Джим Остърбърг

Кой е Джим Остърбърг? Роден в Мъскегон през 1947 г., но семейството му е едно от многото, които живеят в каравани в Ан Арбър, щата Мичиган. Хлапе от беден произход, който учи в едно училище със сина на президента на Дженерал Моторс.

Икономиката на щата е подчинена на фабриките на компанията и в Ан Арбър няма много какво да се прави, но един жест от родителите на Джим променя живота му. Те му купуват барабани, които разполагат в спалното помещение на караваната си и де факто му отстъпват спалнята си. Към този момент нищо не предвещава малкият Остърбърг да стане агресивен провокатор – той има добри оценки, учителите го харесват, а момчето се справя добре и на барабаните на училищната си банда The Iguanas.

В самото начало мнозина са считали блуса за дяволска музика и тази музика наистина като че ли засява пламъците в душата на Джим. Той напуска университета и се мести в Чикаго – град, който е столица на електрическия блус. Именно там е мястото, където е направена стъпката към образа на Иги Поп. Създадени са the Psychedelic Stooges. Първата метаморфоза е завършена.

Иги Поп

Иги Поп като образ е резултат от множество културни натрупвания. На първо място, той е поразен от сценичното поведение на Джим Морисън по време на два концерта на TheDoors, които гледа. Морисън е първият, който излиза толкова разцепен на сцената, но пък е достатъчно интелигентен, че това да не изглежда твърде тъпо. По отношение на физическия спектакъл на TheDoors, неговите подскоци, премятания и провокативно поведение на сцената са основа, на което се гради персонажът на Иги Поп. Други музиканти с огромно влияние върху имиджа на Остърбърг са Мик Джагър и Джеймс Браун – също вокалисти с неповторимо излъчване на сцената.

Не е сигурно дали Джим Остърбърг е измислил Иги Поп, или Иги просто винаги е дремел в него и се е пробудил с изгрева на една алкохолна-наркотична вакханлия. Джим заживява в темповете на Иги, докато сценичният образ и личността не се размиват. В това време групата му сменя името си на The Stooges и навлиза със същата безумна безметежност във водовъртежа на музикалния бизнес. Музикантите определено не са подготвени, когато през 1968 г. подписват с лейбъла на TheDoors - Elektra Records, но пък са достатъчно надрусани, за да не им пука. The Stooges издават три албума с агресивен, твърде мрачен за края на 60-те и началото на 70-те, прекалено параноичен рок. Албумите определено са дело на хора с оскъдни музикални познания, но солидни кофти навици, и може би заради това те се провалят гръмко в класациите. Само за да изчакат някакви си десетина години преди да бъдат преоткрити като еталон за пънк групите.

Този период се оказва най-паметният в кариерата на Иги Поп и най-безпаметният за него самия. Иги Поп е пуснат на свобода и мисията му сякаш е да провокира по всякакъв възможен начин. Винаги е гол до кръста, търкаля се по сцената върху начупени стъкла, повръща по хората или вади пениса си пред всички. Иги изобретява така наречения стейдж дайвинг по време на концерт в Детройт – това е чисто и просто хвърляне от сцената право в публиката. Стейдж дайвингът остава запазена марка за него, а после е възприета в рок, пънк и харкор културата.

Шантавите, вулгарни истории с участието на Иги Поп са трудни за вярване и са директен удар в лицето на морала, а Иги всеки път се старае да удря силно, дори себе си.

Така в началото на 70-те преди концерт в Атланта певецът толкова се разбива с хапчета, че се събужда в едни храсти и нито може да говори, нито да седи на краката си. За да може въобще да излезе на сцената, останалите от екипа го наблъскват с амфетамини и кокаин. Това успява да подейства и Поп излиза на сцената, но е още по-надрусан и от предишната вечер. Точно в този момент му се случва най-лошото. Както не знае къде се намира, изведнъж една горила го напада по време на шоуто. Иги изглежда едновременно ужасен и безпомощен да се защити, защото едва стои на краката си. Забавното е, че в костюма на горилата всъщност е самият Елтън Джон.

Последният концерт на The Stooges от тази епоха казва всичко за нейните членове. По време на изпълнението си на 7 февруари 1974 г. Иги вижда група рокери в тълпата и започва да се заяжда с тях. Бандата изнервя всички като свири 45-минутен кавър на "Louie Louie", а Поп заменя части от текста на песента с други, които обиждат рокерите. Накрая той поставя точката в посланието си към тях, когато се хвърля от сцената и ги напада с юмруци и те го пребиват, а в клуба избухва малка гражданска война.

Това е краят на The Stooges, а с бандата се разпада и вокалистът Иги Поп. Първият му опит в музикалния бизнес завършва за по-малко от 2 безпаметни години.

Берлин и Боуи

Познанството на Иги Поп с британския певец Дейвид Боуи е следващото най-ключово нещо в живота му след барабаните. Поп събира Stooges в Лондон за още един опит, чийто резултат  - "Raw Power" ще се превърне в още един яростен пример в пънка, но в онези години албумът просто потъва в класациите. Това е моментът, в който Иги Поп трябва да възкръсне или да загине буквално. Тялото му е надупечно от игли, нарязано от стъкла, в главата му няма много спомени, а в джобовете му няма никакви пари. Но пък има хероинова зависимост, която поглъща живота му.

Единственият път към възкресението минава през психиатрия в Калифорния, където един от малцината му посетители е Дейвид Боуи. За да избягат от наркотиците и да открият ново вдъхновение, те се преместват в Западен Берлин, където започва поредната метаморфоза на Иги Поп.

През 1977 г. SexPistols взривяват музикалния свят с новата мода на пънка. През същата година един от първите пънк изпълнители Иги Поп е възможно най-далече от творението си. С помощтта на Боуи той записва успешните албуми "The Idiot" и "Lust for Life", които музикално са далеч от лудостта на The Stooges и представят Иги като зрял текстописец и артист. С други думи, той не само оживява, но успява отново да изплува.

Поп Иги

Соло кариерата на Иги преминава през постоянни амплитуди от приличен комерсиален успех до тоталното дъно. В новота си амплоа той вече свири музика, която е пускана по радиото, но певецът запазва характерния си външен вид и сценично поведение, които го дефинират. Той се вслушва в инстинкта си и през 1986 г. прави ню уейв ориентираният албум Blah-Blah-Blah, в който е успешният сингъл Real Wild Child". Това е най-добрият му албум от 10 години насам и изглежда сякаш Игуаната отново се е преродила. Но това не е точно така и той отново изпада извън светлините на прожекторите за следващите десетина години.

През 1992 г. Иги Поп неочаквано се включва в саундтрака на филма "Arizona Dream" от Емир Костурица. В продукцията участва приятеля му Джони Деп, а Иги записва 4 парчета за филма – "In the Deathcar", "TV Screen", "Get the Money" и "This is a Film". През 1996 г. наследството на Поп дава резултат, защото песента "Lust For Life" е включена в саундтрака на Trainspotting през 1996 г. и цяло едно ново поколение разбира за съществуването на Иги.

В последните три десетилетия музикантът преминава в последната си метаморфоза. От 90-те години търсенията на Иги Поп се простриат в различни направления на културата. Той участва с малки роли в редица сериали и филми, а заради пословичното приятелство с Джони Деп, Иги Поп участва с малки роли във филмите "Cry-Baby" и "Dead Man".

Освен това певецът допринася за саундтрака на режисирания от Деп филм "The Brave". Всъщност песни на Иги Поп са включени в музиката към общо 18 филма, а за самия него има 4 официални документални филма.

В музикално отношение певецът започва да изследва много разнообразни области на това изкуство и плува във все по-непривични за имиджа му води. През 1992 г. той участва с гласа си в парчето "Black Sunshine" с бандата White Zombie, в което само чете в някакъв своеобразен spokenword.

През 2018 г. той записа истинско spokenword парче, този път с електронната формация Underworld.

Албумът му Preliminaires от 2009 г. пък е вдъхновен от книгата на френския писател Мишел Уелбек – "Възможност за остров". Албумът е много разнообразен, а песните са повлияни от стилове между джаз през френска музика, до по-характерни за късния Иги Поп бавни песни, изпети с дълбок, проникновен глас.

Междувременно Stooges се събират за последно между 2007-2009 г., а колаборациите на Иги нямат край и едва ли е останал рок музикант, който не е свирил с него. Така през 2010 г. той записа парчето "We're All Gonna Die" със Слаш за албума на китариста.

През 2016 г. Иги издаде последния си студиен албум "Post Pop Depression" до този момент. Материалът е направен с вокалиста на Queens of the Stone Age Джош Хоум. Извън музиката Иги води лекция за BBC Music John Peel на тема "Свободната музика в капиталистическото общество", в което той разказва много интересни неща от собствената си кариера.

През 1970 г. едва ли някой е очаквал Иги Поп някой ден да води лекции по британската телевизия, но... всичко се случва. Особено когато става дума за образи като Иги.