Александър Сергеевич Пушкин още приживе е признат за един от най-големите руски поети на своето време. След драматичната му и романтическа смърт неговото творчество среща световно признания, а руската класическа литературна критика го определя като своеобразен основател на съвременния руски литературен език.

Пушкин е роден на 26 май 1799 г. и живее само 37 години. През 1837 г. е смъртоносно ранен в дуел и почива два дни по-късно, на 29 януари.

За себе си той казва, че има спомени от четиригодишна възраст. През 1803 г. той почти пада под копитата на коня на император Александър І. Никой не е наранен, а само неговата детегледачка изпада в шок.

Детството на Пушкин преминава в Москва, където той е заобиколен от частни преподаватели - французи. На 12-годишна възраст влиза в лицея на Царско село, където получава прякора "Французина" поради своята любов към поезията като цяло и по-специално към френската поезия.

Интересен факт е, че Пушкин влиза в този лицей с връзки. Всяка година лицеят приемал само 30 души и випускът вече бил запълнен, но чичото на Пушкин - Василий Льовович, който лично се познава с тогавашния министър на образованието, съдейства за приемането на своя племенник.

От випуска на Пушкин успяват да завършат 29 човека, а по успех той е класиран на 26-то място. Общо взето неговите академични успехи се простират до добрата фехтовка и руската и френска литература, по които предмети той е на първо място в своя випуск. Всичко останало обаче никак не му върви.

Още от годините на най-ранната си младост Пушкин успява да се забърка във всякакви позволени и непозволени дуели. Веднъж след размяна на остроумни и леко обидни шеги със своя приятел Кюхелбекер той спонтанно го призовава на дуел. Той провежда по всички правила на дуелирането и двамата приятели успяват да изстрелят по един патрон. За щастие, техните секунданти зареждат пистолетите с халосни патрони, което спасява животите на дуелиращите се.

Съвременниците на Пушкин го описват като нисък и дори грозноват мъж, но въпреки това той е известен с големите си успехи сред женското общество. Жени се за Наталия Гончарова, която е с десет сантиметра по-висока от съпруга си. За да не се забелязва толкова голямата разлика между двамата, по време на официални приеми Пушкин се опитва да стои далеч от жена си. Всъщност Пушкин е висок 166, 7 сантиметра, което се знае от записаното от един от художниците-портретисти от това време.

Сред руските литературни хроники съществува слух, че по време на едно свое пътуване в Кишинев, Пушкин се сблъсква с място, в което документално хората не умират. Причината била в това, че жителите на това място променяли своите имена, а после дори след смъртта им, официално хората с истинските им имена не са записвани в регистрите на починалите. На базата на тези факти Пушкин съчинява собствен сюжет, който решава да раздели с Гогол. Малко по-късно на бял свят се появява повестта "Мъртви души", чийто автор, както знаем, поне официално, е единствено Гогол.

Творчеството на Пушкин получава своето признание, още докато той е жив, при това в такава голяма степен, сякаш самият автор е мистифициран. Тургенев съветва при случай на депресия да се четат на глас не по-малко от десет стихотворения от поезията на Пушкин. Проспер Мериме владее руски доста добре и също определя Пушкин като най-великия поет изобщо. Анатолий Кони е един от най-известните за времето си руски адвокати, който при съдебната система от съд със съдебни заседатели, се слави с невероятното си дар слово. Носи се легенда, че той говори за себе си, че дължи успехите си не на това, че е добър юрист или оратор, а на това, че познава добре творчеството на Пушкин.

По отношение на дуела, в който Пушкин намира смъртта си, има множество спорове и изследователите на живота на поета все още не са достигнали до единно виждане по отношение на всички факти. Това се дължи на обстоятелството, че Дантес – противникът на Пушкин в неговия последен дуел, също бил ранен, само че в ръката, което според някой се дължи на факта, че той носи бронежилетка, която отблъсква куршума от торса.

Преди да отиде на този последен и фатален дуел, романтичният до лудост Пушкин пита жена си Наталия за кого ще плаче. И тя отговоря – "За този, който умре." И може би този последен и фатален жест на Пушкин е точно това, което една истерична поетична душа може да направи като за един красив край – едновременно наказание за невярната женска душа и победа за заслужените й сълзи.