Франц Кафка – за двойния живот и изолацията на едно послушно дете
Лятото на 1883-та година е. В дома на търговец се ражда дете. Години по-късно това дете се превръща в един от най-значимите и отличаващите се писатели на XX век. Син на Херман Кафка и Джули Лоуи, Франц Кафка се ражда в Прага в проспериращо еврейско семейство. Той е най-големият сред двама братя и три сестри. За съжаление, братята му умират когато Кафка е едва на 6-годишна възраст. През целия си живот той остава близък само с най-малката си сестра – Отла. Кафка бива отхвърлян и от двамата си родители, но по-проблемна била връзката с баща му. Личностните им различия и контрастните виждания за живота пречели на каквато и било връзка да бъде заформена между двамата.
Фигурата на бащата на Кафка го следвала навсякъде. Не само в работата му, но и в съществуването му като цяло. В един от опитите си за автобиография "Писмо до бащата", което всъщност никога не стига до адресата, Кафка обяснява неспособността си да живее, да се откъсне от родителските връзки и да се утвърди в брака и бащинството. Kакто и опитът му да избяга в литературата, далеч от фигурата на бащата, която му внушава усещането за собственото му безсилие. Понякога Кафка бяга от тази фигура, озовавайки се във въображението си. Там бащата не съществува като грубия, практичен и доминиращ търговец и патриарх, който не се покланя на нищо друго освен на материалния успех и социалния напредък, а принадлежи на раса от гиганти и е страхотен, възхитителен, но отблъскващ тиран. Кафка цял живот се опитва да се оттегли в литературата – писането му е територия, където баща му няма никакъв достъп и не може да се разпорежда.
"Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен."
Кафка често усещал как баща му пречупва неговата воля. Въпреки това той избира да живее в тясна близост с него през по-голямата част от своя възрастен живот. Но корените на тревогата и отчаянието на Кафка отиват по-дълбоко от отношенията с баща му и семейството му. Източникът на отчаянието на Кафка се крие в изолацията от истинското общуване с всички човешки същества – с приятелите, които той ценял, жените, които обичал, работата, която ненавиждал, обществото, в което живеел - и с Бога, или, както той го нарича – с "истинското неразрушимо Същество". Като дете и юноша Кафка се отнасял много повърхностно към религията. Слагал маската на вярващ, само за да угоди на баща си. Той бил плахо и послушно дете, което се справяло добре в началното училище. Бил уважаван и обичан от учителите си. Вътрешно обаче се бунтувал срещу авторитарната институция и учебната програма с акцент върху учението на класически езици. Противопоставянето на Кафка срещу обществото става очевидно едва когато като юноша се обявява за социалист и атеист. Дори тогава той бил пасивен и политически неангажиран. Като евреин Кафка е изолиран от немската общност в Прага, а като съвременен интелектуалец е отчужден от собственото си еврейско наследство. Той симпатизира на чешките политически и културни стремежи, но идентифицирането му с немската култура оставя дори тези симпатииподтиснати. Така социалната изолация допринася за личното нещастие на Кафка през целия му съзнателен живот.
"В борбата на човека срещу света, заложете на света"
В началото на 1900 г. Кафка започнал да води двоен живот. Завършил право и започнал да работи за застрахователна компания. Дните там били дълги, а нощите за него още повече, защото това било единственото време, в което може да се отдаде на писането. За кратко се появява лъч светлина в живота му и съдбата го среща с бъдещия му най-добър приятел Макс Брод. Той станал най-близкият и грижовен приятел на Кафка и накрая, като негов литературен изпълнител, той се превърнал и в спасител и интерпретатор на писанията на Кафка, както и в неговия най-влиятелен биограф.
Точно от Макс Брод разбираме, че всъщност Кафка бил чаровен, интелигентен и хумористичен индивид, но рутинната му работа и изтощителният двоен живот, който се принуждава да води заради нея, са истинското мъчение за него и личните му отношения. Отношенията с баща му, социалната изолация, всички проблеми, които като че ли го следват навсякъде, го карат да живее живот изпълнен с депресия. Целият му съзнателен живот е като прекаран между четири стени, всяка от тях представлява различно чувство – тревога, тъга, самота, потиснатост. Единственото, което му носи доза спокойствие и макар оскъдно, но все пак щастие – е писането. Но сянката на баща му винаги остава плътно до Кафка, той никога не успява да се откъсне напълно от неодобрението му.
През 1923 г. Кафка заминава за Берлин, за да се посвети на писането. По време на ваканция на Балтийското крайбрежие по-късно същата година, той се среща с Дора Димант, млада еврейска социалистка. Двойката живее в Берлин, докато здравето на Кафка не се влошава значително през пролетта на 1924 г. След кратък окончателен престой в Прага, където Димант се присъединява към него, той умира от туберкулоза в клиника близо до Виена.

