Източник: yandex.ru

Майсторът на светлината

Михаил Булгаков е роден на 3 май (15), 1891 г. в Киев в семейството на учителя на Богословската Академия Афанасий Иванович Булгаков. През 1909 г. постъпва в Киевския университет в Медицинския факултет. През 1913 г., Михаил Афанасиевич се жени за Татяна Лапа.

След като завършва университета през 1916 г. Булгаков започва работа в една от болниците в Киев. През лятото на 1916 г. той бил изпратен в село Николское, провинция Смоленск. През този период писателят е бил пристрастен към морфина, но благодарение на усилията на съпругата си, той е успял да преодолее зависимостта.

По време на гражданската война през 1919 г. Булгаков е мобилизиран като военен лекар в армията на Народна република Украйна и след това в армията на Южна Русия. През 1920 г. се разболява от тиф, така че не може да напусне страната с доброволческата армия.

През 1921 г. Булгаков се премества в Москва. Той активно се занимава с литературна дейност, започва да си сътрудничи с много периодични издания в Москва и участва в срещи на различни литературни кръгове. През 1923 г. Михаил Афанасиевич влиза в Съюза на руските писатели, който включва също А. Волински, Ф. Сологуб, Николай Гумилев, Корней Чуковски, Александър Блок.

През 1924 г. Булгаков се развежда с първата си съпруга, а година по-късно, през 1925 г., се жени за Любов Белозерская.

През 1924 г. - април 1928 г. Булгаков създава най-известните си произведения - "Дяволиада", "Кучешко сърце", "Виелица", "Фатални Яйца", романа "Бялата гвардия" (1925), пиесата "Дните на Турбини" (1926), която представя нов поглед към представянето на Гражданската война. През 1926 г. в Московския художествен театър е премиерата на пиесата "Дни на Турбини", която се поставя под личните инструкции на Сталин.

През 1929 г. Булгаков посещава Ленинград, където се срещна с Е. Замятин и Анна Ахматова. Поради острата критика на революцията в неговите творби той е призоваван неколкократно за разпит в тогавашната прокуратура и в резултат произведенията му са забранени за печат и за поставяне на сцена.

През 1930 г. Булгаков лично пише писмо до Сталин с молба да му даде правото да напусне СССР или да му позволи да изкарва прехраната си. След това писателят успява да си намери работа като помощник-режисьор в Московския художествен театър. През 1934 г. Булгаков е приет в Съветския съюз на писателите, чиито председатели по различно време са Максим Горки, Алексей Толстой и А. Фадеев.

През 1931 г. Булгаков се разделя с Л. Белозерская и през 1932 г. се жени за Елена Шиловская, която познавал от няколко години.

Михаил Булгаков, чиято биография е наситена със събития от различно естество, е сериозно болен през последните си години. Писателят е диагностициран с хипертензивна невросклероза (бъбречно заболяване) и на 10 март 1940 г. умира.

"Майсторът и Маргарита" е най-важното произведение на Михаил Булгаков, което той посвещава на последната си съпруга Елена Сергеевна Булгакова. Той работи върху него повече от десет години и го редактира многократно – до самата си смърт.

В биографиите на Булгаков е записана сцена, според която, издъхвайки, той моли жена си Елена да включи светлината и да му донесе в леглото ръкописа на "Майсторът и Маргарита". Последните му думи са обяснения в любов към съпругата му, след което издъхва. Малко след това се обажда Сталин, който попитал дали Булгаков е починал.

Въпреки наложената цензура, се оказва, че произведението на живота му пробива цензурата и двадесет и шест години по-късно е издадено. Булгаков се вдъхновява от т. нар. демонология и описва посещението на дявола в Москва. Днес все още съществуват безброй тълкования на сюжета, които все по-ясно открояват факта, че заобикаляйки цензурата на Сталин, Булгаков е преминал към свободата като действително е разказал историята на злото от 20-те години в Москва.

"Ти произнесе думите си така, сякаш не признаваш нито сенките, нито злото. Няма ли да бъдеш така добър да поразмислиш по въпроса: какво би станало с твоето добро, ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнеха сенките? Та нали всички предмети и хора хвърлят сенки. Ето сянката на моята шапка. Но има и сенки на дървета и живи същества. Нали искаш да одереш цялото земно кълбо, да пометеш от него всички дървета и всичко живо заради твоята приумица да се наслаждаваш на голата светлина? Ти си глупав.", казва Воланд в "Майстора и Маргарита".

Но посленото, което Булгаков е прошепнал, е именно "Светлина".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види