До нови срещи, Филип Рот!
На 22 май 2018 г. почина Филип Рот, който е наричан от мнозина американската литературна икона, писателят, който поставя на колене темите за "еврейското семейство, секса, американските идеали, предателството им, политическата усмивка, личната идентичност" и "човешкото тяло и силата му, неговата слабост и неговата често нелепа нужда."
През 1998 г. той печели наградата Пулицър за романа си "Американски пасторал", но още преди това неговото име започва да се спекулира с известно безпокойство, защото той не просто е възмутен, както описва в романа си "Възмущение", а по един пост-реалистичен начин кореспондира с екзистенциалистките теми на своето време.
От днешна гледна точка може би е интересно и дори смешно, че още с най-ранните си работи той успява да разтревожи европейските читатели с неудържимата иронизация, която довежда до абсурд описвания живот на еврейската общност в Америка. Попитан за религиозните си убеждения през 2006 г., Рот казал на радио-интервюиращия Тери Грос, че няма "вкус към заблудата", нито нужда от духовно утешение. Еврейската общност гледа на Рот с любопитни, но и уплашени очи, защото с книгите си той рязко обръща гръб на религията на предците си.
И може би именно така се доближава до нея.
Днес, поглеждайки към творчеството му, ясно се вижда, че той написва много, но написаното сякаш е белязано от желанието да направи разчленяване на своята собствена личност, вероятно опитвайки се да отговори на въпроса кой и какво е всъщност той - американец, евреин, писател, мъж. Има нещо болезнено младежко в творчеството на Филип Рот, който отказва да бъде просто циничен материалист или екзистенциален писател и вместо това се заема да описва тялото на мъжа, тръгвайки от момчето, което изследва спермата си и безсилието си пред сексуалността.
Филип Рот е роден на 19 март 1933 в град Нюарк, щата Ню-Джърси в семейството на еврейски емигранти от Галиция. През 1954 г. завършва Университета Бъкнел, след което три години преподава литература в Чикагския университет, рецензира сценарии за филми и предавания. Първото му публикувано произведение е сборникът с повести и разкази "Довиждане, Колумб", който излиза от печат пред 1959 г. и малко по-късно е отличен с Националната награда за художествена литература. Още по-голяма известност получава вторият роман на Филип Рот "Синдромът Портной", а "Заговорът против Америка" се превръща в бестселър с описанията а постфашисткия режим, който летецът Чарлз Линдберг противопоставя на политическата програма на президента Рузвелт.
А ето и какво казва той в едно от последните си интервюта, публикувани в Ню Йорк Таймс:
Наистина съвсем скоро ще навляза от старостта в дълбоката старост, успокоявайки още повече всекидневния си живот, вървейки неминуемо към Долината на сенките. Изумително е, че съм все още тук – това е усещането в края на всеки ден. Лягайки си, мисля "Живях още един ден", а на следващото утро изумлението продължава – още съм тук. "Преживях още една нощ" е мисълта, която ме кара да се усмихвам. Лягам си и се събуждам с усмивка. Щастлив съм, че съм още жив.
И макар че поради сърдечна недостатъчност неговото голямо сърце спира да бие вчера, ние всички знаем, че той ще бъде завинаги повече от жив.

