот на актьора, изпълнен с малко сън, тесни квартири и гадна храна. Един момент от живота на Хекман променя драстично всичко за него. По това време той изкарва пари като портиер в един ресторант и един ден бившите негов учител от Pasadena Playhouse го вижда на входа. Хекман е в униформата на ресторанта и учителят му се присмива.

Именно този момент надъхва Хекман да докаже на всички, че е голям актьор. Той се хвърли с всички сили и се снима в различни продукции, докато не пробива с ролята на Бък във филма "Bonnie and Clyde" през 1967 г. За тази роля 36-годишният актьор получава номинация за Оскар за най-добра поддържаща роля и това е само началото.

Кариерата на Джийн Хекман се разпростира през 5 десетилетия, а сред многоборйните му роли са участия във филми като "The French Connection" (1971), "Superman: The Movie" (1978), в който играе злодеят Лекс Лутър, и "Mississippi Burning" (1988), за който получава втора номинация за Оскар.

Към момента Джийн Хекман се е посветил на писателска кариера и не се снима във филми.

Брайън Кранстън

Кранстън дава най-доброто от себе си за американската телевизионна и филмова индустрия през 80-те и началото на 90-те, но тогава това не е достатъчно. Никой не забелязва таланта и усилията на актьора и той трябва да чака дълги години, преди да дойде неговият миг.

Когато получава ролята на бащата Хал в комедийния сериал "Malcolm in the Middle", Кранстън е на 44 години и е видял всичко в актьорския занаят. Но едва ли е очаквал, че именно тази продукция ще му даде шанса, който  е чакал толкова дълго.

Актьорът наистина се раздава в ролята и така се сраства с образа си, че дори след като излъчването на сериала приключи, той продължи да бъде известен сред феновете като "бащата на Малкълм".

Това не е достатъчно уважително към таланта на Кранстън и той го доказва с ролята си в друг хитов сериал - "Breaking Bad". Новото му превъплъщение като гимназиален учител, който е принуден от обстоятелствата да започне да произвежда наркотици е напълно неочаквано.

Участието в "Breaking Bad" дава възможност на Брайън Кранстън да разгърне таланта си. За ролята той печели 4 награди Еми за главен актьор, включително три последователни успеха. Единствено Бил Кросби има по-добро постижение през 60-те в историята на американската телевизия. За същата роля Кранстън получи и Златен глобус през 2014 г.

Изпълнението на актьора в пълнометражния филм "Trumbo" го представи в трети, напълно различен персонаж.

Изпълнението на Кранстън е толкова убедително, че му донася номинация за най-добър актьор през 2015 г.

Джуди Денч

Джуди Денч е истинска звезда на британската сцена, която дебютира в престижния театър Олд Вик през 1957 г. Актрисата бързо се прочува с превъплъщенията си в Шекспирови постановки като "Хамлет", "Ромео и Жулиета" и "Макбет", докато в същото време пробива и в телевизията, и дори печели награда BAFTA за млад актьор.

С времето Джуди Денч се превръща в ключова фигура за британския театър и гастролира на сцените на най-големите театри в страната. През цялото време актриста продължава да се снима в телевизията и в киното и с времето си печели име на страхотна поддържаща актриса.

Тя участва в продукции като "A Room with a View" (1986), но нейният най-запомнящ се екранен пресонаж на голям екран е шефът на Джеймс Бонд - известна само с инициала М. Денч изиграва ролята за първи път във филма "Golden Eye" през 1995 г., когато е на 61 години, и остава несменяема като М. до филма "Spectre" през 2015 г.

Джуди Денч се справя еднакво добре на сцената и на големия екран. Тя има 7 номинации за Оскар и печели един път в категорията за поддържаща роля за изпълнението си като кралица Елизабет I във филма "Shakespeare in Love". Актрисата е истинска легенда на британската сцена с дългогодишна кариера, която й носи всички възможни театрални награди в Обединеното кралство.

Морган Фрийман

Фрийман не успява да стане известен през първата половина на кариерата си и му потръгва чак през 1989 г. с ролята му в "Driving Miss Daisy". Филмът става истински хит и това е моментът, който 52-годишният актьор чака години наред.

През 90-те Морган Фрийман е един от най-разпознаваемите актьори на холивудския небосклон, а филми като "Seven" (1995) или "Robin Hood: Prince of Thieves" (1991) нямаше да са същите без него. Въпреки късния старт актьорът заслужи овациите и спечели награда Оскар за ролята си в "Million Dollar Baby" през 2004 г.

Мнозина считата изпълнението на Фрийман като затворник във филма "The Shawshank Redemption" от 1994 г. за неговото най-добро в кариерата му.

Към днешна дата не е сигурно дали той наистина няма да се окаже зад решетките, заради обвиненията в сексуално посегателство.

Харисън Форд

Харисън Форд също изпитва затруднения в началото на кариерата си, а неговият ангел-спасител се казва Джордж Лукас. Режисьорът поверява роля на Харисън в своя филм "American Graffiti", но продукицята не е оценена за времето си. За сметка на това вторият опит е доста по-успешен.

33-годишният Харисън Форд със сигурност не е знаел какво влияние върху живота му ще окаже ролята на междузвездния авантюрист Хан Соло в следващия филм на Лукас – "Star Wars". Соло става обожаван от феновете персонаж, но повечето от тях не знаят, че Форд настоява героят да бъде убит в "Return of the Jedi", Лукас, разбира се, категорично отказва.

Ролята на Хан Соло обаче пасва толкова добре на Форд, че той е привлечен да изиграе Индиана Джоунс в трилогията от 80-те.

Образът на археолога-приключенец е доста сходен с този на Хан Соло и нещата се получават повече от добре още един път. За съжаление, без Лукас като че ли магията обаче се губи и Форд успява да направи само още една култова роля - през 1982 г. в "Blade Runner" (1982) на Ридли Скот.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види