Източник: Info Glitz

До нови срещи, Филип Рот!

На 22 май 2018 г. почина Филип Рот, който е наричан от мнозина американската литературна икона, писателят, който поставя на колене темите за "еврейското семейство, секса, американските идеали, предателството им, политическата усмивка, личната идентичност" и "човешкото тяло и силата му, неговата слабост и неговата често нелепа нужда."

През 1998 г. той печели наградата Пулицър за романа си "Американски пасторал", но още преди това неговото име започва да се спекулира с известно безпокойство, защото той не просто е възмутен, както описва в романа си "Възмущение", а по един пост-реалистичен начин кореспондира с екзистенциалистките теми на своето време.

От днешна гледна точка може би е интересно и дори смешно, че още с най-ранните си работи той успява да разтревожи европейските читатели с неудържимата иронизация, която довежда до абсурд описвания живот на еврейската общност в Америка. Попитан за религиозните си убеждения през 2006 г., Рот казал на радио-интервюиращия Тери Грос, че няма "вкус към заблудата", нито нужда от духовно утешение. Еврейската общност гледа на Рот с любопитни, но и уплашени очи, защото с книгите си той рязко обръща гръб на религията на предците си.

И може би именно така се доближава до нея.

Днес, поглеждайки към творчеството му, ясно се вижда, че той написва много, но написаното сякаш е белязано от желанието да направи разчленяване на своята собствена личност, вероятно опитвайки се да отговори на въпроса кой и какво е всъщност той - американец, евреин, писател, мъж. Има нещо болезнено младежко в творчеството на Филип Рот, който отказва да бъде просто циничен материалист или екзистенциален писател и вместо това се заема да описва тялото на мъжа, тръгвайки от момчето, което изследва спермата си и безсилието си пред сексуалността.

Филип Рот е роден на 19 март 1933 в град Нюарк, щата Ню-Джърси в семейството на еврейски емигранти от Галиция. През 1954 г. завършва Университета Бъкнел, след което три години преподава литература в Чикагския университет, рецензира сценарии за филми и предавания. Първото му публикувано произведение е сборникът с повести и разкази "Довиждане, Колумб", който излиза от печат пред 1959 г. и малко по-късно е отличен с Националната награда за художествена литература. Още по-голяма известност получава вторият роман на Филип Рот "Синдромът Портной", а "Заговорът против Америка" се превръща в бестселър с описанията а постфашисткия режим, който летецът Чарлз Линдберг противопоставя на политическата програма на президента Рузвелт.

А ето и какво казва той в едно от последните си интервюта, публикувани в Ню Йорк Таймс:

Наистина съвсем скоро ще навляза от старостта в дълбоката старост, успокоявайки още повече всекидневния си живот, вървейки неминуемо към Долината на сенките. Изумително е, че съм все още тук – това е усещането в края на всеки ден. Лягайки си, мисля "Живях още един ден", а на следващото утро изумлението продължава – още съм тук. "Преживях още една нощ" е мисълта, която ме кара да се усмихвам. Лягам си и се събуждам с усмивка. Щастлив съм, че съм още жив.

И макар че поради сърдечна недостатъчност неговото голямо сърце спира да бие вчера, ние всички знаем, че той ще бъде завинаги повече от жив.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види