Жени, които са писали под мъжки псевдоним
Много жени през вековете решават да пишат под мъжки псевдоним по различни причини: за да публикуват изобщо, да избегнат съществуващите предразсъдъци в литературни кръгове, доминирани от мъже, за да привлекат мъжка аудитория като читатели, за да експериментират със свободата на анонимността. Представяме на вашето внимание жени-писателки, които избират този път, но остават в историята с вечни литературни примери. Защото няма мъжко или женско писане, а и има добро писане. Съгласни ли сте?
Сестрите Бронте
Смятаните за едни от най-великите писателки на всички времена - сестрите Бронте: Шарлот, Емили и Ан - както много от техните съвременници-жени, публикуват първите си произведения под псевдонимите: Кюрер, Елис и Актън Бел. Приемането на мъжки псевдоними не е изненадващо, особено след като техните писания предизвикват бурни реакции – "Брулени хълмове" на Емили, бива обявен от публиката като "брутален" и "нечестив". Самата Шарлот Бронте заявява, че "не сме искали да се обявяваме като жени, защото нашият начин на писане и мислене не е това, което се нарича "женско", а имахме и ясното усещане, че авторите подлежат на подобни предразсъдъци."
Луиза Май Алкот
Най-известното произведение на Луиза Май Алкот "Малки жени" е публикувано с нейното име, но американската писателка често използва двусмисления псевдоним А.М. Барнард, за да напише сензационни готически трилъри със сюжет, смятан за неподходящ за жена от 19. век. Творбите на Алкот, написани под А.М. Барнард включват "A Long Fatal Love Chase ", тъмна любовна история, написана две години преди "Малки жени“, и "Behind a Mask ", с теми за социална класа и манипулация. Нейният таен мъжки псевдоним е открит от известния книжен дилър на редки произведения - Мадлин Б. Стърн и библиотекарката Леона Ростенберг през 40-те години на миналия век.
Амандин Орор Люсил Дюпен
Родена в Париж през 1804 г., Амандин Орор Люсил Дюпен е по-известна като Жорж Санд - един от най-важните писатели на Франция от 19. век. Тя вплита в своите разкази темите: любов и социална класа, като критикува нормите на обществото, в което живее. Възприемана за ранна феминистка, веднъж за нея руският писател Иван Тургенев казал:
"Какъв смел човек беше и каква добра жена".
Дюпен е известена също и с размириците, които внася в парижките обществени кръгове, заради яркото си носене на мъжко облекло, демонстративното пушене и често срещани любовни афери.
Мери Ан Евънс
Мери Ан Евънс, родена в Уоруикшир през 1819 г., дъщеря на мениджър на имоти, е умно дете с огромен апетит към четенето. Първата голяма стъпка в писането, тя прави, когато е наета за помощник-редактор в радикалния вестник Westminster Review. Тя използва мъжкия си псевдоним Джордж Елиът, когато Джордж Хенри Люис - английския философ и критик, с когото има романтична връзка - я насърчава в писането на художествена литература. Евънс вярвала, че мъжкият псевдоним ще обезкуражи женските стереотипи. Характерно за нея са политически проницателното перо. Като най-известните творби на Евънс включват "Мидълмарч“, широко смятан за един от най-великите романи на всички времена.
Дж.К. Роулинг
Всички знаем, че Дж. К. Роулинг като жената зад култовата поредица "Хари Потър“, но нейните двусмислени инициали първоначално са били умишлени. Издателят й, Бари Кънингам, смята, че потенциалната млада мъжка аудитория на Хари Потър може да отхвърли книга, написана от жена.
Освен това Роулинг публикува своя криминален роман през 2013 г., - "Зовът на кукувицата" под псевдонима Робърт Галбрейт, който привлече известна критика, когато истинският й автор беше разкрит. Роулинг защити избора си, казвайки:
"Желая да се върна в началото на кариерата си с писане на нов жанр, да работя без реклама или очакване, и да получавам абсолютно искрена обратна връзка".
Джеймс Типтри Мл.
Зад псевдонима Джеймс Типтри младши стои американската писателка Алис Брадли Шелдън. Интересно е, че този псевдоним е открит едва през 1977 г., когато произведенията на Типтри младши вече са били изключително популярни. Тя е жена с невероятна съдба - по различни поводи е служила в армията, водила е успешен бизнес, работила е като шпионин в ЦРУ, едновременно с това е написала блестящи романи, а също така е била и експериментален психолог в лаборатории.
Алис пише в жанра на научната фантастика, а псевдонимът й е бил разкрит в края на 70-те години, макар че всички са се досещали, че името "Tiptree" не може да бъде истинско, понеже става дума за известната марка мармалад.
Тя публикува много романи и компилации, включително "Ten Thousand Light-Years from Home" (1973), "Star Songs of an Old Primate" (1978), "Byte Beautiful: Eight Science Fiction Stories" (1985) на "Quintana Roo" (1986) и други, а нейните произведения са изключително популярни сред феновете на фантастичния жанр.
Известно е, че самата Алис винаги е предпочитала да остава в сянка и никога не е правила публични изявления. Въпреки това тя поддържала прецизно своята кореспонденция с читателите и винаги отговаряла на писмата на феновете.
Първият й пълен роман "Up the Walls of the World" е издаден през 1978 г. и скоро след това е награден с престижни отличия. Между другото остава неясно защо писателката използва мъжки псевдоним - някои изследователи предполагат като причина, че Алис е имала проблеми със сексуалната ориентация, докато други са склонни да вярват, че тя се е скрила зад мъжко име поради темите и жанра, в които работи.
Така или иначе със сигурност не всички американци по онова време са били готови да възприемат като автор на техническа, и научна художествена литература една фантастична жена. Каквито и да са били причините, Алис се е наслаждавала дълго време на заблудата.
Уви, тя никога не дава никакви обяснения, продължавайки да държи идентичността си в сянката на литературната си дейност
Знае се само, че здравето на Алис отслабва с възрастта, както и здравето на съпруга й. Тя претърпява няколко сърдечни удара, страдала е психически и често мислела за самоубийство.
19 май 1987 г., 71-годишната Алис Брадли Шелдън застрелва нейния 84-годишен парализиран и ослепял съпруг, а след това се самоубива, като се застрелва в главата. Те са намерени в едно и също легло, ръка за ръка, в къщата им във Вирджиия.
Името на писателката е обезсмъртено с наградата "The James Tiptree, Jr. Награда ", която се присъжда ежегодно за произведения в жанра на научната фантастика или фантъзи, които засягат и разширяват разбирането на проблема за половете и половото самоопределение.
Съвсем наскоро стана ясно, че книгата на Джеймс Типтри-младши ‘The Girl Who Was Plugged In’ се превърна в първата ‘жива книга’ — това е нова разработка на MIT. Книгата е снабдена със сензори, съединени със специална жилетка. По време на четене жилетката вибрира, свива се или се нагрява, в зависимост от събитията, които се случват в книгата. Тази система е получила името Sensory Fiction’ и много хора с нетърпение чакат «живата книга» да се появи в продажба.
