Крайно време е да се разбере, че Golf не е автомобил от Перник, а идеалният съучастник в приключенията на дама зодия близнаци. Вероятно всеки познава по някоя от тях или е познавал и не може да я забрави. Близнаците винаги са две в едно: могат да свършат и да кажат двойно повече от всяка друга жена. Могат да се изпокарат с двойно повече хора, да се омъжат двойно повече пъти. Четат едновременно по няколко книги и дори слушат аудиокниги, когато не могат да четат. За целта те се движат двойно по-бързо и са им необходими двойно по-надеждни партньори.

Volkswagen има модели и конфигурации за всеки темперамент, така че да можеш да си избереш точната машина за теб според нейната душа. Този месец е ред на легендарния Golf и зодия близнаци.

Елисавета Белобрадова, известна още като Летящата Козила Ерато, е бърза, яростна, не се разсейва с конкуренция и интриги и никога, ама никога, няма търпение. Също като лекия, непретенциозен и предприемчив Golf. В един чуден близнашки ден Козилата ни повози по любимите си места, въртя нервно волана, паркира с едно движение и ни разказа за дългосрочните връзки, пържолите, Майко Мила и Френската гимназия.

Първото нещо, което една Козила прави сутрин?

Да си спре алармата и да иде да си измие зъбите докато размишлява дали и тази сутрин ще успее да събуди, облече и закара всички деца навреме.

Най-много те ядосва... ?

Когато нещата не се случват със скоростта, с която съм си представяла, че ще се случат. Аз съм изключително прибързан човек. Постоянно прибързвам, и когато нещо не се случва, както искам и когато искам - побеснявам. Другото, което ме ядосва истински, е да ми казват какво да правя с неподходящ за това тон. Не се славя като търпелив и благ човек.

В момента кое е най-важното ти работно начинание?

Проектът "Майко Мила", на който съм съосновател с Красимира Хаджииванова. В него влагам всички усилия, тъй като кандидатстването на дъщеря ми след седми клас приключи, а и синът ми го приеха в детска градина, та мога да отдъхна и да се концентрирам върху работата си и фондация "Майко Мила", която се занимава с намиране на работа на майки на деца с увреждания.

Какво се случва, когато те ядосат?

Ами... неприятни неща се случват. Крещя много, изглеждам ужасно страшна. Казвам неща, които не е добре да се казват. Опитвам се да се владея понякога, но е трудно със стреса, на който понякога съм подложена и кривия характер, който притежавам.

В хората, с които работя, ценя най-много… ?

Интелекта и опита. Много неприятно се работи с глупави хора, колкото и да се опитват. Инициативността е великолепно качество. Без нея предприемаческият дух е мъртъв, затова обожавам инициативни хора, които не чакат някой да им възложи неща, а анализират процесите на дадена работа, откриват слабите места и действат, без да ги е страх да поемат отговорност.

Как понасяш критика?

Сравнително добре. Не съм горделива. Всъщност единственото, което работи при мен е критиката, защото от нея научавам много неща. От хвалбите човек много трудно се учи, макар и да не е невъзможно. Критиките са прекрасно нещо, когато са конструктивни и по същество. Може и да се притесня малко, но помня всяка забележка, която ми е отправена и се опитвам в рамките на възможостите си да се поправя. Това невинаги е възможно, обаче гледам да не си го слагам на сърце.

А конкуренция? 

Игнорирам конкуренцията. Мисълта за нея ме разсейва и не ме учи на нищо, само ме стресира. Какъв е смисълът? Всичко, което съм направила в живота си, е благодарение на игнорирането на конкуренцията. Човек се учи от хора и проекти, които са толкова по-напред от него, че не могат никога да му бъдат конкуренция.

Зависима си от… ?

Хората около мен. От любовта. От децата и семейството. Но това е винаги до определен момент. Принципно гледам да живея с мисълта, че няма безкрайна зависимост. Искам винаги да вярвам, че съм свободна и никога никой не ме държи изцяло. Тази мисъл е важна, за да мога да продължа да функционирам. Притиснат ли ме, ставам нетърпима.

Истински си почиваш, когато... ?

Слушам аудиокниги и се разхождам. Когато гледам филми на Марвъл. Когато замина за Барселона с приятелки. Принципно си почивам най-добре в женска среда, съставена от жени, които няма да се трогнат от почти нищо на този свят и дори да се срути покривът до тях, те ще продължат да си пият виното и да си ядат пържолата. А, да, и като ям пържоли също си почивам.

Никога не тръгваш на път без… ?

Книги. Не се правя на много умна, просто наистина имам някаква невроза, че ако нямам книга и ще съм ужасно нещастна и ще умра от скука. Всички около мен са безкрайно отегчени от тази ми невроза, защото понякога просто обикалям, стиснала книга в ръка без определена цел. Слава Богу, повечето ги прочитам все пак.

За какво мечтаеш?

Не мечтая. Не разбирам смисъла на думата "мечта". Имам цели и желания. Първостепенни, второстепенни и прочие желания. Желая децата ми да са здрави и щастливи, мъжът ми също. Родителите ми да са спокойни, аз да съм добре. Искам "Майко Мила" да процъфти в голяма и силна медия преди да остарея съвсем и искам тишина, спокойствие и да съм здрава. Такива тривиални неща.

Колко души си?

Един единствен човек. Но много хаотичен, приказлим, истеричен и невротичен.

Вярваш ли в зодия близнаци?

Май да. Колкото и да е наивно. Чак малко ме е срам, защото това със зодиите е истинска измишльотина, но си обичам зодията. Едно голямо дрънкало с претенции и псевдо обща култура. Забавно е да си близнаци.

Кое в темперамента ти пречи и кое ти помага?

Избухлива съм, прибързвам, джаста-праста. Това са качества, които много ми тежат, но понякога са ми помагали. За близнаците е много важно да имат мнение, позиция и възможност да ги изразят.

Превърнала си това желание в част от професията си. На това ли се дължи органичният ти успех?

Не знам, честно казано. Както споменах по-горе, аз съм дрънкало с невроза. Когато ме удари неврозата и започвам да плямпам на каквато тема дойде. Очевидно има нещо, което хората намират за забавно в тази цялата истеричност и словоохотливост. Но какво разбирам аз от хора. Нищо...

Едно от най-добрите качества на близнаците, казват, е подвижността. Ако твоята динамика е на бързи обороти, как се справяш тогава, когато се изисква търпение?

Не се справям. Не знам защо човек трябва да се справя с всичко. Аз просто... не се справям с някои неща. Не умея да плета бавно или да бродирам. Не мога да рисувам ченгелчета с детето, не мога дълго време да режа неща на ситно, защото се изнервям. Дори на опашка не мога да чакам и започвам да се карам с хората. Изобщо това с търпението... не е моето и често съм си патила съвсем основателно.

Изглеждаш изключително уверена. Винаги ли си била такава?

Аз не съм уверена. Всъщност съм доста неуверена. Просто съм прибързана. А когато си прибързан, непрекъснато се изказваш неподготвен, даваш зор на хората, викаш по някого, буташ нещо и то изглежда като увереност, а всъщност не е. Нетърпение е.

Каква беше като дете? 

Самотна. Бях едно самотно дете, което искаше да го обичат приятелите му, но не знаеше как точно да го направи. И сега не съм се научила, просто си намерих хора, с които от време на време мога да седя на стол, да си бръщолевя, да ям, да се шегувам и да се смея без да се напрягам какво точно излиза от устата ми. Хора, на които имам доверие, че са добри, смислени хора. Дори не е нужно да ме обичат и харесват. Стига ми, че са свестни и си пият кафето с мен.

Кой е най-яркият ти спомен от детството? 

Боже, аз нямам кой знае каква памет. Всъщност съм известна с това, че не помня нищо. Помня щастливите моменти във Френската гимназия, приятелствата, любовта. Но всичко е потънало в мъгла. Просто проблясъци на мъка, щастие и много лица.

Имаше ли изпълнения като тийнейджър? 

Не. Аз нямах пубертет в смисъла на пубертета. Не се напивах, не правех глупости. Съвсем тривиални неща си правех и бях добро дете. Обръснах си главата в 9-ти клас, ама това не е нещо кой знае какво.

Кога си била най-смела и сега си казваш – "не мога да повярвам, че го направих"?

Не съм човек на големите рискове. По-скоро обичам играта на премерения риск, а и когато имаш три деца е немислимо да се правиш на голям герой. По-скоро имам моменти, в които съм била много силна и след време съм се обръщала назад и съм си казвала: "Не мога да повярвам, че го износих това, как съм се справила?" Това са моменти, с които се гордея и които са ме научили обаче, че ако човек не внимава, може да се счупи под тежестта на отговорностите. Затова се уча да давам на заден. Не знам доколко ми се получава.

Казват, че промяната е запазена марка на зодия близнаци. Променяла си много в живота си – ще продължиш ли така или човек (дори и близнаци) един ден се кротва?

Надявам се никога да не спре промяната. Тя ме държи жива и будна. Обичам промените, но не всички, разбира се. Никога не съм имала краткосрочни връзки. Не знам как хората имат време да са толкова късогледи, че да си избират неподходящи партньори. Това е шега, разбира се, но аз наистина нямам време и сили за грешки. Затова внимавам и гледам да съм щастлива за дълго. Останалото е добре дошло, ако е динамично.

Противоречиш ли си? 

Естествено. През повечето време не се понасям.

Би ли споделила най-големите си страхове? Кои от тях си победила? 

Страховете ми само се умножават. Но все пак някои съм победила - страха от държавната администрация, например. Когато бях студентка, специалност право, трябваше да ходя да входирам документи и това ме ужасяваше. Бях сигурна, че всяка служителка, която ме види, ще ме изяде с парцалите и ще ме изхвърли с крясъци. Изобщо имах голям страх от конфликти, дори въображаеми. Сега не е съвсем така. Успявам да се правя, че не ме е страх от човека зад гишето.

ОЛЕ МАЛЕ е каузата, която осмисля цялата ви дейност в интернет и вашия проект maikomila.bg. Какво предстои? Как ще я развиете?

Да, Оле Мале е нашата прекрасна кауза, която помага на майки на деца с увреждания да работят. След като се разраснахме, спечелихме "Промяната" - най-големия социалнопредприемачески формат в България, и изнесохме каузата във Великобритания, Австрия и Италия, сега е време за реорганизация, стабилизиране на организацията и... крачка назад, за да овладеем бурните процеси, които текат в нея.

Кои са най-неочакваните пречки пред ОЛЕ МАЛЕ и майките с деца с увреждания, които би споделила? 

Не точно пречки, а изводи. Че за да е успешна каузата ни, имаме нужда от добър маркетинг, реклама и административно обслужване на ниво. Без тези наглед тривиални неща няма как да функционираме успешно. Затова в крачка се учим на всичко, надяваме се на резултат.